След като закусихме във Верона се насочихме към нашата следваща спирка, а това беше именно Милано. От доста време искахме да посетим града, но все не стигахме до там, но ето че дойде моментът.
Докато стигнем в града стана обяд. Беше отново изключително топло, но какво е Италия без жега 🙂 Първата ни спирка разбира се беше мястото ни за нощуване, което бяхме резервирали. Тъй като ние се предвижваме основно с кола, едно от основите неща, които е изключително важно, когато търсим място за нощувка, е това да има място за паркиране. Друг много важен критерий е това, че мястото за нощувка да не е много отдалечено от центъра или основните забележителности на града, защото ние обичаме да ходим пеша, а не да използваме обществения транспорт.
Когато тези две основни изисквания се съчетаят добре, то това означава, че сме намерили идеалното място за нас. Такова беше и това в Милано.
Като всеки един голям град като този с над 1,4 милиона жители, положението с колите и паркирането е близко до катастрофално. Навсякъде коли и то по много, зони за паркиране, еднопосочни улици, пешеходци, колелета, мотопеди, ролери… на човек му се изправя косата от хаос, който пък от своя страна е някак си подреден за италианската действителност. Та ако решите да посетите града с кола, то не се надявайте на случайността, че ще си намерите място на улицата за паркиране, а си подсигурете такова от хотела или мястото за нощувка.
В това отношение бяхме си избрали страхотно местенце с вътрешен двор, където на сигурно си паркирахме колата. Нашият хазяйн беше много приветлив, сговорчив и готов да помогне с всичко, което може. Много предвидливо беше включил климатика в стаята, а това ни дойде толкова добре имайки предвид 35-те градуса навън.
След като се освежихме и починахме малко, излезнахме на разузнавателна мисия Милано! Трябваше разбира се да разучим кое къде се намира, и как се стига разбира се до там, за където бяхме тръгнали.
Насочихме се разбира се към центъра, който се намираше на около 20 минути пеша от нас. За такъв град като Милано – нищо като разстояние. Вървяхме, разхождахме се и попивахме от многообразието на хора, пътища и автомобили, които се движеха из града. В такъв град, известен и като столицата на модата, може човек да види какво ли не, буквално при това. Улиците и магазините бяха пълни с хора, въпреки че беше делничен ден, може би винаги си има толкова много народ – голяма част от които разбира се са туристите като нас, отишли да видят и усетят друга атмосфера.
Милано
Милано е столица на регион Ломбардия и вторият след Рим по население в Италия. Една много любима и предпочитана туристическа дестинация и разбира се център на модата, музиката и културата.
В такъв град винаги има събития за всекиго по всяко едно време на годината, някой неща са разбира се въпрос на вкус, виждане и предпочитание. Намира се в северна Италия или на около 550 км. южно от нас. Е, имайки предвид маршрута, в най-добрия случай са необходими около 6-7 часа с кола. Не забравяйте, че за минаването през Австрия ви трябва винетка, а в Италия е с пътни такси.
До центъра стигнахме доста лесно и безпроблемно. Как разбрахме, че наближаваме центъра ли? Ами количеството на хора изведнъж многократно се увеличи 🙂 Още щом човек се показа за ъгъла на сградата, от която се вижда Миланската катедрала му става ясно на човек, че е точно на правилното място.
Миланската катедрала
По времето на нашето пребиваване имаше и още събития в града – седмица на модата и изложение на някакви ултра модерни бързи коли. Аз като гледах по магазините за каква мода иде реч, се зарадвах, че не робувам на модата. Не всичко, което е модерно е красиво, практично и удобно.
С бързите коли съм и като и с модата – ами коли са, с четири гуми, някой имат по-хубав цвят от другите, някой са дори много непрактични. Толкова са ниски, че ако седнеш и след това няма да може да станеш от колата. Но всеки е свободен да харесва това, което му е на сърце, а в Милано има от всичко по много.
Някаква бърза кола
Що се отнася до забележителностите, то както и навсякъде другаде така и тук, човек не може да посети всичко, което предлага градът, а трябва да си избере цели според неговите интереси, виждания и предпочитания.
Когато си в Милано и си на центъра няма как да не видиш, а и да посетиш Миланската катедрала. Посветена на Рождество Богородично, чийто строеж отнема почти шест века, тя в най-голямата църква в Италия с височина от 108,5 метра, както и трета по площ и шеста по обем в света. Величествено нещо. Още когато стъпи човек на Пиаца дел Дуомо, централният площад, където е построена катедралата, тя те пленява със своето величество и разбира се с различния си цвят. Обикновено катедралите са тъмни, черни на цвят, но Миланската катедрала е построена от бяло-розов мрамор. Това е първото нещо, което хваща окото на обикновения турист. Тъй като е строена доста дълго време, то отражение в нея намират различните стилове и епохи – готика, барок, неоготика, неокласика. Общата й площ е 11700 кв.м. и дори може да се посети и покрива й.
На покрива на катедралата
Ние направихте и точно това. Закупихме си комбиниран билет, включващ разглеждане на катедралата от вътре, посещение на археологическата част, която се намира под самата катедрала, качване с асансьор на покрива на катедралата, както и посещение на музея и църквата Сан Готардо, които се намират до самата катедрала. Билетите си ги закупихме от инфо центъра, което стана сравнително бързо. Билетът струваше 20 евро, което беше наред.
В катедралата разбира се не трябва да се влиза по потник и къс панталон, така че преди да отидете там се информирайте за актуалната ситуация и мерки.
Въпреки че на пръв поглед има много голяма опашка и чакащи, самото предвижване ставаше сравнително бързо. Е, все пак да не забравяме, че това е основната забележителност в града, така че голямото количество туристи е нещо съвсем нормално. Освен че е забележителна отвътре, то непременно се качете на покрива на катедралата. Удобното е, че има асансьор до там, на който разбира се също се чака, но предвижването става сравнително бързо.
А горе се открива една страхотна гледка докъдето погледът ти стига. Слизането надолу става по стълби, което също е доста удобно.
Музеят и църквата Сан Готардо са дясната страна на катедралата и си заслужават да се посетят.
Стъклописи в музея
От ляво на катедралата се намира Галерията Виктор Емануил II, носеща името на краля на Италия Виктор Емануил II, който я открива на 1-ви януари 1878 година. Самата галерия, строена 11 години, е от две части, които са свързани във формата на кръст, покрити със стъклен покрив. Там се помещават много магазини, ресторанти, книжарници.
Прекосявайки галерията се озовахме близо до театър “Ла Скала”. Е, как да идеш в Милано и да не влезнеш в Ла Скала?! Няма как! Мисията разбира се беше да влезнем и да разгледаме и разбира се да видим портретите на великите българи, прославяли страната ни на голямата сцена. Всеки може да посети театъра – билетът струваше 9 евро, като можеше да се разходим из музея и дори да надникнем от ложите на сцената. Беше много вълнуващо, хубаво и магично. Ако се интересувате и от опера и оперното изкуство, то това е правилното място за вас. Точно по време на нашето посещение щеше да има вечерта представление и ние имахме възможност да гледаме как се подготвят декорите на сцената – страхотно преживяване. Е, портретите на нашите сънародници не можахме да видим, но от Ла Скала ни увериха, че те съществуват. Аз разбира се питах къде са, че ги търсихме като луди. Но тъй като експозициите в музея се сменят, то и портретите са били изложени по повод тематична експозиция.
Ла Скала преди представление
В Милано още си струва да се посети и Замъкът на Сфорците, който се намира не много далече от Ла Скала, но извън историческия център на града и е един от най-големите замъци в Европа. Франческо Сфорца, херцог на Милано построява замъка през 15 век върху останките на друго средновековно укрепление от 14 век, известно като Замък на Порта Джовия (или Дзобия). В момента замъка помещава много културни институции и музеи. Освен това има много голям парк, в който може човек да се разходи. Независимо дали се интересувате от музеи и изкуство или не, разходете се до там и вижте това впечатляващо творение.
Замъкът на Сфорците
Разбира се, човек като е в Италия не може да не хапне от вкусния сладолед, който се продава навсякъде. Пица, паста и други вкусотии също не липсваха при пребиваването ни там.
Тъй като през деня беше доста топло, повечето заведения в близост до нашата нощувка бяха затворени. Животът започваше обаче вечерта след около 19-20 часа. Тогава празните улици се превръщаха в мравуняк от хора. През деня се разходете из забележителностите на града, а вечерта си направете удоволствието да се разходите и хапнете, и да усетите живота в града по малко по-друг начин.
