Град Суджоу е префектура в провинция Дзянсу, намираща се в Източен Китай и е популярна туристическа дестинация. Разположен е в сърцето на делтата на река Яндзъ. На север от Суджоу тече река Яндзъ, а на запад се намира известното езеро Тайху. Граничи с провинция Джъдзян на юг и с метрополиса Шанхай на изток, като се намира на около 100 километра от него. За Суджоу ние чухме за пръв път, когато съпругът ми трябваше да отиде там да работи по един проект. До тогава не бяхме чували за този град. Но ние не бяхме единствените. Много от местните (китайци) не знаят дори къде се намира и какво може да се види там.
Суджоу
Вместо на небостъргачи, посещаващите Суджоу могат да се възхитят на очарователни китайски градини с езерца, павилиони и скали, както и на многобройни водни селища с мостове, канали и стари къщи в околността. Суджоу е известен като Венеция на Изтока, заради многото канали, които минават през него.
Неслучайно градът е описан в стара китайска поговорка като рая на земята: “На небето има рай, а на земята Суджоу и Ханджоу”.
Почти 43% от общата му площ от 8488 кв. км е покрита с вода. Населението на града към 2020 година е около 12,8 милиона души. Сега може би вече е около 15 милиона. През целия град преминава известният Голям императорски канал. Гъстата мрежа от реки и хълмовете създават идиличен пейзаж в Суджоу.
Въпреки това Суджоу е най-известен със своите градини. Има повече от 70 напълно запазени градини, които се характеризират с фино съчетание на културни и природни елементи. Благодарение на високото изкуство на градинската архитектура много градини в Суджоу са включени в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Когато бяхме там посетихме няколкото от градините. Като цяло тези, които посетихме бяха изградени по един и същи начин. Когато времето е слънчево и топло, разходката из градините е приятна. През пролетта, лятото и есента вероятно е много красиво и успокояващо да се разхождаш там, но ние бяхме през януари в Суджоу и това не беше много оптимално. Първо, защото времето не беше много подходящо и второ, защото все още нямаше такава зеленина и цъфтеж на дърветата. Но въпреки това разходката из градините наистина е много приятна.
Градината на майстора на мрежите
В околностите на Суджоу има много малки водни селища, като Тунли, Джоужуан, Лужи и Муду, които имат над 1000-годишна история. Водните села предлагат на посетителите не само очарователен природен пейзаж, но и множество исторически забележителности, като например сгради от времето на династиите Мин и Цин. Ние ходихме в един от последните дни до Муду – беше последната спирка на метрото, но не успяхме да стигнем до центъра, защото беше доста далеч от метро спирката, за да ходим пеша. А с автобус не знаехме как да стигнем до там, защото нямаше кой да попитаме и да ни обясни. Но в Муду беше много приятно и спокойно.
Суджоу е не само град градина, но и град на коприната. Известен като столицата на коприната на бившата Китайска империя, Суджоу е лидер в производството на коприна от XIV в. до днес. Има един много голям музей на коприната, който посетихме. Музеят беше абсолютно безплатен, което нас много ни учуди. Имаше много помещения и изложбени зали, но и тук повечето неща бяха описани само на китайски и нямаше как да разберем много от нещата. В музея също минахме щателна проверка и ни трябваха паспортите, така че ги носете винаги с вас.
Със своята над 2500-годишна история Суджоу е един от най-старите градове в басейна на река Яндзъ. Районът е люлка на културата У; племената, които са живели тук по време на династията Шан, са се наричали “Гуо У”. По време на династията Сун (960-1279) Суджоу е бил важен център на коприната, известен още като “Столицата на коприната”. Градът е известен лидер в производството на коприна от XIV в. до днес.
През 514 г. пр.н.е., по време на “периода на пролетта и есента”, Суджоу е основан като “Великия град Хелу” от легендарния цар Хелу от У.
Името на града датира от 589 г. по време на династията Суй. В историята на Китай Суджоу винаги е бил център на занаятите и търговията. Със завършването на Императорския канал като търговски път на север Суджоу преживява особен подем.
С изключение на кратките периоди на окупация от японците по време на Втората световна война и от армията на империята Тайпин през XIX в., Суджоу не е засегнат от размириците през XIX и XX в. Поради това много исторически сгради са запазени в първоначалния си вид. От 1981 г. Суджоу (заедно с Пекин, Ханджоу и Гуилин) е включен в списъка на градовете, чието историческо и културно наследство трябва да бъде поставено под специална защита.
Улица Пинцзян
Освен за коприна, Суджоу днес е център на високотехнологична промишленост. От 1985 г. Суджоу е една от специалните икономически зони. В този град има много фирми, които са изнесли производството си тук.
От 1997 г. някои от парковете са включени в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. В стария град с площ около 14 кв. км не е позволено сградите да надвишават височина от 24 метра, поради което небостъргачите и повечето жилищни блокове са разположени в по-новите квартали като Новия квартал на Суджоу или Индустриалния парк на Суджоу.
В Суджоу има няколко университета, като например университетът Соочоу, основан през 1900 г., и университетът Сиан Дзяотун-Ливърпул, основан през 2006 г.
