След като се настанихме, решихме да поизлезнем из квартала, за да поразгледаме какво, как, що. Навсякъде имаше малки магазинчета, където продаваха общо взето всичко. И в това отношение там много ни напомни за България. Също така почти на всеки ъгъл можеше да се видят пак такива малки пицарии, където можеше да си закупиш пица и да хапнеш. Там пиците като плънка бяха доста по-различни от това, което обикновено сме свикнали. Имаше например с картофи, с аншоа и цвят от тиква, които не бяха никак лоши. Другото различно, относно пиците беше, че се продаваха на килограм. На тезгяха стояха доста видове пица, и като покажеш от коя искаш, ти режеха и теглеха. Това не беше лошо като вариант, защото можеше да пробваме доста различни видове по малко от всяка. Може да се каже, че всеки ден хапвахме пица и сладолед. Разбира се, нали бяхме в Италия 😊
Сладоледът там беше също божествен, но колкото повече отиваш към центъра, толкова по-малко получаваш като количество за парите… нормално, както навсякъде. Ние открихме една желатерия, където количеството беше мнооого за това, което плащахме. Различното беше, че сладоледа не го слагат на топка, а го мажат със шпатула върху фунийката. Разни държави, разни обичаи.
Освен основните забележитлености, които са задължителни в програмата на един турист, ние имахме 2 основни мисии – да открием българската следа в Рим. Това беше от една страна паметника на Капитан Петко Войвода и гроба на Св. Константин Кирил Философ.
Капитан Петко Войвода е бил в четата на Гарибалди и заедно с него са се били срещу Османското владичество. Бил доста повлиян от Гарибалди и известно време е бил в Италия. Разбира се след доста ходене из града, намерихме бюста на Капитана. Намира се на хълма Жианколо. Всъщност там беше доста приятно да се разхождаме. Имаше до хългма един огромен парк, а гледката беше невероятна – виждаше се много добре града, както и Ватикана. Имаше пейки, където поседнахме и се полюбувахме на хубавото време.
Гроба на Св. Константин Кирил Философ беше в базиликата Сан Клементе. Ние доста обиколихме докато я намерим, но всъщност беше съвсем елементарно – тя беше в една странична уличка срещу Колизеума. Св. Кирил, заедно с брат си Методий са създали нашата писменост.
След като видяхме българските следи в Рим, се почувствах доста горда, че има такива следи в този вечен град. Но ми стана и малко тъжно, защото в България някой неща по не се зачитат отколкото в чужбина. Но това е друга дълга тема на разговор.
Само да вметна, че ако човек иска да поразгледа Рим и да види наистина нещо, му трябват поне 4-5 дни, без да смятане пристигане и заминаване. И разбира се, хубаво време, за да може човек да се наслади на това, което вижда.
Един ден отделихме да отидем до Ватикана. Принципно, човек може да види и папата, ако желае. Той има в определени дни аудиенции, като онлайн трябва да си запази човек билети. Всичко това е безплатно, но коства доста време. Всеки трябва да прецени какво е по-важно по време на такава екскурзия. Ние не сме католици и за това за нас не беше приоритет това. Ватикана и площадът там са огромни, както и всички исторически сгради в Рим. Всичко е голямо и на голяма площ строено, независимо дали е фонтан, църква или нещо друго.
Та отидохме във Ватикана, поразходихме се, и искахме да влезнем да разгледаме църквата… Почти „Мисията невъзможна“… и тук пак да спомена, зависи кой какво иска да види, и какви приоритети има. Мерките за сигурност там са толкова високи, че проверката е по-строга от тази на летището. Освен това имаше километрична опашка. Имаше и вариант без чакане да влезнеш, като можеше да се разгледа Сикстинската капела и градините там и като цяло повече неща, но входа на човек беше по 60 евро, което ни се стори скъпо. За нас не беше от изключителна важност да влезнем непременно. И така, поразгледахме, изядохме по един сладолед и продължихме с разходката. През цялото време имахме късмета да е слънчево и приятно. Всеки ден ходихме доста, между 15 и 20 километра, но все пак града е с големи размери 😊 Хубавото беше, че както се разхождаш и все попадаш на някоя забележителност.
Единственото негативно, като чувство, беше че и тук и в този град, всичко е направено за пари. Където и да се обърнеш ти искат пари, ако искаш да влезнеш да разгледаш нещо-пак пари… да, парите управляват света. Искахме да влезнем в Колизеума, но не можахме да си купим билети, защото можеше да се плаща само с кредитна карта, а ние не носихме в нас, заради опасността от джебчии. Дори ако искаш да се снимаш с някой „римлянин“, също ти струва нещо. Но това са нормални неща за такива дестинации като Рим и като другите големи туристически градове.
Като цяло престоят ни там беше хубав, запознахме се с хубави хора, събрахме добри впечатления и си изпълнихме мисията 😊
Сега ни очакват други хубави места по света, които искаме да посетим.