Да имаш домашен любимец е може би едно от най-хубавите неща! През годините не сме имали постоянно и много домашни любимци. Спомням си, че по едно време имах рибки, които не оцеляха много дълго. След като заживяхме с мъжа ми заедно си взехме чинчила, която след като дойдохме в Германия завещахме на мойте родители. Те от своя страна се грижиха за нея доста години, за което сме им много благодарни.
Янчо
Тук в Германия много хора имат домашни любимци, та и ние да не останем по-назад, решихме да си вземем и ние 🙂 Разбира се това решение беше доста дълго обмисляно и обсъждано, защото животното си е голяма отговорност. Като съобразихме нашия режим на работа, живот, пътувания и други, се спряхме на котката като домашен любимец. В сравнение с кучето, котката е по-самостоятелна и нея можем да я оставим сама вкъщи за няколко дни, без да се притесняваме кой ще я изведе на разходка.
В търсене на коте и четене за различните породи си избрахме нашето! Е, както и при децата – всяко си е най-добре и хубаво за своя родител, така и нашето коте си е най-хубавото за нас!
Янчо
Като порода се спряхме на британска късокосместа котка. Освен визуално котката ни хареса и от това, което прочетохме за самата порода.
Е, вече минаха почти 8 години, от както имаме нашия Янчо при нас. Нашето коте се появи в нашето семейство през януари 2015 година и поводът беше моя рожден ден. Нашето коте беше на 6 месеца, когато се появи в нашето семейство. Още като го видях с тези големи кехлибарени очи и се влюбих в него. Семейството, от което го купихме се разделяше с него, защото имаха малко дете, което постоянно тормозело котката. Е, тази порода не обича такива неща, а предпочита да си седи и спи на спокойствие. Когато го взехме носеше името Янки, и ние с мъжа ми единодушно решихме, че няма да променяме името му. Така че си остана с това име, като ние обикновено му казваме на кратко Янчо или Яни.
Янчо
Нашият Янчо (или нашата Пантера, както обичаме да го наричаме) е мъжка бритнаска късокосместа котка. Има сива гъста къса козина и кехлибарени (жълти) очи. Тежи малко повече от 5 килограма, и е кастриран. Мъжките екземпляри могат да достигнат до 10 кг. тегло. Нашето коте също би станало толкова тежко, но ние го храним умерено – и сутрин, и вечер получава претеглена храна. Много обича да се крие в кашони, чанти, обича да спи в гардероба (там си има една специална чанта), обича да се крие и да го гони някой. Но той не е коте, което да е много любвеобвилно. Не идва да досажда и да се време, нито да търси внимание. Неговите 2 минути нежност са обикновено през нощта, кога спя. Тогава той идва при мен, ляга до мен и иска да го галя. Е, това трае 2-3 минути и с това той си е взел нужното за деня. Понякога искам да е малко по-гальовен, но все пак породата е такава. Обича много да си играе с мъжа ми.
Освен това няшият Янчо е като будилник – и сутрин и вечер, когато става въпрос за ядене, няма грешка в тайминга.
Винаги, когато имаме възможност си го взимаме с нас. Когато си пътуваме с колата към България, той задължително си идва с нас. Обича да пътува и няма проблем с това, защото спи през цялото време. Разбира се, най-добре си се чувства вкъщи.
Янчо
Нито за минута не сме съжалили, че той е в нашето семейство. Той е като наше дете и член на семейството ни, което много обичаме.
Въпреки, че едно животно е ангажимент, мога само да препоръчам да си вземете каквото и да е било животно. Съществата дават толкова много любов и топлина.
Ще разкажа малко за породата за тези, които не я познават и искат да научат малко повече за нея. Все пак имаме вече малко опит с това.
Породата британска късокосместа котка е позната от края на 19 век и от повече от 100 години се развъжда целенасочено.
Смята се, че тази котка е донесена от римляните във Великобритания. В продължение на векове британските домашни котки са били изолирани на островите. Едва в средата на XIX в. британската късокосместа порода започва да се развъжда специално за цвят и тип на тази основа. През 1871 г. първите котки от породата британска късокосместа са изложени в Англия в Кристалния дворец.
Янчо
След Световните войни, когато популацията на разплодниците значително намалява, някои развъдчици се опитват да укрепят породата отново чрез кръстосване с други породи. След като опитите да се използват нерегистрирани домашни котки за кръстосване се провалят, изборът пада върху персийските котки. Очакваше се, че това кръстосване ще подобри типа на британската късокосместа порода. По-нататъшни кръстоски са направени с картузианската котка, чиито разплодници също са пострадали в резултат на войните. През 1970 г. ФИФе обединява британската късокосместа порода и картузианската порода или породата шартрьо, тъй като двете породи се сближават. След това всички сини котки бяха записани като картузиански, а всички котки с други цветове – като британски късокосмести. Тази класификация е отменена през 1977 г. след протести на развъдчиците на оригиналните картузиански породи.
Янчо
Синята британска късокосместа порода все още се нарича картузианска – но неправилно и подвеждащо – а в някои клубове за развъждане тя също се нарича картузианска. Но днес синята британска късокосместа котка вече не може да се бърка с истинската картузианска котка, Chartreux, тъй като тя ясно се различава от истинската картузианска котка, особено по отношение на конформацията си, благодарение на селективното развъждане. Кръстоските с персийски котки водят до това, че телосложението на британската късокосместа котка е масивно, ниско и набито, докато фигурата на истинската картузианска котка е по-скоро като на естествена домашна котка.
През 80-те години на миналия век европейската късокосместа порода се отделя от британската късокосместа порода, която преди това също е показвана в един клас с британската късокосместа порода. В САЩ британската късокосместа порода е призната от CFA едва през 1980 г.
Британската късокосместа порода е по-скоро спокойна и не много жизнена, особено в сравнение с ориенталските. Има къса и гъста козина, която е хрупкава на допир. Характерно за него е, че има много подкосъм, така че лесно подскача. Тъй като след Световните войни персийците са били развъждани поради недостиг на разплодници, в кучилото понякога се срещат дългокосмести британци.
Британските късокосмести котки са мускулести и с мощно телосложение, краката им са къси и здрави, лапите – големи и кръгли, а опашката – малко по-къса, отколкото при другите породи. Всичко в нея е кръгло: широките гърди, главата, широко поставените къси уши и големите, изразителни очи. Котките с BKH се развиват доста бавно. Пълният размер се достига едва след две години. Нормално развит мъжки екземпляр тежи между 7 и 8 kg, а котките – между 4 и 6 kg.
За разлика от много други породи котки, типичната BKH обикновено не се плаши от водата. Е, нашият Янчо не си обича много водата.
Янчо
Характерният цвят на очите е оранжев или меден, при сребърните разновидности – предимно зелен, а при точките – син. До момента са известни повече от 50 цветови разновидности на британската късокосместа порода. Те могат да бъдат разделени на категориите плътни цветове, двуцветни и точкови. Освен това съществува добре познатата шарка таби. Плътните цветове са бяло, черно, синьо, шоколадово, люляково, канелено, еленско, червено и кремаво. Тези цветове се комбинират с бяло в двуцветните и точковите разновидности. Най-популярните и добре познати цветови варианти са: Синьо и сребристо таби във варианти Classic, Spotted и Mackerel.
