Всеки поне веднъж е чувал това име. Хари Потър! Поне веднъж!
Нашата племенница стана тази година на 12 (сериозна възраст – почти колкото когато първокурсниците тръгват към Хогуъртс с влака от Перон 9¾). И както почти всеки младеж на нейната възраст, така и тя е голям фен на магичния свят на Джоан Роулинг.
Сега, чудейки се какво да й подарим за рождения ден, решихме да я изненадаме с нещо, което ще надмине дори писмо от сова – посещение в Warner Bros Studios в Лондон, мястото, където магията оживява.
След като получихме съгласието на нейните родители, започнахме с плануването и организирането на пътуването. Леля й, аз, разбира се, се вълнуваше повече от всички.
Ето и малко организационна информация за това какво ни беше необходимо за пътуването до Обединеното кралство Великобритания.
Към настоящия момент, 2025 година, за да отидеш във Великобритания ти е необходима виза. Подаването на заявление за ETA (Electronic Travel Authorisation) се прави онлайн и отнема не повече от 5 минути. Въпросното заявление се подава през официалния сайт – https://www.gov.uk/eta
Подавайте единствено и само през официалния сайт, за да заплатите реалната такса, която е 16 паунда към момента. Ние подадохме нашите заявление в края на март (визи се изискваха от април) и струваха около 10-12 паунда. Визата важи за 2 години или до изтичане на паспорта. След като си подадохме заявлението, в рамките на около 5 минути след това получихме мейл с потвърждение. Тук няма прикачен файл с виза, нито е нужно да разпечатвате нещо. По този начин сте просто в системата.
Как стоят нещата за деца, сигурно ще се запитате. Родителите подават за всяко дете по отделно същото заявление. Детето трябва да е при вас в момента на подаване, защото на момента се прави снимка на лицето, за което се подава визата.
Важно е да знаете, че ако детето ще пътува с други хора, без вас като родители, то задължително трябва да впишете във формуляра за ETA името на този, който ще пътува с детето. Това се прави и в случай, ако детето ще пътува само с единия родител. И тук не се изисква нищо повече.
Тъй като не знаехме какво и дали ще се изисква нещо допълнително като документи за детето, а и никъде не можах да видя подобна точна информация, то родителите на детето ни попълниха на немски и на английски едни готови формуляри, с които дават съгласие, че можем да пътуваме с детето в определения период в определена държава.
На немски този документ се казва Einverständniserklärung, а на английски е Consent form by the legal guardian(s). Такъв формуляр има в сайта на ADAC и дори се избира как пътува детето – с един родител, само или придружавано от друг възрастен. Така че, хубаво е този формуляр да го имате във вас, според вашия случай. Не се изискват нотариални заверки, а само да е попълнен и подписан от родителите.
Ако сте решили да посетите Worner Bross Studios в Лондон, то е хубаво да си планувате пътуването поне 3-4 месеца предварително и да си закупите билети за студиото поне 3-4 месеца предварително.
Тъй като всеки има различни изисквания и разбирания за едно пътуване, хотели, храна и т.н. няма да давам конкретика по тези точки, просто ще споделя ние как си организирахме нашето пътуване.
Летяхме от Мюнхен до Лондон, Хийтроу. Взехме вечерен полет и бяхме само с ръчен багаж. На летището в Мюнхен минахме през бързата контрола на паспортите т.е. сами си ги сканирахме и това беше. Това важеше и за детето.
След като кацнахме на Хийтроу излизането стана по същия начин – контролата беше само машинката, на която си сканирахме паспортите. Нямаше друга контрола и нищо друго не се изискваше за детето, което беше с нас.
Тъй като планувахме да поразгледаме и други градове, а не само Лондон и студиото на Хари Потър си бяхме наели кола. Колата беше от Sixt, тъй като те са единствените, които се намират директно на летището. Тук не рекламирам нищо, защото това си е личен избор, кой как ще се предвижва.
След като си взехме колата се насочихме към хотела, който бях резервирала за вечерта. Той се намираше в Watford. Избрах да нощуваме там, защото първо това място не беше далече от летището и стигнахме сравнително бързо и другата причина беше, че се намираше на 10 минути с кола от студиото, което щяхме да посетим на следващия ден.
Билети за Worner Bross Studios закупих месеци преди да отидем, защото знаех точно дата, на която искаме да посетим това място. Бях се спряла на ден през седмицата, това беше 3-ти септември, сряда. В сайта на студиото има изключително много информация освен за студиото, но и за организиране на самото посещение там. Аз се спрях на варианта да си закупя само билети за влизането там. Избира се ден и час, слот за влизане, който е ориентировъчен т.е. може да отидете и малко по-рано там и да влезнете. Има и варианти, които са комбинирани – нощувка в хотел и билет. Може и в Лондон да нощувате и от там да се предвижите. Изберете този вариант, който на вас ви е най-удобен. Заедно с билетите за вход, закупих и ваучер за книга, свързана с историята на продукцията, която книга се получава в последния магазин за сувенири на касата. Ако желаете може да си вземете и аудио гид през сайта, или да решите дали да го вземете на самия вход на място. Аз бях оставила това решение за на място. След като се консултирахме решихме, че аудио гид няма да ние необходим, защото в него се говори повече за продукцията и технически неща. Разбира се, всеки човек има различни интереси, така че, ако това ви интересува, то вземете гид и платете директно на място.
В деня на посещение на студиото отидохме с колата и паркирахме на големия паркинг точно до студиото. Всичко там е толкова добре организирано и указано, че няма как да се обърка човек. Паркингът е безплатен и доста голям, така че ако сте избрали придвижването с кола, то не се притеснявайте за тази част. Ако сте избрали друг начин за придвижване, вероятно ще е с автобус, то се информирайте от къде и как става това. Информация има достатъчно в официалния сайт на студиото. Ние видяхме доста двуетажни автобуси, брандирани с Хари Потър, които докарваха посетители. На самия паркинг има тоалетни и караванка, от която може да си вземе човек нещо за хапване и пийване. Абе за всичко са помислили хората.
Още от паркинга и наближавайки входа, влизаш направо във филма и се пренасяш в магичния свят на Хари Потър и Хогуъртс. За да стигнеш до входа на студиото минаваш под една своеобразна арка, направена от магическите пръчки на различните герои от поредицата. Нашата племенница знаеше всяка една отделна пръчка на кой персонаж принадлежи. Както казах, голям фен е.
Пред входа на студиото има фигури от магичния шах, а приказния шрифт те подканва да влезнеш и твоето приключение може да започне.
Така и направихме. Насочихме се към входа, като си сканирахме билетите. Навсякъде персоналът е изключително любезен, дори подозрително любезен. Някак си на такава любезност не сме свикнали всеки ден, и това беше едно от нещата, които много ме впечатлиха. Винаги ни се иска и очакваме може би хората покрай нас да са любезни, но в ежедневието това някак си не се случва толкова често. А там, сякаш магията ги беше завладяла, и то добрата, хубавата магия, която кара хората да са добри, усмихнати, ведри и любезни. И в един момент това се струва някак си странно. Щеше да бъде прекрасно, ако тази магия можеше да се пренесе и в нашето ежедневие. Може би трябва и ние като хора да се стараем малко повече за това. Но да не се отплесвам от разказа си за студиото. Първо се минава основна проверка за сигурност. Препоръчвам ви да нямате големи чанти с вас, нито остри предмети или нещо подобно. Вземете си наистина само най-необходимото, като телефон и допълнителна батерия, защото ще снимате със сигурност много! Може и шише с вода и разбира се портмонето ви, все пак ще си купите някоя и друга магия. И пак на контролата се сбълскахме в положителния смисъл на думата с магичната необикновена доброта и любезност на хората. Да, и това може да съществува. И не, не е трудно човек да бъде усмихнат, щастлив и любезен.
След като влезнахме вътре, се насочихме първо към мястото, където са аудио гайдовете. След като попитахме там момичето, което стоеше, решихме че няма да ни е необходим такъв гайд и се насочихме към вътрешността на халето. Още от фоайето магията те завладява, а прекрачвайки вратата към голямото помещение то вълната на магията те поема и завихря и няма как да не й се поддадеш. От тавана виси един огромен дракон, има две кафенета и много други неща, които човек може да види, прочете, снима и разгледа. По средата на помещението е всъщност същинският вход към тура на студиото.
Опашката е голяма, но бързо върви. И тук има още една контрола на билета, за това в колко часа е твоя слот. Никой не издребнява, така че не се притеснявайте. Наредихме се спокойно на опашката, която извивайки се като една огромна змия, като тази от поредицата, се плъзгаше леко полеко напред и хората се преместваха към входа на голямата зала, от където започваше същинското приключение в магичния свят на Хари Потър. И тук никой не бързаше, не се буташе, магията беше обхванала всеки един присъстваш и си вършеше добре работата. Явно беше, че всички можем да бъдем добри. Явно беше, че всеки един от нас искаше да бъде част от тази магия и приключение. Влизайки малко по малко навътре усещахме как се впускаме в това невероятно приключение, което ни обещаваше деня. И да, щеше да бъде прекрасно. Още от самия вход видяхме декори като този, къде е спал под стълбището Хари Потър, каква е била растителността в лабиринта и още толкова много информация, лъхаща от всеки ъгъл. И всичко това съпроводено с музиката от филма. Организацията за всеки посетител и група е много добра. Имайки предвид количеството на посетители, които идват там всеки ден, то такава организация е просто едно задължително нещо, за да може да бъде гарантирано магичното приключение, което всеки един преживява на място.
След въведението така да се каже, открехнахме вратите към залата на училището в Хогуъртс, където учениците започват учебната си година и посрещат своите учители. Ако сте гледали филма, то веднага започвате да правите асоциация с това, което сте видели там и това, което виждате на място. Е, размерите на първо място правят впечатление. На филма всичко изглежда много по-голямо. Е, да, все пак това е кино, и магията разбира се трябва да е различна.
Но въпреки всичко усещането е превъзходно. Нещата са чудесно организирани и на място се разказват различни интересни неща, които те пренасят във филма или по-точно казано в магията на Хари Потър.
Влизайки вътре, почувствахме как невидима сила ни повдига, сякаш заклинанието Leviosa беше изречено специално за нас. Залата на училището, мястото където учениците на Хогуъртс посрещат учебната година, изглеждаше по-малка от филмите, но далеч по-внушителна – защото тук беше истинска, почти можеше да чуеш гласовете на учителите и звъна на вълшебните прибори.
След като минахме залата се потопихме в детайли от сцените на самата поредица. Тук човек може да се изгуби. Всичко е толкова интересно направено, че просто вървиш, гледаш, сравняваш, мечтаеш, направо си омагьосан. От тук нататък ние сами определяхме нашето темпо и това какво, как, къде и за колко време ще разглеждаме. Имаше постоянно на определени интервали от време различни шоу програми, които служеха за разведряване малко на атмосферата.
Въпреки че беше съвсем нормален ден от седмицата, сряда, имаше изключително много посетители. И не само деца или ученици, а и възрастни. Посетители от цял свят. Нямаше много ученици, защото повечето бяха започнали вече училище. Това е също още един фактор, който трябва да се съобрази. Нашата племенница беше в последните си две седмици от ваканцията и малко след като се прибрахме, тя започна училище. Не искам да си представям какво е през събота и неделя, или през някой почивен ден. Най-вероятно още по-голяма лудница. За това, планувайте навреме вашето посещение. Аз избрах за слот на влизане 10 и 30, като там бяхме около 10 часа. Според мен това беше идеално време, защото имахме целия ден на разположение да се разходим и да се насладим на това приключение. Преди да резервирам, четох различни мнения за посещението и препоръки за това, колко време ни е необходимо в студиото. Повечето хора бяха на мнение, че са необходими около 4 часа. Е, на нас ни бяха необходими 7. Мога само да ви препоръчам, планувайте си един цял ден в студиото. И му се насладете, като се потопите в магията на тази невероятна приказка.
Но да се върна обратно към нашата разходка из снимачната площадка и декорите от филма. Разхождахме се, гледахме, снимахме, посядахме. Беше изключително приятно. Имаше и място, където можеше да си направиш снимки и филм на зелен екран, как седиш върху метла и се рееш из небесата, гониш някой снич или пък летиш като стрела, криеки се от огъня на някой дракон. И отново невероятно любезния персонал. Нашата племенница се повози на метла, след която получи една снимка за спомен от това й преживяване. И така от декор на декор, от място на място, от магия към следваща магия преминаваше нашата разходка в студиото. От всеки ъгъл дебнеше нещо ново, интересно и удивително, което или те изненадва, или те връща отново към филма, които си гледал и си казваш, а да, това беше точно там.
Стигнахме разбира се и до Хогуъртс Експрес, в които можеше да се влезне и да се разгледа, имаше там и сувенирен магазин. Магазинчета и тоалетни има навсякъде.
По средата на цялата тази магия се намира и място за хранене, което може да посетите, да седнете и да заредите батериите, защото остава още толкова да се разглежда. Ние се спряхме да хапнем. Места и предложения има много, така че не се притеснявайте, че ще остане гладни или жадни. От всичко най-много ми хареса на мен сладоледът, който ядохме. Невероятен! А чашката, в която го сервираха, си я взех за спомен. Тя не се връща, така че имам си магична сладоледена чашка.
Там е помислено за всичко и за всеки. Следващата половина от студиото беше също толкова интересна.
Минахме през банката на Гринготите, видяхме един голям дракон, който бълва огън, разходихме се из уличката с магазинчетата и се чудехме от къде какво да си купим. Магия. Вълшебство. Приказка.
Стигнахме и до Хогуъртс, там, където доброто и злото живеят заедно и където вълшебството си е вкъщи.
Някой неща просто не могат да се опишат много добре, а трябва да се видя и преживеят. Освен това всеки човек има собствено възприятие и виждане, така че пожелавам на всеки, които има интерес, желание и възможност, да посети тази магична приказка.
Оставете си и за накрая, след като вече толкова много часове сте вървели, спирали, гледали, снимали, и малко сили, за да си изберете някой подарък от огромния магазин за сувенири.
Нашата магия завърши в кафенето, където си поръчахме по един невероятен шейк, които така ни засити, че почти забравихме за вечеря.
Като заключение мога да кажа на кратко следното – ако имате възможност, независимо дали сте големи почитатели на филма, книгата или персонажите или не, то едно такова посещение в студиото си заслужава. Защото там магията на Хари Потър оживява – и дори да не си получил писмото си за Хогуъртс, в Лондон можеш да изживееш част от това приключение. Магията на доброта, любезно отношение и приключения те завладява и те пренася в един друг свят, които, ако поискаме, може да бъде и една малка реалност в нашето ежедневие.








