По ранина, както всяка сутрин, се отправихме в посока към Лампун (или исторически назоваван Haripunjaya). Там посетихме още един храм. След като бяхме посетили толкова много храмове, някак си след третия или четвъртия, всички изглеждат еднакво, но все пак всеки си имаше своя чар и разбира се своята уникална история.
Градът е бил важен икономически и културен център. През 1293 е бил завладян от крал Манграй, който е бил основател на кралството Лан На.
Лампун не е много известен град, нито много голям. Той е един от най-малките провинции и столици в Северен Тайланд.
Това е единственият град, в който е имало кралица. Според легендите Лампун е бил създаден от кралица Chama Devi (или Camadevi) през 7-ми век. Смята се според легендите, че кралицата е била родена в цвят на лотос и била осиновена от кралско семейство. Колко са верни легендите не се знае. Те казват още, че кралицата била много красива и много крале от други градове са искали да се оженят за нея, но тя така и не се е омъжвала.
Лампун не е типичен туристически град. Най-важните забележителности на града са разбира се са храмовете.
Има разбира се един храм, който е наречен на името на кралицата. Според легендите кралицата е заповядала на стрелец с лък да изстреля една стрела. Там където падне стрелата, там ще бъде направен нейният храм. Така и станало. На около 1 километър от центъра на днешния град се намира храмът Wat Chamathewi. Там има една голям ступа на височина от 21 метра. Ние до там обаче не ходихме.
Ние ходихме до храма Wat Phra That Hariphunchai Woramahaviharn, който се намира на мястото на някогашния кралски дворец на кралицата и е там от средата на 12-ти век.
Храмът в Лампун
Този храм е точно в центъра на града и е най-важният храм на Мон Кралството. Днешната си форма този храм има от 15-ти век благодарение на крал Тилокарат. В този храма беше на почет петела, според китайския календар. Всеки, роден в годината на петела е хубаво поне веднъж да отиде там. След направена справка в интернет, се оказа, че аз съм родена в годината на кучето, а моят съпруг в годината на петела. Е, той си изпълни това така наречено задължение 😊
Храмът
В този храм също се смята, че има прах от тялото на Буда, съхранен в ступата Phra Maha That Chedi, която беше 46 метра висока. Преди тази ступа е била само 4 метра високо място, в което са се съхранявали реликви. Това място е било отворено от всичките си четири страни, а покривът му е бил върху четири греди. През 13-ти век е била построена около него една 8 метрова ступа.
Ступата
Сегашната ступа е била построена от крал Тилокарат през 1448 година. В началото на 19-ти век крал Кавила е наредил да се направят церемониални чадъри на четирите върхове на ступата, както и девет степенен чадър, който според легендата е от 68 килограма злато и се намира горе на върха.
Буда статуи
Имаше дори гонг Hor Rakhang (също както по филмите), който дори ударихме. Той датира от 1864 година. Смята се че носи късмет. Надяваме се, разбира се!
Гонгът
Друга забележителност в този храм беше и сградата на библиотеката Hor Trai, която е направена изцяло от дърво и по форма на строеж наподобява на тази на Wat Phra Singh в Чанг Май. Смята се, че там е съхранено свещеното писмо, което учат монасите.
Влезнахме отново в техния храм, разгледахме, разходихме се и продължихме към Сукотай.
Сукотай е първата столица на кралство Сукотай в Тайланд и се създаден през 1238 година от едно старо кхмерско селище. Според легендите Сукотай е основан още през 500 г.от н.е., и един от основателите е бил крал Као Алуна Кхмара (Пра Руанг).
Руини в Сукотай
Там посетихме тамошния исторически парк Сукотай, който е под закрилата на ЮНЕСКО, където всъщност е бил градът. Има останки от храмове, постройки, много добре се вижда канализационната система, въпреки, че е сухия период и почти няма вода. Имало е и построен манастир за монасите от Шри Ланка, които са идвали в Тайланд да предават будизма. Водили са се войни с кхмерите.
Руини в Сукотай
Всичко разбира се за надмощие. Жителите на тогавашния Сукотай не са плащали данъци и са можели да търгуват с всичко, освен с порцелан. В самия парк се разходихме с електро тук-тук. В центъра на целия град е забранено да се карат автомобили на газ, бензин и дизел, а само на ток. Беше много хубаво и интересно преживяване. Който пожелаеше, можеше да кара и колело. Но за колело беше доста топло.
Електро тук тук
Старият град е бил ограден от насипи и ровове с вода, който са били с размери от около 2 км. на 1,6 км. В града може да се влезне от четири порти. Зад стените на града могат да се видят остатъците от кралския дворец, както и на повече от 20 храма, като най-големият от тях е Wat Mahathat.
Wat Mahathat
Освен това към историческият парк принадлежат и допълнителни храмове, които се намират извън градските стени. Имало е доста планове за реставрирането на този парк, който през 1991 година е бил обявен за световно културно наследство на ЮНЕСКО.
Руини в Сукотай
Във и извън стените на историческия парк могат да се видят руините на почти 200 храма, като най-старите датират от 13-ти век.
Руини в Сукотай
Най-известният храм в този исторически парк е Wat Sri Sawai. Смята се, че е построен през 12-13 век, като не е бил довършен. Едва през 15-ти век е бил продължен строежът.
След Сукотай се отправихме към Питсанулок.
Този град е един от исторически значимите градове и икономически и транспортен център в този регион. През 15-ти, 16-ти век е бил от части резиденция на вице краля, и за определено време на краля на сиамското царство Аютая. През 2012 година е наброявал около 72000 жители, с което се води като голям град. Там се намира и най-големият университет в долната част на Северен Тайланд – Наресуан.
Wat Phra Si Rattana Mahathat
Там посетихме последния храм от програмата в Северен Тайланд – Wat Phra Si Rattana Mahathat. Тук се намира една от най-известните статуи на Буда в Тайланд – Phra Phuttha Chinnarat. Смята се, че датира от 1420 година. В този храм имаше и висока 36 метрова кула в кхмерски стил, в която може да се качи човек по една тясна вита стълба, като в малко помещение в тази кула се съхраняват реликви от Буда.
Phra Phuttha Chinnarat
В Питсанулок беше и последната ни нощувка. Имахме и вечеря в хотела. Това беше може би един от най-лошите хотели, в които сме били. Привидно беше всичко наред, но имаше много неща, които не бяха добре. За щастие бяхме само 1 нощ там.
На следващия ден посоката беше към летището в Банкок. От там всеки пое към хотела на морето, който си беше резервирал. Ние бяхме си избрали Као Лак, хотел Х10. От Банкок летяхме до Пукет и от там ни трансферираха с много модерно бусче, ново и дори с интернет, до хотела.
