В събота, ден за пътешествия, се насочихме с нашия гид към пещерите на Аурангабад.

Пещерите се намират на около 3 км. северно от Биби Ка Макбара, така че идеално се комбинират за посещение в един ден. Може да започнете с пещерите, и в късния след обяд да посетите Биби и да видите нощното осветление там. Пътят до там е хубав и може да стигнете с кола или с рикша. С кола може да стигнете точно пред входа на пещерите или ако ви се изкачват стълби, то може да ви закара колата до там. Нас ни закараха до входа на пещерите. Те не се намират всички на едно място. Пещерите от 1 до 5 са на едно място, до където се стига след изкачване на доста стълби, а пещерите от 6 до 9 и 10-12 се намират в един район, който е по-полегат и няма много стълби. Разстоянието между двете места с пещери е може би около 1-1,5 км. Едно от друго. Така че това го имайте предвид като посещавате тази забележителност. С един билет от 300 рупии за чужденец (и 25 рупии за местен жител), посещавате всички пещери.

Цените на билетите

Цените на билетите

От където и да започнете няма да сгрешите. И от двете места се открива една страхотна гледка към Аурангабад, както и към Биби Ка Макбара.

Пещерите на Аурангабад се намират в базалтовите планини Сахаядри, образувани от Деканската трап, и са високи до 1000 м. Състоят се от дванадесет будистки култови (чайтя) и жилищни (вихара) пещери и една брахманска, т.е. хиндуистка, пещера.

Пещерите вероятно са били издълбани в скалата в периода от II- III до VII век. След упадъка на будизма, възхода на хиндуизма и настъплението на исляма пещерите изпадат в забвение и са “преоткрити” от британците едва през втората половина на XIX в.

Дванайсетте пещери обикновено са разделени на три групи (пещери 1-5; пещери 6-9 и пещери 10-12). По отношение на времето има доста объркване – най-старите части със сигурност са пещери 4 и 5 (със съседните пещери), които все още могат да бъдат отнесени към аниконската фаза на хинаяна будизма (III-IV в.). Пещера 1 също изглежда стара (IV в.), тъй като в нея има фигурална украса, но само две изображения на Буда с малки фигури. През следващия период са построени няколко необичайно богато украсени комбинирани култови и жилищни пещери, което вероятно показва някакво сектантско образувание в монашеската общност.

Най-старите са пещери 1 и 3, вероятно издълбани през II-III в. сл.Хр.

Част от пещерите

Част от пещерите

Пещера 1 е култова пещера и незавършен манастир – вихара. Цялото входно пространство на пещерата, включително външното преддверие (мандапа), почиващо върху мощни колони, се е срутило преди векове. Всички останали стълбове имат квадратен план, който чрез различно оформени канелюри с кацнали буркани (калаши) или пръстени камъни (амалаки) води до кръстове от каменни греди, които функционират като импостили. Няколко самотни дървесни нимфи (салабханджийки), джуджета (ганас), както и “небесни любовници” (митунас) оформят фигуралната украса на стълбовете. От двете страни на вътрешното преддверие са разположени два релефа на Буда – този вляво го изобразява в поза за медитация със събрани в скута ръце (дхянамудра), а този вдясно го показва в жест на поучение с ръце, докосващи гърдите му (дхармачакрамудра); той е подпомаган от двама бодхисатви (Авалокитешвара и Ваджрапани).

Пещера 2 е чайтя и е умален образ на пещери 6 и 7 – квадратно светилище с околовръст около него. В светилището е разположена колосална статуя на Буда. Входът в това светилище е украсен с изображения на Авалокитешвара и Майтрея, придружени от слуги. Вътре Буда е открит в учителски жест и с кръгъл нимб, обрамчващ главата му.

Пещера 3 е голям манастир – вихара. Тя е много сложно проектирана жилищна пещера с преддверие и шест странични зали, двете централни, от които са широко отворени от вградени колони. Центърът на помещението е оформен от представителна пилотна зала с много разнообразна украса. Фонът на пещерата е оформен от светилищна зона с отделно преддверие (мандапа) и с обграждаща врата, охранявана от пазачи на вратата (дварапала) и украсена с любовници (митуни), както и със седяща фигура на Буда вътре, която на свой ред е придружена от две стоящи бодхисатви. Съвсем необикновени са две групи от шест или седем коленичили лица в естествена големина в поза на обожание, като главите на всеки от тях са увенчани с диадеми. Колоните в залата са подредени така, че да образуват квадрат, като тези колони са богато украсени с флорални и геометрични мотиви. Архитравът над колоните също е украсен.

Пещера 4 е чайтя гриха от порядъка на хинаяна и по този начин е религиозният център на целия комплекс. За съжаление тя е в лошо състояние поради меката скала – предната част на тази пещера се е срутила – все още се виждат пъновете на колоните от тази част. Вътрешността е стабилизирана през 20. век със зидани подпорни колони.Запазени са 12 красиви осмоъгълни колони в правоъгълната зала, които са украсени с дърворезби, изобразяващи сцени от приказките Джатака – разкази за предишните раждания (джати) на Буда. Тези колони разделят залата на основна част и странични коридори.

В задната част на залата се издига ступа – това е висок цилиндричен барабан с луковичен купол и със скулптура, подобна на обърната пирамида, издигаща се над него. Поради липсата на изображения на Буда и подобен стил на ступата свидетелства, че тази чайтя гриха е направена най-късно през III в. сл. Малкото останки от оригиналните стълбове предполагат осмоъгълно напречно сечение; над стълбовете е разположен нишов фриз с височина около един метър, редуващ се със стъпаловиден или стъпаловиден в горния си край. Над него е разположен малък мотив на ограда, а над него – обиколен ред от малки полумесецовидни имитационни прозорци (чандрасалас). Куполът на ступата е леко изпъкнал; в горната си част той се затваря с кубовидна приставка хармика, стъпаловидно изнесена навън, върху която първоначално е почивал стълб (ясти) с почетен чадър (чатра) (срв. Карли и Бхаджа). Централният кораб на пещерата е обхванат от каменни греди, имитиращи дървен свод; цялата конструкция – очевидно – е стабилизирана от напречни греди.

Други пещери в други групи се приписват на династията Калачури.

Пещера 5

Между пещери 4 и 5 се намира изсечената в скалата фигура на Буда, висока около два метра, седнала на лъвски трон, придружена от стоящи бодхисатви и по-малки фигури на слуги. Стъпалата на Буда са поставени на пиедестал от лотос, а ръцете му са съединени пред гърдите в жест на учение (дхармачакрамудра). Пещера 5 и двете по-малки съседни пещери изглежда са били някогашни – макар и изключително прости и не много дълбоки – жилищни пещери (вихари). Пещера 5 вероятно е била задълбочена в по-късни времена и снабдена със скулптирана фасада и правоъгълна пътека, ограждаща светилище (garbhagriha), в центъра на което е изобразена фигура на Буда в медитативна поза, придружена от бодхисатви.

Пещера 6 съдържа добре запазени скулптурни изображения на жени с екзотични прически и орнаменти, както и огромна фигура на Буда и изображение на Ганеша (още познат като Ганапати) в светилището. Тази пещера се състои от светилище, портик с пилони и веранда с килии от двете страни и е с приблизително сходна структура с пещера 7; тя обаче няма външно преддверие. Четири мощни колони крият галерия с осем жилищни помещения и две култови стаи. Фигуралната украса е съпоставима с тази в пещера 7 – само че много по-намалена. Непосредствено до пещера 6 се намира т.нар. брахманска пещера – малка пещера с преддверие (мандапа) и светилище, в което се появява релеф на “Седемте майки” (сапта матрика) и индуистките божества Ганеша и Дурга. Последен в редицата – но не и в средата – се появява Буда. Пещерата може да се тълкува като отстъпка за хиндуистките поклонници и като знак за мирното съжителство на будизма и хиндуизма.

Пещера 7 е най-сложната, с красиви скулптури. Тя е изключително богато обзаведена комбинирана жилищна и култова пещера. Това е чайтя гриха – има напречно преддверие (мандапа) с две странични камери. Декорираната с фигури фасада обгражда три портала, които пропускат светлина в леко издигнатата основна зала с осем камери, от които двете в задната част са служили за култови помещения, и централна килия (garbhagriha), която отново е издигната. Фигуралната украса на фасадата и интериора е сред най-необикновените, които будистката скулптура е създала в Индия: Двама бодхисатви в по-голям от човешкия живот (Падмапани и Ваджрапани), застанали върху лотосови основи с вдигнати в знак на поздрав ръце, са основните фигури, заобиколени от малки фигури, съответно от сюжетни сцени и фигури на пазители. Под тавана вляво са изобразени две фигури на Буда в позиция лотос и с поучителен жест, а вдясно – небесни същества (апсари) в “полет на колене”, носещи гирлянди. От двете страни на входа на килията (garbhagriha) има две необикновени скулптури, изобразяващи богинята “Тара” в естествена големина – еманация (понякога и съпруга) на бодхисатва Авалокитешвара; тя е придружена от слуги и апсари, които летят от облаците с гирлянди от цветя. Прическите на дамите са изключително разкошни с цветя и диадеми. Двете сцени се разиграват под порта (торана) с двойна греда на архитрава, украсена с малки прозоречни ниши (чандрасалас). Вътре в килията се намира задължителното изображение на Буда и отново две сцени, изобразяващи богинята Тара: В едната тя е изобразена на страната на съпруга си, а в другата – като елегантна и изключително очарователна танцьорка, заобиколена от четири жени-музиканти и двете персонификации на “музиката” и “танца” на заден план. Смята се, че тази скулптурна група загатва за развитието на тантрическия будизъм.

Скулптори в пещерата

Скулптори в пещерата

Пещера 9 съдържа група от три светилищни комплекса, до които може да се стигне от продълговата веранда. Пещерата е украсена с впечатляващо пано, изобразяващо Буда в махапаринирвана – последната нирвана. Тази пещера е силно реставрирана, тъй като големи части от фасадата са се отчупили. На два релефа отново е изобразена богинята Тара с нейните спътници; по-важна обаче е недовършената лежаща фигура на почиващия Буда, т.е. Буда, който е навлязъл в последната и пълна нирвана (паринирвана).

Другите пещери от втората група са по-малко интересни, като в по-голямата си част представляват незавършени разкопки.

Разходка из пещерите си заслужава и го препоръчвам. Освен страхотна гледка и много история, ще видите много катерички и зелени папагали, които живеят там. И да, папагалите са доста шумни.