В неделя, денят за излети, ни взеха преди обяд от хотела с кола и се насочихме към следващата забележителност – пещерите Еллора. Те се намират на около 30 километра северозападно от Аурангабад и много добре се съчетават като дневен тур с крепостта Дуалтабад, за която вече ви разказах.
Въпреки 30-те километра, пътувахме около час до там. Освен с кола, ако желаете приключението да е още по-голямо, то си вземете рикша до там.
Тъй като това е една много известна забележителност в Индия, част от световното културно наследство на ЮНЕСКО от 1983 година, може да си представите, че в неделя потокът на хора там е много голям.
Още преди да стигнете до касата, за да си купите билети, на улицата има много сергии, щандове за храна, джунджории и какво ли още не. Всеки се опитва да ти продаде нещо и да те омая, като почти ти натикват разни неща в ръцете.
В интерес на истината много хубаво впечатление не само тук на тази забележителност, а и на другите, които посетихме, ми направи факта, че местните хора посещават тези места.
Та билети ни бяха закупени от нашите индийски придружители. Всичко е много добре организирано и благодарение на един чип, който всъщност е билетът, влезнахме през портала.
Още с влизането пред нас се откри една прекрасна гледка към пещера номер 16.
Пещера номер 16
Пещерите Еллора са мултирелигиозен скално-изсечен пещерен комплекс с надписи, който датира от периода VI в. от н.е. Наричат се още пещери Верул и са над 100 на брой. Това са базалтови скали в хълмовете Чаранандри, но само 34 от тях са отворени за посещение от туристи, който са разположени на повече от 2 километра една от друга. Но и тук това е много добре организирано. Има електрически таксита (подобно на влакче), които те карат из другите пещери срещу скромно заплащане от няколко рупии. Това мога само да ви го препоръчам, защото ако е топло, а то обикновено е така, ще трябва да повървите. Е, и това не е невъзможно, но с превоз е по-бързо и като че ли по-безопасно. Все пак човек не знае какво може да излезе тук от храстите. Бездомните кучета са безопасни, те само си лежат, има и катерички, маймуни и разбира се в зависимост от жегата, може да се появи и някое друго влечуго. Ние лично не сме виждали, но човек трябва да бъде на щрек.
Еллора, със своята непрекъсната последователност от паметници, датиращи от 600 до 1000 г. от н.е., вдъхва живот на цивилизацията на древна Индия. Комплексът е не само уникално художествено творение и технологично постижение, но със своите светилища, посветени на будизма, хиндуизма и джайнизма, илюстрира духа на толерантност, който е бил характерен за древна Индия. Той се състои от 17 хиндуистки (пещери 13-29), 12 будистки (пещери 1-12) и 5 джайнистки (пещери 30-34) пещери. Всяка група представя божества и митологии, разпространени през първото хилядолетие от н.е., както и манастири на съответната религия. Построени са близо една до друга и илюстрират религиозната хармония, съществувала в древна Индия.
Пред пещерите има и карта с разположението на всяка от тях, както и табло с информация за определената пещера.
Ние влезнахме първо в пещера номер 16 – Кайлаша, която е вдъхновена от планината Кайлаша. Тя е най-големият от хиндуистките храмове, изсечени в скалите, в пещерния комплекс Еллора и е посветена на Шива. Повечето от разкопките на храма обикновено се приписват на крал Кришна I (ок. 756 – 773 г.) от VIII век, като някои елементи са завършени по-късно. В архитектурата на храма се забелязват следи от стиловете на Палава и Чалукя. Храмът съдържа редица релефни и свободно стоящи скулптури в голям мащаб, равностойни на архитектурата, макар че от картините, които първоначално са го украсявали, са останали само следи.
Има една средновековна легенда на марати, която се отнася до строежа на храма Кайлаша. Най-ранният запазен текст, в който се споменава тази легенда, е Ката Калапатару на Кришна Яджнавалки (ок. 1470-1535 г.), според която местният цар страдал от тежка болест. Неговата кралица се молила на бог Гришнешвар (Шива) в Елапура да излекува съпруга ѝ. Тя се заклела да построи храм, ако желанието ѝ бъде изпълнено, и обещала да спазва пост, докато не види шихара (върха на този храм). След като царят бил излекуван, тя го помолила да построи храм незабавно, но много архитекти заявили, че ще са необходими месеци, за да се построи храм с шихара. Един архитект на име Кокаса уверил царя, че кралицата ще може да види шихара на храма в рамките на една седмица. Той започнал да строи храма отгоре, като издълбал скала. Успял да завърши шихарата в рамките на една седмица, което позволило на царицата да се откаже от поста си. Храмът бил наречен Маникешвар в чест на царицата.
Малка част от пещера 16
Определено влизането и разглеждането на тази пещера беше много впечатляващо и си заслужава. На места е доста тъмно, но има и подвижни лампи, ако човек иска да разгледа стените, по които има различни издълбани сцени с богове.
В предната част на двора се намират два слона, които символизират сила, власт и достойнство, и две монолитни колони (стамба), високи около 16 м, с подобно значение – и двете останки от някогашната скала. В левия преден ъгъл на двора са разположени три релефа на речните богини Ганга, Ямуна и Сарасвати, стоящи на своите конници (вахани) и олицетворяващи добродетели като чистота, смирение и мъдрост; Ганга – като най-важната от трите – стои в центъра. Разхождайки се из храма, човек забелязва много детайли: например цялата постройка сякаш лежи на гърбовете на стотици малки слончета, които ясно показват величествения аспект на сградата. Освен това има релефи, върху които все още се виждат остатъци от мазилка и живопис, така че може да се предположи, че някога и външната страна на храма е била цветно изрисувана. Особено внимание заслужават два изключително малки релефа с разказвателни сцени от “Махабхарата” (югозападният ъгъл) и “Рамаяна” (югоизточният ъгъл).
Пещери Еллора
Само в тази пещера човек може да прекара доста време, ако иска да разглежда детайлно всичко. Ако сте любител на такива исторически забележителности, то може да си вземете и гид, който да ви обясни кое какво точно е.
След тази пещера се разходихме и до другите. Тъй като сме по време на мусона тук, от някой от скалите имаше водопадчеда, което беше доста красиво.
Пещерите Еллора са много известна и посещавана забележителност, така че неща като тоалетни и дори питейна вода има на място. Освен това има и доста хора, които продават вода в бутилки и разбира се много сувенири.
След като се разходихме отидохме да хапнем в едно ресторантче на пътя до пещерите. Мога само да ви го препоръчам, защото храната е евтина и вкусна.
