Кацнахме рано сутринта в неделя на 1.10.2023 на летището в Аурангабад. Малко летище, от което доста бързо излязохме. На летището ни чакаше кола, която да ни закара до хотела.

В момента, в който колата потегли извън портите на летището и изведнъж се намираш в един друг свят, на едно друго място и се питаш, това същата страна ли е, в която преди малко кацнах?

Очите шарят наляво-надясно, нагоре-надолу – толкова много нова информация, нови впечатления, различни картини… че имаш чувството, че мозъкът ти не може да побере всичкия този порив на новости наведнъж.

Някой неща наистина не могат да се опишат с думи, те просто трябва да се видят.

Първото различно нещо, с което човек трябва да свикне тук е обратното движение, на което ние в Европа сме свикнали. Ние сме вече втора седмица тук и за мен е все още объркващо всичко това.

Другото фрапиращо нещо е хаосът, който цари навсякъде, но той е някак си подреден хаос. Тук да шофираш е предизвикателство голямо и аз лично не бих се наела да го правя. Тук правила като че ли няма, всеки си кара колата, моторчето, рикшата или там каквото има като превозно средство, и се слива с движението. Тук клаксонът се използва на всяка секунда и в потока на движение е като жужене в пчелен кошер. В един момент просто свикваш с нещата, шума, мръсотията, хаоса…

Тук няма тротоари, или ако има такива то те са рядкост, и хората просто вървят отстрани на пътя или директно на пътя. То и пресичането е такова, просто тръгваш и вървиш… има някаква хармония и симбиоза в този хаос от коли, хора и животни.

И да, животни има навсякъде по пътя. Много бездомни кучета се разхождат навсякъде. Първите няколко дни чак ме беше страх, но след това някак си започнах да не ги забелязвам. Така ме посъветваха и местните жители тук – не им обръщай внимание, те са безобидни, казват. Е, това си е факт.

То да бяха само кучетата по улиците… има и малко котки, сякаш те са по-редки улични посетители.

Но тук по и покрай улиците може да видиш спокойно да си се разхождат кози, прасета, крави… просто ей така, не са вързани, никой нищо не им прави.. Просто те са си там и се включват в движението.

Мръсотията тук по улиците си е просто начин на живот тук – освен, че е много прашно, което не пречи на хората да ходят боси или пък с чехли, има и боклуци навсякъде. Хората си изхвърлят торбичките просто ей така отстрани… в интерес на истината не видях да има контейнери за боклук, където той да се хвърля. Но някак си дори и боклука тук си знае мястото и си е на мястото. Не мога да обясня това нещо… всичкия този хаос по пътя, води до някаква своеобразна хармония. До сега, за краткия престой тук, не чух нито линейка, нито полиция, нито пожарна, които да отидат при някаква катастрофа.. Защото за щастие такава няма. Или ако има, то са рядкост, за щастие.

Ако сте решили да идвате в Индия, то се подгответе за такива на пръв поглед шокиращи гледки, за да не сте много изненадани в началото.

С колата пътувахме около половин час до хотела. В момента, в който влезнахме през портите на хотела, то нещата се промениха и човек си казва, о, къде попаднах. Индия ли е това?

Още на входа има охрана, която с огледало проверява влизащата кола, дали всичко е наред и чак след това може тя да премине и да отиде до входа на сградата. Преди да влезнеш трябва да се сканира отново на скенер багажът, който имаш – няма значение колко куфара и чанти имаш. И няма значение от колко време си в хотела. Моята раница се сканира всеки път, когато се прибирам от някъде.

Хотелът, в който сме отседнали е пет звезден и тук наистина е един друг различен свят. Всички са изключително любезни, приятни и готови да ти помогна.

Аз лично в хотела са чувствам много добре. А и междувременно нямам и проблем да излизам сама да се разхождам. До местния супермаркет ходя пеша, а из града с рикша. Имах късмета още първия ден, в който излязох на разхода до супермаркета сама да срещна един човек – шофьор на рикша, който ме заговори и аз дори трябваше да му запиша номера. Питах в хотела охраната за него и те ме увериха, че мога да му имам доверие.  Е, какво повече му трябва на човек.

Та с рикшата си излизам из града – просто казвам на шофьора къде искам да отида и той ме кара, чака ме и си ме връща в обратно в хотела.

Контрастите в Индия са много осезаеми – в хотела е едно, но в момента, в който си извън пределите му, то всичко се обръща с главата надолу… колко различно може да бъде всичко.

Друго нещо, което ми направи впечатление е понятието близост. То има друго значение тук -няма значение къде сте, има друго измерение. Тук хората не се съобразяват колко близко идват до теб и не те питат, дали могат да те доближат. Те просто се залепят до теб и това е. Но това тук е нещо нормално. Тава го усетих повече по магазините.

За мен, Индия е едно необикновено, различно и интересно приключение, което ми носи много опит, за което съм много благодарна.

Благодарна съм, че имам възможност да изживея това.

В следващата статия ще ви разкажа повече за Аурангабад.