В последния ни изцяло свободен ден в Малта, решихме да се насочим към Националния им парк, който се намира в Аттард, както и да разгледаме град Мдина.
Всъщност предния ден като се прибирахме с автобуса минахме през една местност, която по-късно се оказа Мдина, и видяхме една голяма църква и крепост, които непременно искахме да видим отново. Знаейки посоката, в която трябваше да вървим се насочихме натам.
Попътно минахме през националния им парк. Това е една сравнително голяма градина, където човек може да се разходи, да поседне и да си почине. Като цяло е добре направена, беше чисто, имаше фонтанче, но от входа ми изглеждаше нещо западнала и неподдържана.
Предполагам, че това се дължеше на факта, че растителността, която беше в металните съоръжения, наподобяващи арка, бяха изсъхнали. Предполагам, че ако се заменят със свежи, визията и усещането ще бъдат съвсем различни.
В този парк имаше и някакъв фестивал, на който случайно попаднахме. По-скоро чухме само репетициите, които се провеждаха.
Времето не беше много с нас, тъй като почти през целия ден преваляваше и беше сравнително хладно.
Ноооо, както ние казваме, мокър от дъжд не се бои, така и ние продължихме с нашата разходка. Следвайки пътя в националния парк, намерихме по случайност едно чудесно място със животни. Не беше зоологическа градина, а просто няколко вида животни като кон, магаре, овце, зайци, който бяха оградени там и дори можеше да се погалят. Всичко около тях беше много чисто и поддържано и имаше доста места за децата, където можеше да си играят. Абе измислили са си го хората. Ние там се скрихме в една къщичка, докато поотмине дъжда.
След това продължихме пътя си в търсенето на тази крепост от предния ден. В далечината се виждаше, но стигането до там още не ни беше ясно как ще стане 🙂
И тъй, вървейки съвсем по случайност видяхме един магазин, отвън напълно невзрачен, за стъкло и стъклени произведения.
Та тъй като валеше, решихме да се шмугнем там и да поразгледаме. Това се оказа освен един огромен магазин, а и самото място, където се произвеждат тези стъкларии.
Оказа се, че Мдина е известна с производството си на стъклени неща.
На място успяхме да видим и как се произвеждат различни фигурки. Човекът, който правеше това, беше истински творец.
Имаше толкова много и различни неща от стъкло, че дори и цял ден не би ни стигнал само да ги разгледаме и да им се насладим. Това си е изкуство и това е! Както и тези произведения например:
Във видеото по-долу може да видите как се прави за 2 минути стъклен лебед. Невероятно!
След изкуството от стъкло хванахме пътя през едни чукари, през едни кактусови полета, за да стигнем до целта трябваше да прекосим и магистралата, на която дори имаше и тротоар. Видяхме няколко умрели змии… абе приключение без край 🙂
Вече стигнали до заветната цел, влезнахме да разгледаме Мдина.
Беше невероятно уютно, красиво, с малки улички, с много туристи, дори имаше една двойка, която се женеше.
Въпреки дъжда имаше една приятна атмосфера. Уличките бяха тесни, малки, приветливи.
От стената на града се разкриваше страхотна гледна към останалите градчета и части на острова.
Определено едно посещение там си струва, няма значение дали човек отива пеш или с автобус до там.
От стената на Мдина освен поле в далечината се виждат и съседните градчета. Като приближим снимката виждаме множеството къщи, които са впити една в друга, но въпреки всичко нещата изглеждат на мястото си.
Завършека на дневната разходка беше с едно капучино в едно малко приятно кафене. Цената на капучиното в Малта варира от 1,50 евро до 3,00 евро. На летището средно голямо капучино струва 3,35 евро, което е напълно нормално.
Денят беше прекрасен, необикновен, различен, хубав!