Декемврийската ни отпуска не можеше да мине и без преминаване през Пловдив. Един любим град изпълнен с много хубави спомени. Обикновено преминаваме или транзитно през там или все нямаме време за разходки, но този път имахме време за това и решихме да направим малко разходка из Стария град и центъра. Е, времето не беше много с нас – облачно и мрачно, но какво пък, това не ни попречи.
Бяха минали повече от 10 години през които не бяхме се разхождали из града. И тук, както и в Смолян, и в Ловеч, гледахме на града повече като туристи, и сравнявахме с впечатленията ни от времето, когато живеехме там.
Нещата се променят, усещанията и вижданията се променят, но спомените остават.

Пловдив – градът на седемте тепета – е най-старият град с непрекъснатост на заселяването в Европа и пети в света. Той е по-стар от Рим и Атина и в топ десет на най-интересните за туризъм антични градове. Пловдив е познат в историята с различни наименования като Филипополис, Пулпудева, Тримонциум, Пълдин, Филибе и други. По население е вторият по големина в България. През него преминава река Марица и ако сте решили да разгледате града си отделете поне няколко дни там, защото има какво да видите.

Стартирахме разходкта от малката главна, както всички, които познават Пловдив, я знаят.
Всякаш нищо не се беше променило, или всичко беше различно… всеки замислен ходеше по своите си задачи, а ние като туристи се опитвахме да открием новостите и снимахме разбира се.

Малкта главна

Малкта главна

Разходката ни премина през Капана. Всеки, които живее в града го знае, но за тези, които не са чували или не са били там, ще внасям малко факти и разяснения.

Капана

Капана

Та Капана е квартал в центъра на Пловдив, които е създаден като средище на занятчии. Познат под това наименование още от XV век. По това време Капана е бил занаятчийска чаршия, където през 1652 г. Дюкяните наброявали 880. В начлото на 20-ти век избухва пожар, при който много от сградите са разрушени. През годинте има различни проекти по възстановяне на сградите и квартала. От 2014 година в Капана се организират различни фестивали.

Капана

Капана

Разходката през декември и ти по време на пандемия в Капана беше изключително спокойна… почти всичко беше затворено, но можахме да се насладим на хубавата коледна украса, както и на цветните сгради.

Капана

Капана

От Капана се насочихме към Джумаята, където се намира и Римския стадион, а от там продължава и Главната.
Римският стадион на Филипопол е изграден в началото на II век при император Адриан и е събирал около 30 000 зрители. Бил е посещаван от най-малко четирима римски императори / Адриан, Марк Аврелий, Елагабал и Марк Юлий Филип. Ако имате време и желание може да влезнете и да го разгледате.

Римски стадион

Римски стадион

В непосредствена близост до Римския стадион се намира и Джумая джамия, която е издигната на мястото на катедралната пловдивска църква „Света Петка Търновска“, след като градът е бил завладян от османската армия около 1363-1364 година. Джумаята е една от най-старите османски постройки на Балканите и е сред най-големите, като днес е действащ храм.

Нашата разходка продължи към Стария град – ех, колко време само беше минало от нашето последно качване там… поне 10-11 години. Сега отново преоткривахме красотата на града с тесните улички.

Минахме първо през катедралния храм „Успение Богородично“ – за пръв път влизахме там, въпреки че сме живели в Пловдив… За тази църква има първи данни от IX-X век, но след османските нашествия 1371 година бива напълно унищожена. През 1844-1845 година брациговите майстори издигат голяма църква построена от камък. Църквата изиграва важна роля по време на църковно-народните борби за независимост. На 25.12.1859 година бива отслужена тържествена Света Литургия за пръв път на български език от тогавашния Пловдивски митрополит Паисий. След тази литургия митрополитът се отрича от Цариградския патриарх. Храмът е изцяло реставриран и възстановен. Ние бяхме в делничен ден там и освен жената, която продаваше свещи и ние, туристите, нямаше никой друг.

Успение Богородично

Успение Богородично

От църквата се насочихме по посока на Античния театър. Построен през II в. от н.е. по време на управлението на император Траян. Той е единственият реставриран и действащ античен театър в България, както и един от най-запазените в света. Бил е използван освен за театрални представления, така и за гладиаторски и ловни игри. Събирал е около 6000 зрителя и е бил действащ до V век. В днешно време на сцената на Античния театър се провеждат представления и концерти, различни културни мероприятия, на които могат да се насладят около 3500 зрители.

Античният театър

Античният театър

От Античния театър се насочихме към Небет тепе, от където се разкрива страхотна гледка към града. В слънчево и хубаво време там е страхотно…
Данни за заселението на Небет тепе има от VI хилядолетие пр.н.е. Там се намират останките от първото праисторическо селище на Трихълмието.

Към Небет тепе

Към Небет тепе

В Стария град на Пловдив има много места, които могат да се посетят и разгледат.
Минахме и през църквата „Св. св. Константин и Елена“, Хисар Капия, Ламартиновата къща и още други исторически забележителности. За съжаление не можахме да влезнем в къщите музеи, защото не се допускаха туристи, заради пандемията…

Хисар Капия и Св.св. Константин и Елена

Хисар Капия и Св.св. Константин и Елена

Но въпреки това се разходихме добре и освежихме спомените си от преди години. Беше делничен ден, мрачно време и нямаше много хора, така че беше изключително спокойно.
Слизайки от Стария град тръгнахме да се разхождаме по Главната. Не беше претъпкано от хора, може би заради делничния ден. Всичко си стоеше на мястото. Имаше хубава коледна украса и настроение.

Паметник на Мильо

Паметник на Мильо

Разходката ни приключи на пощата, където видяхме нови археологически находки.
Ако имате време се разходете и в Градската градина, където са и пеещите фонтани. Е, декември не е най-подходящият месец за това, но през лятото там е страхотно.

До пощата на площада тъкмо подготвяха ледена пързалка. Хубава идея по време на коледните и новогодишните празници. И тук, сравнявайки с Германия, ми направи впечатление, че за да покараш малко кънки на пързалката трябваше да си платиш вход… В Германия ползването на пързалката е безплатно. Плащаш само за кънки, ако нямаш собствени.

Елха на копчетата

Елха на копчетата

Това, което ми направи също впечатление беше, че колите много се бяха увеличили и всеки спира където си иска… както винаги е било…в това отношение нищо не се беше променило. На спирката за автобуси имаше вече електронни табла, които оповестяваха идването на автобусите – много добре! Имаше и автомати за билети – супер! Но те не работеха…

Кратката ни разходка свърши, бяхме доволни, че я направихме и че опреснихме спомените. Надявам се, че следващия път, когато се разхождаме из града, ще можем да видим и повече засмяни хора.