Приключението ни за Малта започна с половин часово закъснение на летище Мюнхен, тъй като някой пасажер не се беше качил и докато се разнищи историята кое, какво, що и как, мина половин час… но, хубавите неща стават бавно, какво казват мъдрите хора.
Полетът до Малта е 2 часа и всичко като цяло протича нормално.
Пристигнахме на острова по тъмно. От самолета всичко изглеждаше много красиво и светещо. Летището в тъмното изглеждаше сравнително голямо, имайки предвид, че Малта е с население около 460.000 души, което е колкото един от средно големите български градове. От кацането на самолета до излизането навън, за да си хванем автобуса минаха около 10 минути! Да, и аз не можах да повярвам, че всичко е толкова лесно, просто и безпроблемно. Слизаш от автобуса и се отправяш към изхода – без проверки, без губене на време, спокойно. Летището беше хубаво, светло, подредено и приветливо.
Имаше два варианта за придвижване до мястото, където нощувахме. Единият беше с такси (такситата в Малта са бели на цвят), което за около 5 км. щеше да ни струва около 15-18 евро, или с автобус, чийто билет беше 1,50 евро на човек. Само да вметна, че движението в Малта е с десен волан, и лично за мен малко объркващо, но вероятно до края на престоя ни тук ще свикна 🙂
Качихме се в автобуса и си купихме билет (който важи по принцип 2 часа). Навсякъде има реклами за епа на транспортната мрежа в Малта. Мога да кажа, че дава точна и актуална информация за автобусите, но точността в Малта е тема на друг разговор:) Дори бях много приятно изненадана и очарована от факта, че може да си закупиш електронна карта, която само сканираш, когато се качиш в автобуса при шофьора. Единствено и само от шофьорската врата може да се качва човек. Добре са си го измислили хората – или си купуваш билет от шофьора, или си маркираш картата – няма кондуктори, няма неудобства…
След като слязохме на нашата спирка (само да вметна, че шофьора на автобуса беше леко като малко шофьор от формулата), установихме, че е сравнително тихо и спокойно за петък вечер, но какво пък, може би в центъра на града е малко по-различно.
На следващия ден, отидохме до местния супермаркет да си напазаруваме нещо за хапване. Цените са нормални, почти като тези в Германия – имаше някой неща по-скъпи, други по-евтини, но като цяло нормални. Супермаркетът беше на 3 етажа, много практично направен и с много голям избор от стоки, разбира се и с подземен гараж.
След добрия закуско-обяд се насочихме да поразгледаме малко околностите. Столицата на Малта, Валета, се намира на около 4 км. от мястото, където нощувахме.
Тъй като за нас е важно да усетим и видим повече от местата, които посещаваме, обичаме да ходим пеша. Та разхождайки се из градовете, които се сливат един в друг, усетих едно спокойствие, което се носеше във въздуха.
Тук хората и цялата обстановка излъчваха топлина, хармония и спокойствие. Не мога точно да опиша усещането, но беше различно, приятно, друго…
Сградите тук са също различни – не много високи, около 2-3 етажа, и основно бели или пясъчен цвят. Някой изглеждаха много запуснати отвън, все едно никой не се грижи за тях, други пък бяха добре.
От време на време се мярка някой друг прозорец или врата в малко по-различен и открояващ се цвят.
Разхождахме се, наслаждавахме се на хубавото време, правихме снимки. Времето беше приятно, слънчево и топло. Дори съвсем случайно попаднахме на сватба в една църква. Погледнахме любопитно отвън, тъй като вратите на църквата бяха отворени – беше пълно с хора, беше много уютно. Дори снимахме сватбарската кола.
Улиците са сравнително широки, тротоарите пък тесни, но като цяло всичко си беше на мястото в картината.
Разходихме се по променадата на Валета, ветровито, но приятно. Качихме се до крепостта, където има оръдия, с които се стреля с гюллета. Видяхме дори една сватба в църквата там. Беше магично усещане.
Първо впечатление от към зеленина – има много дървета, храсти, цветя, зеленина. Забелязах и това много ми хареса, че има капково напояване навсякъде. Хората са си го измислили, дето се казва. Минахме и през ботаническа градина, която беше голяма, прекрасна и безплатна.
Друго особено приятно нещо, което забелязахме е, че има обособени места, с къщички за котки. И да, има доста бездомни щастливи котки по улиците, за които се грижи държавата.
Също така навсякъде по сградите може да се видят висящи кабели. В това отношение Малта прилича на България.
На връщане влезнахме в една църква, която беше отворена, защото имаше църковна служба. Искахме да влезнем там и по-рано през деня, но не беше отворена. Явно само като има служби се случва това. В църквата беше също различно – не миришеше на тамян, цареше същата тази хармония, която усещах през целия ден навсякъде, имаше мир, имаше спокойствие, дори и стенописите и цялата атмосфера вътре бяха различни, бяха приятни, бяха други.
Първите впечатления от Малта са хубави. Утре приключението продължава.