Полетът за Индия беше на 30.9.2023 от летище Мюнхен в 12:25 часа. Пристигнахме на летището около 3 часа преди това, като си мислехме, че ще е достатъчно, но в интерес на истината нещата бяха на косъм.
На летището в същия този ден имаше страшно много пътуващи и навсякъде много големи опашки. Като цяло ние искахме да се чекираме още от предната вечер, но онлайн чек ин не беше възможен, за това решихме да направим това в деня на полета.
Мога само да ви препоръчам да отидете наистина сравнително рано преди такъв полет, за да сте сигурни, че всичко ще е наред.
Та ние пристигнахме на летището и питахме какво трябва да направим, като един служител от там ни заблуди и каза, че трябва да се чекираме на едни машини и да си дадем багажа. Да, това става, но за полети, които не изискват виза.
Наредихме се на една много дълга опашка и чакахме повече от 40-45 минути докато си дадем куфарите и си получим бордните карти. На гишето за чек ин ни искаха и визите, които си бяхме разпечатали, така че това е важно.
След това трябваше да минем разбира се и проверката за сигурност. О, Боже! Имаше километрична опашка и това не е преувеличаване. Питах един от служителите на летището, като му обясних какъв ни е проблемът, а именно, че нашия полет е след час. За щастие за такива като нас имаше една контрола, на която имаше по-малка опашка и през която минахме сравнително бързо. Времето до полета накъсяваше, а ние все още не бяхме стигнали гейта, от където трябваше да излетим.
Излитахме от гейт Л15, който се намираше доста далеч… забързахме крачка, возихме се на влакче и успяхме да стигнем до гейта навреме. Тъкмо започваше качването на пасажерите, а ние бяхме щастливи, че успяхме!
Качихме се в самолета А350-900, превозващ около 300-350 човека и се насочихме към нашата първа спирка – летище Делхи.
Полетът беше много приятен – получихме на борда храна и напитки, а предложението от филми, музика и игри беше доста добро, така че времето до Делхи лично аз не го усетих много.
Кацнахме на летището в Делхи, Индия в 23:10 часа местно време. Индия е с 3,5 часа напред от Германия, а от България с 2,5 часа напред.
Летище Делхи
Летище Делхи ни посрещна с килим, който беше навсякъде. Първо се насочихме към паспортната проверка, където трябваше да си получим визите. Това мина безпроблемно, а след това се насочихме към лентата с багажа. В интерес на истината не чакахме дълго за багажа, но все пак докато се придвижим от самолета до там мина време и разбира се извървяхме няколко километра.
След като си взехме багажа, трябваше да намерим нашия следващ полет, а именно този към Аурангабад. Полетът за Аурангабад беше в 4:55 часа сутринта, така че имахме достатъчно време на разположение, за да се придвижим до гейта. Имайки предвид, че летище Делхи е много голямо, ни трябваше може би отново около час докато стигнем до нашия гейт. С куфари в ръка тръгнахме да търсим от къде ще летим. Оказа се, че ще летим от терминал 3. Там отново процедура по сканиране на бордни карти, с асансьор се качихме до самия терминал, който е доста голям. Поразгледахме и решихме да си дадем багажа и да се насочим към гейта. Това беше около 1 часа през нощта. Въпреки че беше толкова късно (или рано), имаше доста хора на летището. Даването на багажа този път не отне много време.
След като си предадохме големите куфари, трябваше отново да минем щателна проверка за сигурност. Имахме време и не бързахме, така че фактът че ни извадиха всичките неща за контрола не ни обезпокои. Оказа се например, че в Индия може да вземеш със себе си шише с вода през контролата. Тук това не е забранено, както в Европа.
Минахме проверката и се насочихме да си търсим гейта за следващия полет – бяхме на гейт 31Б от 62 възможни гейта, и това само на терминал 3… Делхи..
Мъжът ми направи пауза за пушене в специално помещение, взехме си данни за достъп за безплатен интернет от една машина, поразходихме се из летището и чакахме да стане време за следващия ни полет.
Качването за Аурангабад започна час преди самия полет. Самолетът тук не беше от най-новите, нито от най-чистите, но… такава е реалността.
Въпреки всичко получихме храна и напитки докато летяхме около 2 часа до крайната цел.
В 7 часа сутринта местно време в неделя, 1.10.2023 кацнахме на летището. В сравнение с Делхи, тук летището е много малко. Все едно си на летище Меминген в Германия, или на летище Пловдив в България. И това въпреки, че Аурангабад е около 1,7-1,8 милиона души.
Летище Аурангабад
Багажът ни дойде много бързо и ние също толкова бързо излязохме навън.
Транспортът ни до хотела беше организиран, така че нямаше никакъв проблем за това.
Като цяло полетът ни до Индия премина добре и без особени проблеми.
А от тук нататък приключението започва…
Тук може да видите видеото в нашия ютуб канал към тази статия:
