За пръв път от десет години, а може би и повече си бяхме по време на декемврийските празници в България. Имайки цял месец на разположение, успяхме да се поразходим из нашите родни градове, да се видим с роднини и приятели и да посрещнем коледните и новогодишните празници с родителите ни. Когато човек живее извън родината, всеки път, когато се прибираме, гледаме и виждаме нещата по малко по-различен начин. Не знам как да го обясня, но е просто така. Започват да ти правят впечатления неща, които преди дори и не си забелязвал, може би защото сме ги приеамли като даденост.

Старият център с коледна украса

Старият център с коледна украса

Обикновено като се прибираме в България е било винаги за бързо, а този път успяхме да се насладим на почивката.

Сега ще ви разкажа за моите впечатления от моя роден град Смолян, през декември и по време на пандемия.

Смолян е приказен град в Родопите, съчетаващ чист въздух, красива природа, уют, спокойствие и вкусна родопска храна. През декември моят роден град ни посрещна с толо и слънчево време и синьо ясно небе. Имайки предвид, че бяхме през зимата в планината, противно на очакванията ни, през времето, в което бяхме там имахме предимно слънчеви и топли дни. Всяко нещо си има чар, както и предимства и недостатъци. Аз лично много се любувах и радвах на хубавото време. За пръв път от много годин насам успяхме да се разходим из града без да бързаме. И тъй като таква разходка не бяхме правили от много години насам, бях много приятно изненадана от някой неща.

Сърничките на стария център

Сърничките на стария център

Ние живеем в квартал Райково и тъй като времето позволяваше решихме на няколко пъти да се разходим до стария център. Тръгнахме пеша от нас, след като се бяхме наспали добре и разбира се закусили още по-добре. Когато си при мама няма начин да не преядеш, че нали в родителските очи сме все още деца, и сакън да не останем гладни. А и може ли човек да каже „не“ на родопски колачета или топлички мекички. Ами не може разбира се! За това и се хапва. Но с ходенето пеша изгорихме калориите 🙂

Пампоровата къща

Пампоровата къща

Когато човек погледне безкрайното синьо небе, вдиша от чистия родопски въздух и се наслади на декемврийското слънце, сякаш не може нищо да ти развали настроението. Просто дишаш и крачиш, любувайки се на малките неща. Всичко си стоеше на мястото. Нищо не беше помръднало, но имаше и хармония. Някой неща бяха ремонтирани и много добре направени. Освен това покрай Коледа всичко беше много приятно украсено и въпреки слънчевото време, имаше хубаво коледно настроение.

Църква Свети Висарион Смоленски

Църква Свети Висарион Смоленски

На моменти, разхождайки се и правейки снимки, се чувствах малко като турист в родния си град. Е, може би с времето човек се превръща в такъв, когато не живее там, където е израснал. Вижда нещата по различен начин и му правят някой дреболиики впечатление. Например много прятно се изненадах, когато на пешеходна пътека все по-често спираха колите, за да може човек да пресече улицата. Това не е много типично за България, но в Смолян това ми хареса.

Планетариумът

Планетариумът

Покрай пандемията не успяхме да предприемем кой знае какво, защото почти всичко беше затворено. Но такава беше ситуацията и условията.

Въпреки всичко времето ни прекарано там беше много зареждащо и хубаво – и най-важното бяхме с родителите ми по коледните празници.

Споделям няколко снимки от хубавият ми Смолян, като се надявам да усетите цялата топлина и гостоприемство на града.

Мостът до общината

Мостът до общината

Ще разкажа малко за Смолян, за тези, които четат моята статия и все още не са посетили прекрасния ми град.

Смолян е малко китно градче в Южна България, разположено в Западните Родопи при надморска височина от над 1000 метра. Намира се на около 100 км. южно от град Пловдив и на около 60 км. северно от гръцката граница при Златоград. Населението по последни данни от 2019 е около 27.000 жители, като това прави града най-малкия областен град в България, но със своите близо 25 км. дължина той е един от най-дългите градове в страната. Голямата му дължина се дължи на застрояването по поречието на река Черна, която минава през Смолян.

Театърът

Театърът

Смята се, че месността, където се намира днешен Смолян датира от дълбока древност. Според Херодот по този край живеели траки около 2500-3000 г. пр.н.е.

Не безизвестна е легендата за  силната любов на митичния тракийски певец Орфей, син на Еагър и Калиопа и неговата жена Евредика. Според легендата скоро след като се оженили, Евредика бива охапана от змия и умира. Душата й отива в подземното царство на Хадес, а Орфей от мъка по любимата решава да отиде да я търси и да я изведе от там. Със своя омайващ глас успял да убеди Хадес да му върне любимата Евредика. Хадес се съгласил, но при едно условие – да не се обръща към нея докато не излезнат на земята. Орфей не устоял на това изкушение и отново изгубил своята любима. След четири години страдания и мъки, седейки си на една поляна взел своята лира и запял, а природата заслушала неговия меден глас. Появили се вакханки и започнали да го замерват с камини – душата на Орфей отлетяла при неговата любима Евредика, а тялото му било разкъсано. Вакханките хвърлили лирата му в реката, а тя засвирила сама сякаш оплаквала смъртта на своя господар Орфей. Този път слизайки в царството на Хадес Орфей се среща със своята Евредика и като остават завинаги заедно.

Орфей и Евридика

Орфей и Евридика

Най-много информация за траките получаваме от проучванията на могилни некрополи и светилища. Издигането на надгробни могили е задължителна практика на траките в Родопите за периода XIII – VI в. пр.н.е. , като са открити множество накити и предмети от въоръжението.

През I в. от н.е. траките попадат под римско владичество. След разпадането на Римската империя през 395 г. Родопите влизат в пределите на Източната Римска империя, наречена Византия. Под нейно влияние траките сравнително рано – IV–V в. приемат християнството.

В края на VI и началото на VII в. на територията на Балканския полуостров се настаняват славяните, а по-късно се заселват и прабългарите. През 681 г се създава Българската държава, а през 837 г, при хан Пресиян, Родопите влизат в пределите на България.

След падането на Българската държава под турска власт, със султански ферман от 1519 г, Среднородопието е предоставено на придворния лекар Ахъ Челеби, поради което тези земи са известни с името Ахъ Челеби. В документи от 17 век, селището, съществувало на мястото на днешен Смолян се споменава като Езерово. П0-късно се преименува на Башмаклъ, Пашмаклъ и до 1934 година остава с името Пашмакли, а след това се преименува на Смолян.

След Освобождението (1878 г) част от Смолянския край остава в пределите на Османската империя. Тридесет и четири години по-късно, по време на първата Балканска война (1912 г), е освободен целият Смолянски край. На 13.10.1912 г. 21-ви пехотен средногорски полк, воден от полк. Владимир Серафимов, освобождава Смолян, а на 21.10.1912 се водят боевете на вр. Кавгаджик (дн. Средногорец), които са решаващи за победоносния край на военните действия в този регион.

Смолян

Смолян

Като обединен град Смолян е създаден на 18 юни 1960 г чрез сливането на градовете Смолян и Устово и селата Райково и Езерово. Смолян е бил стар административен и стопански център – село Езерово се е намирало сред Смолянските езера, Райково е било търговски център, а Устово — занаятчийски.

Бих препоръчала на всеки, който има възможност и желание да отдели малко време в хубавия ни Смолян. Освен да си почине, човек може да се разходи добре и да посети някой забележителности.