Имахме останала отпуска, която трябваше да вземем до края на март месец и искахме да отидем някъде. Чудихме се доста къде, съобразявайки се с времето и колко ще ни струва. И така се спряхме на Рим. Отдавна искахме да посетим този град, и ето че сега ни се отдаде тази възможност. Проверих възможните евтини полети до там и сравних разбира се и възможността да летим от летище Мюнхен. Най-изгодно се оказа да летим от Нюрнберг до Рим Чиампино. Намерих и много изгоден паркинг на около 2 км. от летище Нюрнберг със трансфер. Купихме си билети и започнах да се оглеждам за нощувки. Тъй като вече бяхме ползвали Airbnb като ходихме до Хамбург, реших и за Рим да потърся там варианти. Оказа се, че изборът е доста голям. Намерих една стая заедно с баня и тоалетна, с общо ползване на кухня и излаз на балкон. На снимките изглеждаше много добре и след като го обсъдихме с мъжа ми, я резервирахме. Беше и много изгодна за времето на престоя ни там.
Няма да описвам в подробности какви забележителности има в Рим. В интернет, а и не само там има достатъчно информация за това, какво къде се намира, кога и по какъв повод е построено и т.н. Аз лично дори си бях свалила еп, където имаше доста информация за обектите в града. А съм и на мнение, че човек сам трябва да отиде, където и да е било, сам да види и да добие представа за това каквото види.
Има много дестинации, които са прехвалени и много се говори за тях, но като отиде човек, може да не му хареса това, което види.
Та дойде уреченият ден на полета. За пръв път летяхме от летище Нюрнберг и честно казано бях приятно изненадана. Летището беше по-голямо от това в Меминген и доста добре организирано. Трансферът до летището както на отиване, така и на връщане беше също много добре организиран. Полетът беше около 2 часа. Когато пристигнахме там, всичко беше много ясно. Чиампино е малко летище за чартърни полети основно, не се намира много извън града и автобусният транспорт до централна гара е доста добре стикован.
Предварително се бях информирала, като кацнем, какво трябва да направим, за да се придвижим към централна гара (термини). След като си взехме багажа, си купихме автобусни билети за отиване и директно за връщане, защото беше по-евтино. На гишето, заедно с билетите получихме и малка карта на Рим, където бяха отбелязани и най-големите забележителности. Изкарахме голям късмет с времето. Не беше много горещо, нито пък студено или дъждовно, идеално за разходки и разглеждане на новите места.
Качихме се в автобуса и потеглихме към Централна гара. Пътуването продължи около 30-40 минути и като цяло беше нормално. Първото нещо, което ни впечатли беше различната растителност там – и по – точно иглолистните дървета там. Бяха тип борове, но с корони, и доста високи…беше интересно. Въздухът беше различен, като цяло денят започваше добре.
Като пристигнахме в града, решихме да отидем до квартирата, където щяхме да нощуваме пеша. Разстоянието беше около 6- 7 километра. Когато ходим на екскурзия, при която разглеждаме определен град или местност, то обичаме да ходим пеша, за да видим наистина повече неща, да видим как хората живеят, да видим малките улички.
И така, нагласихме навигацията на телефона и тръгнахме. Имаше изключително много хора по улиците, както и много коли. За разлика от Германия, в Рим човек трябваше да внимава като пресича улицата. Нямаше значение какъв цвят е светофара. Важното е да не минават коли. Дори червено да беше за пешеходците, то 99 % от тях пресичаха, като се оглеждаха да не два кола. А когато беше зелено, пешеходците трябваше да внимават, защото колите не се съобразяваха… това много ми напомни на България… Като цяло Рим много ни наподоби България – имаше локви от дъжда по улицата, защото не можеше да се оттича в шахтите, самото усещане беше някак си така… българско. Сградите като цяло бяха сравнително големи, широки, не изключително високи, но не и ниски. Не бяха особено поддържани, особено като се разхождахме по тесните улички между сградите. Но за това се ходи, за да се види. Другото, което ни направи впечатление беше това, че всички входове към сградите бяха затворени с порти, заключени с вериги, катинари и т.н., което означаваше, че не е много сигурно.
В такъв град като Рим, това е съвсем нормално и някак си очаквано. По време на подготовката за това пътуване и аз четох навсякъде, че трябва да се пазим от крадци, да не носим много пари, документи и т.н. За щастие на нас нищо лошо не ни се случи. Но е добре да се внимава.
Та вървейки към квартирата минахме през някой от големите забележителности на града. Там всичко е сравнително свързано и навсякъде, където се обърнеш има какво да се видим. Навсякъде е препълнено с туристи, които си правят снимки или разглеждат. Питам се, как ли живеят там местните хора? Може би са свикнали или просто се занимават с туризъм и това е основната им прехрана. Лично за нас, това не е нашият град за живеене. Хубаво е да отидеш, за да разгледаш, но някак си не мога да си представя да живея там. Твърде препълнено с хора ми идва.
След известно време ходене стигнахме до адреса, където щяхме да нощуваме. Предаването на ключа беше без проблеми. Жилището беше в квартал Трастевере, в един блок, който беше в един жилищен комплекс от няколко блока, които се заключваха с порта… нещо нормално за там, но беше много добре организирано и приветливо направено. В апартамента, в който бяхме имаше 3 стаи и 1 кухня, която беше за общо ползване. Стаята беше прилична, банята и тоалетната бяха свежо ремонтирани. Като цяло беше чисто. От стаята се излизаше на голяма тераса. На терасата имаше едно лимоново дърво, чиито плодове, когато ги докоснеш, оставяха такъв невероятен лимонов аромат. Не бяха изкуствените лимони, които купуваме в магазина. Като цяло вкуса на плодовете и зеленчуците в Рим бяха съвсем различни от това, което се предлагаше в Германия. В кухнята имаше всичко необходимо от към посуда, както и хладилник и печка. Хората се бяха постарали да ти бъде удобно.
Съвсем случайно се запознахме и с нашите комшийки по стая. Това бяха две италианки – майка и дъщеря от Калабрия, които бяха в Рим за лечение. Дъщерята, Анжела, имаше проблем с белия дроб, а майка й, Либера, я придружаваше. Те бяха повече от месец там. Беше изключително интересно, защото жените не знаеха нито английски, нито немски, само италиански, а аз за съжаление моите познания по италиански стигаха само до „грацие“. Още преди да отидем в Италия си бях свалила на телефона един немски-италиански преводач, който свърши много добра работа. Простите изречения превеждаше сравнително точно. Та благодарение на него успяхме да общуваме с тези жени. Те толкова се радваха, че имаше някой с които да си разнообразят ежедневието, че дори ни предложиха да ни сготвят типчно италиански ястия – основно паста, различни видове. Е как може човек да откаже на такова предложение. Оказа се дори, че Либера е била готвачка в Калабрия! Мога да кажа, че за около половин час, тази жена успяваше да сътвори много вкусни неща. Ядохме няколко вида паста с различни сосове….мммм много вкусно беше. По този начин и малко понаучих италиански.
Дори една вечер ходихме с тях в една сладкарница, за да хапнем тирамису. Имаше доста различни видове, освен класическото – имаше с шам фастък, с ягоди, с шоколад… Беше много вкусно.