Идеята за пътуване до Тайланд се зароди преди няколко години. От много наши приятели и колеги слушахме само разкази за красивия Тайланд. За немците тази дестинация е много любима, защото съотношението качество-цена е отлично.

Е, едно такова дълго пътуване трябва и да се планува преди това. Не само да си плануваш 2-3 седмици отпуска и да имаш финанси за това пътуване, но и например да си направиш различни имунизации.

След като решихме, че искаме да посетим Тайланд, се информирахме какво ни е необходимо като имунизации. Ходихме до тропическия институт към ЛМУ Мюнхен, за да се консултираме с тях. Това беше много добре, защото получаваш наистина компетентна информация за това, какво ти трябва. Тъй като ние искахме да направим съвсем нормална отпуска, без екстремности, то като имунизации е хубаво да се направят за тетанус, дифтерит, полио, хепатит А и Б, морбили. Ако някой ще предприема по-екстремни походи, то може да са необходими и други имуницазии. За това е най-добре да се консултира човек първо със специалисти.

След като уредихме въпроса с имунизациите, трябваше да си резервираме пътуването. Ние сме бързи в решенията си, и нямахме нужда много да обмисляме. Спряхме се на месец март, през който да посетим Тайланд. През март започва лятото в Тайланд и е топло, няма дъждове и е идеално за почивка. Освен това за пръв път щяхме да идваме в Азия, което също си е нещо ново и различно. Тъй като това пътуване до Тайланд щеше да ни е първото, то не знаехме с точност къде искаме да сме. Нашите приятели ни казаха, че където и да решим да отидем няма да сгрешим (което се оказа точно така).

Спряхме се на варианта да направим 15 дневна почивка в Тайланд, която беше комбинация от една седмица разглеждане на основните забележителности в северната част на страната, и останалото време беше за отдих в хотел на морето. Решихме да изберем Као Лак като дестинация. Спряхме се на хотел Х10, защото той беше на морето. А това беше едно от нашите основни изисквания. Но преди да дойдем да разпускаме на морето, искахме да видим  какво предлага тази страна.

Азия е различна! Хора, природа, обичаи, нрави…всичко!

Нашето приключение започна на 5-ти март с директен полет от Мюнхен до Банкок с Тайландските Авиолинии.

Самолетът до Бангкок

Самолетът до Банкок

До сега не бяхме летели толкова дълго. Полетът беше директен и траеше около 10-11 часа. Бяхме в икономичната класа, но за нас това не беше проблем. Самолетът беше бойнг 777-300 – 3 х 3 седалки.

Самолетът отвътре

Самолетът отвътре

Ние бяхме на 43-ти ред, по средата. От 3-те седалки, бяха заети само 2, т.е. ние се разполагахме на 3 седалки, което направи полета още по-приятен. Персоналът беше изключително любезен, получихме достатъчно храна и напитки и нищо не ни липсваше. За всеки пасажер имаше собствено телевизорче с достатъчен избор на филми, музика и развлечения. Ние изгледахме по 3 филма, и докато хапнем, вече кацахме в Банкок.

Всеки с телевизор

Всеки с телевизор

Само да вметна, че още при резервацията на пътуването ни, ни посъветваха да изберем директен полет, без прикачване. Да, малко по-скъп е, но нямаш чакане никъде. И разбира се е за препоръчване. А ТАЙ (Тайландските Авиолинии) се славят като едни от най-добрите с тяхното обслужване.

Това например беше едно от основните хранения, които получихме в самолета:

Едно от храненията

Едно от храненията

Кацнахме в 5:40 сутринта местно време в Банкок. Времевата разлика в сравнение с Мюнхен е 6 часа плюс. Тъй като пътуването си го бяхме резервирали през туристическа агенция, то всичко за нас беше организирано т.е. нямаше нужда да мислим за нищо. Имаше немско говорящ екскурзовод, който ни чакаше на летището и отговаряше за нас по време на престоя ни в Бангкок и по време на екскурзията ни в северен Тайланд. Той се казваше Серин, тайландец, говорещ много добре немски. Изключително мил, учтив и усмихнат. Като цяло тайландците са много мили и усмихнати хора. Не случайно се казва, че Тайланд е страната на усмивките.

Той ни посрещна, обясни основните неща и с организиран транспорт ни закараха до хотела в Банкок. Бяхме в новата част на града, в хотел Галерия 10.

Тук-Тук пред хотела

Тук-Тук пред хотела

Малко информация за тези, които за пръв път ще летят до Тайланд. Ние сме с немски паспорти и в самолета ни дадоха формуляр за виза, който трябваше да попълним. Този формуляр го дадохме при пристигането ни на летището в Банкок, на контролата преди да си вземем багажа. Там общо взето те питат с каква цел и колко дълго ще останеш, както и в кой хотел. Вземат ти отпечатъци от всички пръсти и ти дават една част от този формуляр, който всъщност е визата ти за пребиваване в Тайланд. До 3 месеца и без право на работа може да се остане с подобна виза. За други видове не съм информирана. Ако някой смята да остане по-дълго, то трябва да се информирате в съответното посолство. Но за почивката ви трябва само международен паспорт.

Валутата в Тайланд е Бат. Едно евро е 35 бата, като курса се мени постоянно, дори по няколко пъти на ден. Има няколко възможности – или вземате пари и ги обменяте на място (без такси, но не се знае на какъв курс), или теглите от кредитна или дебитна карта от тукашен банкомат. Преди да теглите с карта се информирайте за таксите на вашите банки. Ние изтеглихме с кредитна карта и платихме за 500 евро около 15 евро такси, с дебитната карта изтеглихме 300 евро и платихме около 5 евро такси. Има и банки, които не вземат такси при теглене в чужбина. Така че се информирайте предварително!

Трансферът ни от летището до хотела в Банкок продължи около 30-40 минути. Банкок, столицата на Тайланд от 239 години насам, е около 6-7 милиона жители, по официални данни, а по неофициални – около 12 милиона. Уау! Да, 2 пъти колкото България в един град! И какво ни прави първо впечатление – колите им нови (основно тойота, исузи, сузуки), с тъмни стъкла заради слънцето. Няма стрес и напрежение по време на шофиране, няма клаксони, има просто хаотично, бързо, но спокойно шофиране.

Бангкокски улици

Банкокски улици

Шофьорът, който ни закара до хотела говореше някакъв английски, който не му се разбираше, така че нямаше дори и смол толк 😊

Улиците бяха големи, широки, с по 6 платна в едната посока за движение. Тук колите са с десен волан и това за мен е винаги объркващо, но такова е.

В хотела бяхме в около 7 часа сутринта. Регистрирахме се, като силно се надявахме, че ще можем да се настаним в стаята и да се освежим, но уви. Настаняване след 14 часа. Оставихме си куфарите в хотела, взехме раницата и тръгнахме да разглеждаме Банкок. Нашият екскурзовод ни беше дал карта на града и ни беше оградил къде е хотелът, както и къде се намират по-важните забележителност.

Трафикът по улиците на Бангкок

Трафикът по улиците на Банкок

За да преодолеем и часовата разлика и да свикнем, нямаше да е добре да легнем и да спим. Така че разходката не беше никак лош вариант. Като цяло градът спи рано сутрин. Раздвижването започва около 9-10 часа сутринта и продължава поне до полунощ. Не говоря за нощни клубове, дискотеки и т.н., а за ресторанти, храна, магазини.

Тъй като хотелът ни беше в новата част на Банкок, то успяхме да се нагледаме там на високи сгради. Има 72 сгради с по над 200 метра, въпреки, че всичко е едно до друго, строителството продължава да кипи.

Високи сгради в Бангкок

Високи сгради в Банкок

Много коли, много хора-нормално! Предизвикателство си е да шофираш в такъв град. Въпреки, че гледайки от страни, всеки си знаеше какво прави. Не чухме за тези 2 дни в Банкок нито полицейски сирени, нито линейки. Не успяхме и да видим за щастие нито една катастрофа. Защо ли? Разбрахме от тайландския ни екскурзовод, че за тях е важно при шофирането да не удариш този пред теб. И ако платната са 3, може да видиш 3 коли и 4 мотопеда. Всеки кара, както пасва, а не където е лентата.

Местен автобус

Местен автобус

Няма значение автобус, кола, мотопед или колело. А ако случайно стане някакво произшествие, не се вика полиция. Шофьорите сами си уреждат нещата, слизат, избутват колите на страни, за да не задръстват движението. Правят снимки и информират застрахователите. Ако пък така се наложи да се извика полиция (което почти не се случва), то след като тя пристигне, автоматично и двамата шофьори получават глоба за това, че задръстват движението. В интерес на истината, по време на престоя ни в Тайланд, никъде не чухме да се говори на висок глас, или да се крещи, или пък хората да се карат.

Високи сгради в Бангкок

Високи сгради в Банкок

Разхождайки се из улиците на града, можахме да видим и да усетим истинския живот там. Бяха изкарали навсякъде по тротоарите колички с котлони на газ и готвеха.

Една от страничните улички с пазари

Една от страничните улички с пазари

И то какво ли не. Ние стояхме като обезумели, виждайки какво се случва. На 35 градуса жега се печеше месо, пържеха са яйца пред теб и се вареше супа или нещо подобно. Хората се спираха да си купуват храна и да хапват, а ние немеехме и се чудехме какво става. Но това е Азия – друг континент, други хора, други обичаи и нрави.

Освен това имаше и голям контраст от към това, къде живееха хората. Имаше големи сгради, и хубави къщи, но в същото време и схлупени ламаринени бараки, които се намираха между блоковете. И там живееха хора.

Къщи, в които живеят хора

Къщи, в които живеят хора

Освен гледката на готварското изкуство, човек можеше да се опиани (или в случая да му стане лошо) от миризмите, които се носеха покрай тези хранителни пазарчета. Ние просто вървяхме, гледахме, снимахме и немеехме. Но това за тях тук си е съвсем нещо нормално. Хората тук са с невероятна имунна система, си мислех през цялото време. В Банкок миризмите се усещаха екстремно, защото те нямат кой знае каква канализация, и всичко отива в реката.

Но хората са различни, винаги усмихнати и мили.

Разхождайки се видяхме техния влак, който се движи в облаците-небесния влак. Не се качихме да го пробваме, но ще е другият път. Не можем да видим и да направим всичко за 2 дни. Много нови впечатления, много нови емоции, различен свят.

Навсякъде висяха и жици. Не само електрически, а и всичко останало. Тези с електричеството бяха нависоко, а тези за телефон, интернет и за какво ли още не, просто беше накачулено по стълбовете и къщите. И това някак си беше нормално и се вписваше в цялата обстановка.

Висящи кабели и жици

Висящи кабели и жици

 

Разхождахме се, спряхме да пием кафе (аз пих кокосово фрапе), ходихме до един голям търговски център, събирахме впечатления.

Кокосово фрапе

Кокосово фрапе

Изморени се прибрахме в хотела около 13 часа след обяд и можехме вече да влезнем в стаята. Хотелът беше приличен, 4 звезди. Но не трябва да забравяме, че звездите тук не отговарят на звездите в Европа. Но всичко беше наред.

След дългото пътуване и времевата разлика, бяхме доволни че сме се настанили в хотела.

Освежихме се и се опитахме да легнем възможно най-късно, за да можем да хванем тукашния ритъм.

Вторият ден в Банкок решихме да го прекараме като направим организирана екскурзия из града. Обикновено обичаме да разглеждаме градовете самостоятелно, но при тези мащаби, по-доброто решение за нас беше да бъде с нещо организирано. В противен случай се изгубваш, изморяваш и не можеш да видиш нищо или пък са ти необходими поне няколко седмици, за да разгледаш града.