Привет скъпи приключенци!
След Лион решихме да се насочим към нашата любима дестинация, а именно Италия. Всъщност предварителната ни идея беше да продължим още с нашето пътешествие във Франция, но поради една или друга причина, по скоро вътрешно усещане, решихме, че моментът не беше подходящ за това. Е, няколко дни по-късно прекъснахме отпуската си, защото се разболяхме, така че е имало защо да вземем това решение.
Та след Лион решихме да се насочим към Торино. Беше в любимата Италия, не беше много далече, само на около 350 километра, което пък означаваше, че няма да пътуваме много дълго. Е, речено-сторено. Намерих хотел, който беше с паркинг и разположен така, че да можем да се придвижваме добре из града, и зададохме целта на навигацията. Тук ще си призная, че този път въобще не бяхме подготвени за това, през къде точно се пътува и колко ще струват пътните такси. Просто зададохме адреса на хотела в нашата навигация и тръгнахме. Времето през октомври не беше никак с нас. Но явно и това е било знак, че трябва да се приберем по-рано вкъщи.
Алпите, по пътя към Торино
Пътуваме си ние от Франция посока Италия и трябваше да минем през един тунел. Е, аз нямах идея, беше нещо ново за нас, но не ни изненада тунелът, а сумата, която трябваше да платим, за да преминем през него. Ние обичаме да пътуваме и е ясно, че има такси по пътищата, но този тунел просто ни изуми. Това е тунелът Монт Бланк, който е почти 13 километра дълъг и за него заплатихме близо 55 евро. Да, правилно прочетохте. Това е най-скъпият тунел през който бяхме преминавали до сега. Е, и това нещо си беше опит за нас, урок, който научихме.
Следващите такси нямаше как да ни шокират!
Влезнахме в Торино и се насочихме да търсим нашия хотел. Карахме според навигацията, гледахме табели и пътни знаци и за пръв път доста се затруднихме докато стигнем до крайната цел, защото движението беше просто ужасно странно. Много платна, разклонения, еднопосочни улици. Истинско предизвикателство. Намерихме хотела, паркирахме в подземния покрит паркинг и се настанихме, което беше хубавото. Точно пред хотела имаше автобусна спирка, от която взехме автобус, който водеше директно към центъра.
Както вече споменах, времето не беше с нас – преваляваше, а това не беше типично за Италия или по-скоро ние не познаваме Италия така. Или поне така ни се искаше на нас. Човек като каже Италия обикновено си представя слънце, синьо небе и прекрасна атмосфера. Но животът предлага и други сценарии.
Придвижването в Торино беше много лесно. По препоръка на хотела си свалихме едно мобилно приложение, от което си закупихме дневен билет за обществения транспорт. Билетът въобще не беше скъп.
Когато си купиш дневен билет през приложението просто като влезнеш в автобуса трябва да го активираш като го сканираш на една машинка и готово. Ние дори преживяхме и контрола на билетите в автобуса. Показахме си просто билета през приложението и всичко беше наред.
С автобуса стигнахме до центъра и се насочихме първо към моето най-любимо място, от където винаги стартираме разходката в един нов град, а именно туристическата информация. От там взехме карта и информация разбира се. Имайки предвид лошото време, решихме да вземем автобус Хоп-он Хоп-оф за 2 дни, с който да опознаем малко Торино. За разлика от други градове, тук няма особено голям избор на фирми, които предлагат тази услуга. Има само 1 фирма, така че хубавото тук е, че няма много да се чудите какво да изберете. Автобусите тръгват разбира се от центъра, от където се купуват и билетите. Разбира се и тук получихме карта и слушалки, с които слушахме обясненията по маршрута какво виждаме.
Торино
Торино, като четвърти по големина град в Италия като че ли не ме завладя толкова. Не знам дали от лошото време или моето леко грипаво неразположение, но някак си не почувствах този град като свой. Абе, има неща, които не могат да се обяснят, а трябва да се почувстват. Направиха ми например впечатление и старите трамвай, които някак си крещяха, че е време вече да се пенсионират.
Както и всеки по-голям град, така и тук много неща са ориентирани към туристите.
Торино се намира в провинция Пиемонт и е с около 2,2 милиона жители, което не е никак малко. През него минава река По, която наистина е много голяма и величествена. Ако си вземете хоп-он автобус, знаете, че може да слезнете и да се качите на него по всяко едно време, а разбира се маршрутът му минава многократно през реката. В хубаво време, на пролет или на есен, си представям, че там може човек да се разхожда с часове, да се наслаждава на красотата, да си почива или просто да си чете под сянката на някое дърво. Но като туристи за 2 дни в Торино трябваше да грабим с пълни шепи от забележителностите, но по друг начин.
Градът е бил столица на Савойското херцогство и в него има много места, които са част от Савойските кралски резиденции, които са в списъка на ЮНЕСКО от 1997 година. Ако имате достатъчно време, то посетете някоя от тези резиденции. Ние влезнахме в Кралския дворец, който е направен като музей и вътре беше изключително приятно и интересно.
Кралският дворец
Точно зад или от страни на Кралския дворец се намира Торинската катедрала Свети Йоан Кръстител, където се смята, че се намира плащеницата, в която е бил завит Иисус Христос, когато е бил свален от кръста. Има специално обособено място в катедралата, където може да се посети и да се помоли човек. Входът там е безплатен, така че може да се влезне и да се посети това място.
Торинската плащеница
Ако сте футболни фенове и по-точно ако сте фенове на Ювентус, то Торино е точното място за вас. В този случай си заслужава да отидете до стадиона на футболния отбор (може да използвате хоп-он автобуса), който сам по себе си е уникално съоръжение. Но и тук определено трябва да отделите време, защото поне половин ден ще ви трябва само за това място.
Стадионът на Ювентус
Тъй като Торино е родният град на марката автомобили ФИАТ, то ако сте фенове може да посетите и музея в града.
Ако пък сте кулинарни почитатели, то опитайте типичния за Торино шоколадов бонбон Джандуйото, който е под формата на обърната лодка, като може да го съчетаете с едно прекрасно еспресо. Тук е измислен и вермута.
В Торино има за всекиго по нещо – история, спорт, култура, кулинарни приключения, икономика и какво ли още не. Много зависи от това, вие какви интереси имате, с колко време и средства разполагате и какво е важно за вас да видите в Торино.
Въпреки, че това в този момент не беше моят град, то беше интересно да посетим града. Кой знае, може някой ден пак да отидем там и да погледнем Торино от друг ъгъл и да ни изненада с нещо друго.
Ако искаш да опознаеш Торино по-добре – това са местата, които си струва да видиш:
Моле Антонелиана – емблемата на града и дом на Националния музей на киното. Не си падам по музеи, но този е иновативен и вълнуващ.
Палацо Реале (Кралският дворец) – смесица от разкош, барок и власт. Стаите са пищни, а гледката от градините – класически аристократична.
Египетският музей (Museo Egizio) – вторият най-важен в света след този в Кайро. Приятна изненада, дори и да не си страстен фен на археологията.
Църквата Gran Madre di Dio и хълмът Monte dei Cappuccini – оттам се вижда целият град, а ако уцелиш залез, ще се влюбиш.
Парк Валентино и замъкът Castello del Valentino – идеални за разходка и пикник.
Порта Палатина и Римският театър – остатъци от времето на Римската империя, показващи, че Торино има история далеч преди FIAT.
Торино не е „показен“. Но е магнетичен.
Това не е град, който те впечатлява на момента. Той те предизвиква. Изисква време. Поглед. Уважение. Ако търсиш лъскавото и шумното – отмини. Но ако искаш да усетиш духа на Северна Италия без филтри – Торино ще ти пасне.
Вижте и видеото в нашия ютуб канал с впечатления от Торино:
