Идеята да посетим замъка Валдбург дойде много спонтанно. Искахме да отидем на рицарска вечеря и да се потопим малко в средновековието и по този повод започнах да търся такива възможности. На рицарски вечери сме ходили и двамата с мъжа ми, но винаги служебно. Обикновено такива събития се предлагат на фирми или по-големи компании от хора, които искат да се веселят по различни поводи. Аз ходих на един коледен банкет на нашата фирма на една такава рицарска вечеря и беше изключително забавно. Мъжът ми също беше на фирмен празник в един замък, където имаха такава вечеря. Преживяването е страхотно, особено ако си с хора, които познаваш. Освен това, ако човек харесва Средновековието или поне от любопитство иска да види как е обстановката, то една такава вечеря определено си заслужава.

Какво всъщност представлява рицарската вечеря, ще се запитат много от вас?

Този тип събирания се правят обикновено в замъци и то в помещения без прозорци, в подземията. Там се подрежда една голяма маса, на която могат да седнат (тук разбира се зависи всичко от големината на групата) около 12-15 човека. Когато аз бях на такава вечеря с моята фирма, то бяхме всички на една голяма кръгла маса. Ако хората са повече, то могат масите да са повече – интериора и оформлението зависи винаги от случая. Ако групата е голяма, може цялото помещение да е само за нея.

Та всичко в това помещение е украсено в средновековен стил – не само дървени маси, пейки и посуда, а и ризници, свещи (няма  електрическа светлина) и всичко каквото човек се сети. Определено човек може да се потопи много добре в такава атмосфера.

Рицарските вечери са леко първични, ако мога да се изразя така. Единствените прибори, които получава човек това са една дървена лъжица, дървена дъска (може и глинена чиния) и в зависимост от менюто и глинена купа. Пиенето става в глинени съдове. Обикновено на една такава вечеря има 5 степенно меню, човек няма да остане гладен, нито жаден 🙂

Сервирането на храната става на един огромен поднос, на който се разпределени различни видове храна. Всеки сам си сервира храната на дъска или в чиния и за да отговаря рицарската вечер на Средновековието, то това сервиране трябва да става с ръце. И яденето също… или да се използва дървената лъжица. Още с пристигането и настаняването в помещението сервитьорите, които също са облечени според ситуацията, обясняват какви правила важат. Разбира се всичко е с цел да се забавляват хората. Имаше например едно условие, че ако кажеш определена дума те оковават във вериги и единственият начин да се измъкнеш от там е например да изпееш някоя песен на диалект, или пък да разкажеш нещо весело.

Така протича като цяло една рицарска вечеря – с много ядене, пиене, забавления и първичност. Преживяването определено си струва и е най-хубаво, когато компанията е сравнително голяма и хората се познават добре. Ледовете се чупят много по-лесно така.

Та в търсенето на варианти за такова приключение попаднах на Замъка Валдбург. Като цяло за да отидеш на такава вечеря, както вече по-горе описах, се изисква почти навсякъде групата да е поне 12-14 човека. Е, ние бяхме само двама, но въпреки това искахме да изживеем още веднъж едно такова приключение, и силно се надявах, че ще мога да намеря място, което да предлага това, само че за по-малко хора, в случая двама. Така и стана. Попаднах случайно на сайта на замъка Валдбург. Те предлагаха така наречените обществени рицарски вечери, като дори при тях имаше два варианта – класически и ориенталски, с 5 степенно меню. Всеки можеше да си запази място и да иде. И тъй като живеем по време на пандемия, то трябваше доста по навреме да си резервираме място. Всичко звучеше прекрасно, докато не видях, къде се намира този замък – а именно на 210 км. от нас в Баден Вюртемберг. Е, какво са 210 км. като цяло, особено като търсиш приключение. Но, ако щяхме да ходим само да вечеряме там, трябваше единият от нас да не пие нищо, за да можем да се приберем. Е, това нямаше да е весело за никой от нас. За наш късмет обаче имаше една изключително интересна опция – да нощуваме в Замъка! О, да! След като го обсъдихме вкъщи, решихме единодушно да си направим този подарък и да нощуваме в замъка и да направим една рицарска вечеря, тъкмо да сравним как са нещата и как функционира това нещо в такива времена.

Направих запитване (беше още лятото, мисля август) и успях да получа потвърждение за 3.10.2020. Е, трябваше да почакаме, но пък деня (беше събота) беше перфектен, тъй като нямаше да бързаме след работа и да пътуваме 210 км.

Кореспонденцията беше изключително бърза и без проблеми. Резервирахме си пакета Да изживееш Средновековието, който включваше нощувка в направен апартамент в замъка, рицарска вечеря и разходка из самия замък, по-скоро из музея, освен това можехме да се качим с колата до замъка и да паркираме там, тъй като щяхме да нощуваме.

В такива моменти някак си човек се чувства специален!

Уреченият ден дойде и ние се запътихме към Валдбург или по-скоро към замъка, за да се впуснем в средновековното приключение, което ни очакваше.

Страхотна гледка от замъка

Страхотна гледка от замъка

Времето беше с нас, имайки предвид, че беше началото на октомври. Когато потеглихме от вкъщи валеше много силно, но когато пристигнахме там, замъкът ни очакваше окъпан в слънчеви лъчи. Бяхме там около 16 и 30 часа. Замъкът се намира нависоко и стигането до там става по един много тесен път. За щастие пътят беше асфалтиран, но мнооого тесен и мноооого стръмен. Добре, че не шофирах аз 🙂

Паркирахме в двора и бяхме посрещнати много любезно от дамата там. След като ни приветства се насочихме към апартамента, за да можем да се настаним преди да преминем към вечерята. Зад малките вратички ни очакваше един голям апартамент, с кухня и голяма баня.

Леглото, в което нощувахме

Леглото, в което нощувахме

Е, разбира се нещата бяха много добре съчетани със съвремието. Имаше едно огромно легло, вана в стаята, камина, беше топло и уютно, беше изключително приятно, а през прозорците се откриваше невероятна гледка. Насладихме се на залеза, освежихме се и се приготвихме за вечерята.

Ваната в стаята

Ваната в стаята

Тъй като на рицарската вечеря можеше да се запише всеки, то можеше да очакваме много и различни хора. Началото на събитието беше обявено за 19 часа и малко преди това започнаха да се събират хората в двора на замъка. Имаше разположени високи масички и пиейки по едно питие за загрявка всеки изчакваше момента, в който можеше вече да влизаме в залата, където щеше да се проведе вечерята.

В двора на замъка

В двора на замъка

Не след дълго моментът настъпи – бяхме приветствани с добре дошли от „стопанина“ на замъка, който беше облечен в съответното облекло. Пред нас се отвори тежка дървена врата и слизайки по каменните стълби към помещението ни посрещна осветление от свещи, рицарски брони, знамена и подредени маси за гостите. От вътре лъхаше уют, и усещането беше много приятно. Успяхме да направим няколко снимки, които споделям с вас.

Подредена маса

Подредена маса

Имайки предвид, че бяхме във времена на корона пандемия, бяха съобразени и спазени всички необходими изисквания. На всяко място имаше много практично нещо като облекло, което си надянахме – хем да почувстваме епохата, хем и да се окапем с ядене.

Готови за вечеря

Готови за вечеря

Настанихме се и си поръчахме пиене. Ние решихме да пием бира, която беше сервирана разбира се в глинена кана и такива чаши. Преди вечерята да бъде поднесена ни приветства стопанинът на замъка отново в стил и реч типични за това време. Унесени в приказки и пиене, не забелязахме как летеше времето. Започнаха да ни носят и храната.

Част от масата

Част от масата

Блюдата бяха много и различни, и разбира се изключително вкусно приготвени. Тук обаче приборите бяха „съвременни“ и нямаше тази първичност, за която разказах по-горе. Но това най-вече зависи от компанията, не трябва да забравяме, че всъщност ние бяхме само двама, които стояха на една маса с непознати хора. Въпреки всичко се насладихме на храната и напитките. Аз опитах и още няколко питиета, освен бира.

В залата за хранене

В залата за хранене

След като мина основното ядене имахме една заслужена пауза от храненето. Това време използвахме за плануваното разглеждане на замъка и посещението на музея.

Нощта беше спокойна и ясна, о какъв късмет за нас! Излязохме от залата за хранене и минавайки през двора се запътихме към музея. Стопанинът на замъка започна да ни разказва за историята на замъка, за неговото построяване, владетели и събития. Той разказваше с такава страст, с такъв патос, с такива жестове, че наистина успяваше да ни пренесе в тогавашното време.

Нашият екскурзовод

Нашият екскурзовод

На края на нашата разходка из замъка и невероятните разкази и посещението на музея се запътихме към кулата на замъка. Е, това си беше вече събитие, защото пред нас в ясната и звездна нощ се разкри една невероятна гледка. Далечината беше окъпана в малки белщукащи светлинки, които се сливаха на хоризонта със звездите от ясното небе. Гледката беше неописуемо красива. Опитахме се да направим малко снимки, които споделям с вас.

Кралска корона

Кралска корона

След като се насладихме на гледката, научихме за историята и събитията на замъка, и освен това се разтъпкахме, се завърнахме отново в залата за хранене, за да довършим вечерта подобаващо с вкусен десерт.

След края на вечерта си взехме една кана с пиене и се насочихме към нашия апартамент, където изкарахме една чудесна вечер. След като всички се разотидоха останахме сами в целия замък! О, това беше едно невероятно чувство – ние бяхме господарите там!

Хубаво е поне за вечер да имаш замък!

На следващия ден след като се наспахме и закусихме добре се насочихме към вкъщи. Едно такова преживяване не може да се опише с думи, то трябва да се изживее.

Определено ще повторим подобно приключение, но най-вероятно в някой друг замък!