В неделния ден, втори от нашия престой в Малта, продължаваме с нашите пътешествия и впечатления от тук. Докато се наканим да излезем и то заваля. Не мислех, че тук вали дъжд, защо ли, не знам. Но поваля малко, може би около час и спря. След това стана доста задушно и отново топло. Казаха ни, че за това време на годината (края на месец май) в момента тук е сравнително хладно за сезона. На нас обаче не ни се струва така, защото при температури от около 22-24 градуса, времето е супер приятно и за нас дори топло. Но все пак да не забравяме, че Малта е островна държава и нещата тук са малко по-различни.
Нашият втори приключенски ден продължи с една много приятна среща с една моя братовчедка, която живее тук и с която не се бяхме виждали от поне 20 години. Изключително много се зарадвах, че успя да ни отдели от времето си.
Та докато стигнем до мястото за срещата с нея, трябваше да сменим 2 автобуса. Е, пътуването с автобус тук наистина е приключение. Вече споменах, че шофьорът от летището караше като луд, но това явно е характерно за тук. Дали шофьор от Формула 1 или не, препоръчвам да направите този опит, весело е!
Забелязахме, че регистрационния номер на автобусите или на такситата е например Бус 82 или Такси 145. Малко комично звучи, но явно така се различават тук транспортните средства.
И ако искате да се качите в автобус, то като чакате на спирката и видите,че идва вашия автобус, то трябва да махате с ръка, за да спре. Ако не махнете, няма и да спре, просто е 🙂 А като искате да слезете, трябва да натиснете червен бутон, който е в автобуса.
Случайно като вървяхме по тротоара видяхме един магазин за електро автомобили. Тъй като в момента сме на такава вълна и събираме информация и сравняваме, се спряхме да получим малко повече информация. Оказа се, че това е корейски производител, на колите им даваха до 130 км. пробег с едно зареждане. И дума не може да става за сравнение с това, което се предлага в Германия, но тук такива са нещата. В тази връзка като каза зареждане, много се оглеждахме за електростанции за автомобилите. Ами видяхме само на едно място, като то беше определено само за една кола и то на определена фирма под наем. На пристанището видяхме също електрически коли, които се даваха под наем, но отново идва въпроса със зареждането, на който за жалост не можахме да намерим отговор. Явно нещата с в процес, който тук ще трае.
Та днес посетихме още едно градче, където успяхме да видим други интересни неща. Качихме се на покрива на сградата, където живее моята братовчедка. В Малта всички къщи са с равни покриви, на които може да се излиза. Ако човек желае, може да си грилва там, или пък да си сложи басейн, просто покривът е като голяма тераса. От там видяхме нещата по малко по-различен начин. Разбира се и тя ни разясни някой неща. Например къщите тук са изтеглени някак си назад – влизаш отпред през някаква малка вратичка, а навътре има разкош, басейни, градини. Явно това е типично за тук и за тукашното строителство. Също така на покривите всяко жилище има големи бойлери за вода, използват си слънцето хората, за да имат топла вода.
Освен това тук всяка къща си има име. Може да ви прозвучи странно, но всяка къща е с име, изписано по различни, но красиви начини – с различни табелки, било то от порцелан или желязо или нещо друго. Не знам защо тук традицията е такава, но това ми се стори хубаво, защото един вид за мен се вдъхва самоличност на къщата, придава се важност и одушевеност.
Наред обаче с на вид занемарените фасади на къщи, днес видяхме и такива, които изглеждаха доста добре, и които си личаха, че са на богати хора. Въпреки това, всяка къща беше в тукашния типичен стил и цветове.
Освен това днес посетихме и един дворец, който е притежание на една баронеса, и имахме възможността да се разходим из градината й – Палацо Паризио. Беше прекрасно усещане, беше друга класа. Влезнахме и в местната църква, която също излъчваше уют, и в която дори имаше монитори, които предаваха картина от службата при олтара. И отново имаше доста посетители, явно тук са доста религиозни.
Прибрахме се отново заредени с емоции и нови впечатления.
А какво ли ще ни донесе новият ден?