Денят ни започна отново по ранина и обещаваше да бъде изпълнен с много интересни неща.
Малко информация за Чанг Май. Както вече споменах в предишната статия, Чанг Май е вторият по големина град след Банкок в Тайланд. Има повече от 350 000 жители и е столица на провинция Чанг Май. Голяма част от населението там се изхранва от земеделие, като това се смята за един от най-силните отрасли за развитието на цялата икономика на страната.
Историята на Чанг Май датира от 13 век. Тогава се ражда Манграй, който става владетел на кралството Лан На. Преведено буквално, името на кралството Лан На означава „Страна на милиони оризови полета“. Още от преди 700 години земеделието е било много добре развито и застъпено там.
След закуската се насочихме към местния пазар за хранителни стоки и цветя.
Поглед към местния пазар
Пазарът беше много голям и започваше рано сутринта. Ние бяхме около 8 часа там и вече имаше доста отворени щандчета. Тук можеше да се намери всичко възможно за ядене – плодове – екзотични и нормални, всякакви подправки – пресни и изсушени, всевъзможни хранителни продукти – много видове ориз например.
Плодове и зеленчуци на пазара
Освен това месо – пилешко, директно разфасовано – пилешки крака, и какво ли още не, дори събират кръвта и я ядат. Риба и рибни продукти – обикновено сушена риба с много сол.
Рибни продукти
Тук тайландците също трябва да я сготвят преди да я ядат. Всякакви странности и миризми. Месото просто се разфасова и се продава.
Разфасоване на месо
Няма хладилници, в най-добрия случай има лед под месото. Навън сутрин е поне 26-29 градуса, към обяд става над 30… гледаш и немееш. Такива пазари просто трябва да се видят, за да се усети духа и миризмата, която се носи. Това не е за всеки, аз не бих си купила нищо от такъв пазар, но хората са различни, а това тук е техният начин на живот. Освен хранителни неща, се продаваха на пазара и много цветя.
Щанд с цветя
Нашият екскурзовод ни купи жасминови огърлици. Всеки си сложи на врата и това внесе свежест в деня. Жасминът мирише толкова хубаво и ако не пипаш цветовете с ръка, те си остават свити и свежи през целия ден.
След събраните впечатления от пазара посетихме храмът Wat Phra That Doi Suthep, който се намираше високо в планината над Чанг Май.
Свещеният бял слон в храма
Според легендата през 1371 година монахът Сумана от Сукотай е донесъл със себе си една реликва на Буда, която трябвало да се съхрани в храмът Wat Suan Dok в тамошната ступа.
В двора на храма
Но изведнъж се разделя тази реликва на две части и това било знак, че не може да се съхранява в предвидения за целта храм. За целта решили да сложат реликвите върху гърба на кралския слон и да го пуснат на воля да ходи. Където се спре слонът, там ще бъде построен храмът. И така и станало. Слонът се спрял в планината, нависоко.
Статуя на монах пред храма
Първоначално била построена 7 метра висока ступа, в който е била сложена тази реликва. По времето на управлението на крал Муанг Каео през 1525 ступата е била уголемена на височина от 16 метра и е получила и до днес запазилата се осмоъгълна форма, която има диаметър на основата от 12 метра. През 1935 година построяват път до този манастир, като това става по инициатива на известния монах Khru Ba Srivichai.
Златната ступа в храма
С автобуса пътувахме доста по стръмното, около 11 километра, докато стигнем до манастира. Него пък достигнахме с помощта на кабинков лифт.
Статуи на монаси в храма
Друга възможност да се качи човек до този храм беше и по т.нар. Нага стълби – или стълби от двете страни на които имаше тяло на змия. Показвам ви и няколко снимки. Тези стълби бяха 200 на брой и подобни можеха да се срещнат често в храмовете на Лан На кралството. Тези стъпала в този храм датират от 16 век.
Нага стълби
В този храм имаше и дървото САЛА. За него се смята, че Буда се е родил под него и е свещено. Имаше и много монаси, много златни статуи на Буда и много хора. Освен това според легендата се смята, че в златната ступа, която е във храма има реликва от Буда.
Красиво дърво в храма
От храма като погледнеш надолу към града, видяхме, че той е покрит с една бяла пелена. Въпреки, че беше сравнително рано, не можахме да видим града. След като разгледахме слязохме по Нага стълбите. От двете страни на стълбите имаше като парапет направен от змии. Тук почти всеки храм е направен по този начин.
Камбани в храма
След храма нашата разходка продължи в една страхотна ферма за орхидеи Bai Orchid, където имаше и ферма за пеперуди.
Красива орхидея
По света има около 2000 вида от тези невероятно красиви цветя, като 1000 от тях се намират в Тайланд. Орхидеите бяха закачени на високо и бяха с едни огромни и многобройни цветове. Нещо невероятно красиво.
Висящи орхидеи
В тази ферма за орхидеи обядвахме вкусна тайландска храна и се насладихме на цветната красота. Там имаше дори и къща за пеперуди. Беше интересно, макар и пеперудите да не бяха много големи. На остров Майнау в Германия има такава къща с пеперуди, която е много по-впечатляваща, поне според мен.
Красива пеперуда
Освен това в тази ферма за орхидеи правеха бижута от цветовете на цветята. Аз лично си купих обеци и колие от истинска орхидея. Много ми хареса и съм много доволна.
Следобедът ни беше много интересен, защото се записахме на допълнителна екскурзия в близост до Чанг Май. Тя беше посещение на местни жители, които гледат слонове – Maetaman Elephant Camp , рафтинг с бамбуков сал по реката и посещение на планинско село, в което живеят жени с метални пръстени на вратовете.
Слоновете живеят тук
Стигнахме до мястото, където се гледаха слоновете. Те са домашните любимци и първи помощници на хората тук. Все едно при нас конете или магаретата. Имахме възможността да погалим и да се снимаме с бебе слонче (беше на 2 години), както и с голям слон на 30 години. Изживяването беше много необикновено.
Слонът и аз
Такова голямо животно да погалиш, прегърнеш и почувстваш – нещо, което сме гледали само по телевизията и такива животни на живо сме виждали само в зоопарка. Но те толкова са свикнали с хората, че не беше проблем. Въпреки всичко имах респект от тези животни.
Къпещ се слон
След като погалихме слоновете и се снимахме с тях, се отправихме към мястото, от което щяхме да пътуваме с бамбуков сал по реката. Това си беше наистина много интересно преживяване. Салът бамбуков, с по 2-3 пейки, т.е. с по 4-6 човека и двама, които управляват сала.
Рафтинг с бамбукови салове
Реката беше спокойна и т.нар. рафтинг беше изключително приятен. Насладихме се на приятното пътуване, имаше и доста комични моменти разбира се.
Гледка покрай реката
На места реката беше доста плитка и сала засядаше, но с леко побутване от нашите капитани нещата бяха наред. Успяхме да направим хубави снимки и видео. Самото пътуване по реката продължи около 45 минути и мога да кажа, че беше страхотно. Реката за мое учудване беше сравнително чиста, в сравнение с това, което видяхме по други места.
Гледка покрай реката
След като слезнахме от сала се насочихме с джипове към едно недалечно планинско селце – Ban Huay Pa Rai Hill Tribe. В него живеят около 150 човека, като ‚атракцията‘, ако това може да се нарече атракция, всъщност бяха жените, които носят метални рингове около вратовете си.
Ban Huay Pa Rai Hill Tribe
Това го бяхме виждали само по телевизията и си мислех, че само определени африкански племена имат тази традиция. Селцето беше обикновено, с дървени къщички.
Къщите в селото
Наоколо имаше посят ориз, водоснабдяването и напояването ставаше с бамбукови тръби. Жените там разбира се седяха и чакаха поредните туристи да се снимат с тях и да си купят сувенири.
Оризово поле в селото
Това си беше интересно за виждане от една страна -имаше и възрастни жени (най-възрастната беше на 74г.), и много млади с такива пръстени на вратовете. Един път сложиш ли ги, няма махане. Освен че са много тежки, те ти прецакват цялата мускулатура на врата, прешлени и т.н.
Жена с пръстени около врата
Но пък от друга страна, те бяха като някакви експонати там. Чак ми стана хем тъжно, хем едно тъпо. За да посетиш това село трябваше да си платиш вход, както по-късно разбрахме.
Къща в селото
Тамошните жители всъщност живееха от това, да дойде някой и да ги снима като атракция. Това беше всъщност тъжното в цялата тази история.Но такъв е животът, те са направили своя избор.
Детска пързалка в селото
След това се прибрахме в хотела и имахме малко време да се приготвим за двучасовия масаж, които си бяхме резервирали.
Взеха ни от хотела към 19 часа с едно тук-тук такси. Е, това си беше истинско приключение. Бяхме 5 човека общо в това малко нещо на 3 колела. И освен, че бяхме като стрели по пътя, стигнахме безопасно до масажния салон. Посрещнаха ни много учтиво и любезно. Преди да се качим за масажа ни измиха краката. Тъй като бяхме семейно на масаж, ни масажираха един до друг. Масажите тук се извършват на един матрак на земята. В продължение на два часа по цялото тяло с масла те масажират. Аз лично щях да заспя. Беше толкова приятно и отпускащо. След масажа ни дадоха по чаша чай и плодове. Откараха ни отново в хотела. Бяхме като нови!
Тук в Тайланд масажите в сравнение с Германия са много евтини. За 2 часа платихме по 800 бата, което е около 23 евро. В курортите масажите за час, зависи какво искаш, и дали е с кокосово масло или не, са между 300 и 500 бата на час. За сравнение в Германия са около 60 евро на час.
След като се прибрахме в хотела излезнахме да обиколим отново нощния пазар и да си купим нещо.
На следващия ден продължихме към следващото приключение.
