Ловеч е родният град на моя съпруг. Харесах града още първия път, когато отидох там. Беше един септемврийски слънчев ден. Първото ми впечатление беше – уау, колко много зеленина и дървета има в този град!

Ловеч

Ловеч

Обичам да се прибирам там и се чувствам добре, което според мен е най-важното нещо.

През декемврийската ни отпуска се прибрахме в Ловеч на 6-ти декември. Пътуването беше много хубаво и спокойно. Пристигнахме си след обяд в Ловеч, а градът ни посрещна с мъгла. Е, все пак е декмври, така че не можеше да очакваме 30 градуса жега.

След като разтоварихме багажа отидохме да си напазаруваме. Първото впечатление, което ми направиха сумрачните улици, беше празничната коледна украса навсякъде. Бях много приятно изненадана. Украсата по улиците в Германия е нещо нормално и винаги създава и носи много хубаво настроение. Централните улици направо грееха и дори мъглата не можеше да развали настроението ми.

Празнични улици

Празнични улици

Магазините бяха сравнително пълни с народ, които се буташе да пазарува, без да се спазват каквито и да е било мерки. Все пак беше обявена пандемия, но сякаш хората не се интересуваха от това. По-важното беше да се бутат, да те прередят на касата и да вземат възможно най-много чантички за плодове или зеленчуци, които да използват след това вкъщи за нещо си (или да си хвърлят боклука). Освен че повечето стоки в българските магазини са по-скъпи от тук (правя винаги сравнение с цените в Германия. Дори обърнати в евро, пак в България е по-скъпо), някак си и качеството не отговаря на цената. Ноооо, както казах, отпуска! Регистрирахме ситуацията в магазина, напазарувахме и се прибрахме вкъши. През целия ни престой и независимо в кой магазин, всичко беше сходно. Но това не беше важно.

Важното беше, че сме си вкъщи, нашето друго вкъщи!

През следващите дни наред с омятането на различни задачки, се разхождахме из града – както през деня, така и вечерта.

Вечер градът беше облян от светлини – навсякъде беше много красиво украсено, цареше коледен дух в града. Тъжно беше само това, че след като приключи работния ден, хората се прибираха и след 18 часа почти не можеше да видиш хора по улиците. Може би заради пандемията, или може би защото човек като живее на едно място не успява някак си да забележи това, което присъства в ежедневието му.

Празнично настроение

Празнично настроение

Разхождайки се из центъра облян в красота и коледен дух, дишахме от чистия въждух и се радвахме на времето, което имахме.

Тъй като не бяхме се прибирали от повече от 10 години декември месец за празниците, не мога да сравня с предишни години, но през тази година и този декември това много ми хареса.

Ще дам малко информация за Ловеч за тези, които се интересуват, а в отделна статия ще опиша за местата, които посетихме в града.

Град Ловеч се намира в Централна Северна България, на около 160 км. западно от София, с население от около 32 000 жители към края на 2019 година. В близост – на около 30 км. се намират градове като Плевен и Троян. Смята се, че Ловеч е едно от най-старите населени места, по които са живели траките ( межу IV-III в.пр.н.е.), като основна информация за това има от намерените останки от тракийски погребения в съседни на Ловеч села, както и находки на хълма „Хисаря“.

Крепостта през нощта

Крепостта през нощта

През I-ви век след Хр. по тези земи идват римляните и на техните карти е отбелязана месността  Мелта, която се намира на територията на днешен Ловеч.

При разкопки на хълма „Хисаря“ са намерени останки, които свидетелстват за заселването на славаня през VI век.

Ако сте за няколко дни в града има няколко основни места, които може (трябва) да посетите.

Разхождайки се по центъра в ляво от общината се намира т.нар Мостът за никъде, от където имате страхотна гледка към Покрития мост, Крепостта „Хисаря“, квартал Вароша и парк Стратеш.

Мостът за никъде е широк пешеходен мост построен през 80-те години на 20 век, който свързва площада на общината с десния бряг на река Осъм. Там се е предвиждало построяването на нови обществени сгради, но това за съжаление не се е осъществило. За това този мост се казва Мостът за никъде, защото всъщност не води до никъде.

Мостът за никъде

Мостът за никъде

Е, не е съвсем така. Мостът минава над реката и според мен не е безполезен, имайки предвид дори само какво гледка се отваря към Покрития мост и крепостта.

Преди да стигне човек до Покрития мост, минава покрай Бароковите къщи, които със своята цветност внасят красота в сивото ежедневие.

На красиво украсения Покрит мост, освен че има различни магазинчета, се намира и информационният център. От тук като препоръка си закупете билети за посещението на крепостта „Хисаря“ и за музея на водата (Стара градска баня „Дели Хамам“). Билетът е много евтин – 5 лева и за двата обекта. Определено си залужават!

Покритият мост

Покритият мост

Освен това по средата на покрития мост, до информационния център има едни страхотно направен макет, които се върти, на крепостта в Ловеч, като освен това може да се полюбувате на гледката през прозореца.

Преминавайки през моста стигате до площад Тодор Кирков и началото на квартал Вароша.

Площад Тодор Кирков

Площад Тодор Кирков

Ако сте по време на Цветница в Ловеч, или планувате ходене до там когато е Цветница, мога само да препоръчам да останете и да се насладите на празненствата там по този повод.

Квартал Вароша сам по себе си е уникално красив и харизматичен, със свотите калдаръмени улички и старовремски къщи носи духа на едно време. Там е страхотно за разходка. Единственото, което не ми хареса е това, че улиците са превзети от коли. Да, в къщите живеят хора, но колите са повече от хората. Може би трябва да се помисли върху този проблем.

Вароша

Вароша

Във Вароша задължително посетете Етнографски комплекс „Драсова и Рашова къщи“ – ние попаднахме на една много мила жена, която специално за нас отвори къщите, разведе ни из тях и ни разказа това-онова.

Друга задължителна спирка там е и музеят на Васил Левски. Там беше хубаво, но музеят беше толкова западнал, че чак тъжно ми стана. В края на декември нямаше отопление – вървиш, гледаш и зъзнеш… добре че навън беше слънчево.

Музей "Васил Левски"

Музей „Васил Левски“

Точно на музея се намира и църквата Света Неделя, която е построена през 1843 година. Е, както са я построили, от това до сега състоянието и съответства на годините. Бях потресена от гледката – всичко тъне в разруха, стенописите са неузнаваеми в буквалния смисъл на думата. Вътре е влажно, няма осветление, направо трагедия. Не знам кой е стопанинът на тази собственост, но вместо да се поддържа и да се прави реклама с толкова стара църква, и туристите, които идват да остават с добро впечатление, то се случва точно обратното. Толкова ми беше тъжно там, че дори и снимки не успяхме да направим на окаяното състояние.

Църквата "Света Неделя"

Църквата „Света Неделя“

Следвайки стълбите нагоре стигате до крепостта, от където се открива страхотна гледка към града.

А ако имате още повече време може да се разходите из парка Стратеш и да посетите зоологическата градина.

По-подробно за някой от местата ще разкажа в следващите статии.