Рано рано след закуска се запътихме към следващото градче от нашата разходка из Северен Тайланд. Първата ни цел, която посетихме беше храмът Wat Phra Kaeo Don Tao в град Лампанг.

Този град не е много голям, около 56 хиляди жители към 2012 година. Бил е столица на някогашното Мон Кралство, което било основано през 7-ми век. През 11 век става Кхмерско Кралство, което е управлявано от крал Манграй.

Храмът Wat Phra Kaeo Don Tao е най-важният будистки храм в Лампанг, чийто строеж е започнал през 1680 година. Още с пристигането си видяхме пред храма едни карети с коне. Конете там бяхме сравнително малки на ръст, в сравнение с това, което познаваме ние в Европа. Все едно гледаш малко магаренце. И вместо тук-тук, можеше да се возиш на такава карета с конче. Разбира се, имаше и снимки.

Конска каруца в Лампанг

Конска каруца в Лампанг

В град Лампанг има голяма церемония на 13 април, тукашната нова година, именно по този повод. В този храм е била съхранявана най-известната в Тайланд статуя на Смарагден Буда, която е около 66 см. Тя се намира в Банкок, в Кралския дворец. За нея писах вече и добавих снимка.

Wat Phra Kaeo Don Tao

Wat Phra Kaeo Don Tao

В храма в Лампанг беше много спокойно. Още на входа имаше една статуя на смеещия се Буда, на който разбира се му бръкнахме в пъпа (било за късмет).

Смеещият се Буда

Смеещият се Буда

В двора преди храма имаше едно огромно дърво, което беше подпряно с много подпори (летви). Смята се, че под такова дърво е лежал Буда и клоните му са подпрени. Хората подпират дървото, като смятат, че когато те са в нужда, някой и на тях ще им окаже помощ и ще ги подпре, подпомогне.

Подпряното дърво в двора на храма

Подпряното дърво в двора на храма

Този храм беше посветен на бика. Имаше статуи на бик навсякъде. Смята се, че всеки, който е роден в годината на бика, поне веднъж в живота си трябва да посети този храм.

Свещеното животно в този храм

Свещеното животно в този храм

В двора на този храм имаше и една ступа, но тя беше от бронз, сребро и злато и около нея беше навит жълт плат. Жълт, защото сегашния крал е роден в такъв ден от седмицата, в който се носи жълто. И по този плат всеки може да си напише името срещу скромно дарение. Всяка седмица се увива този плат около ступата и по този начин се смята, че ще си по-близо до Буда. Навсякъде, където има ступа, хората я обикалят 3 пъти боси и се молят. Купуват си свещи и димящи пръчки, както и цветя и се молят.

Ступата в храма

Ступата в храма

Близо до този храм Wat Phra Kaeo Don Tao в Лампанг имаше и един отделен храм , който беше с дракони и много червен цвят.

Храмът в червено

Храмът в червено

Колкото по на север се движехме, толкова повече храмовете бяха повлияни от Китай и техния стил и цветове. Това можеше да се забележи навсякъде.

Влияние от Китай (в червено)

Влияние от Китай (в червено)

Много от сградите бяха направени от тийково дърво, имаше и такива с много стари рисунки, които за съжаление не могат да се реставрират.

Част от статуите в храма

Част от статуите в храма

След като разгледахме този храм, продължихме пътуването си към Чанг Май.

Този град  е сравнително голям, около 350000 жители и е столица на провинция Чанг Май, която има около 1,5 милиона жители и много от тайландците я предпочитат за живот. Провинция Чанг Май обхваща площ от около 22000 км2 и е вторатапо големина ппровинция в Тайланд, след Након Ратчасима. Имаше дори доста обяви за закупуване на жилища. За около 100 000 евро, човек може да си закупи малка къщичка. Друг е въпросът, дали този начин на живот и мястото е за всеки вкус.

Преди да се настаним в хотела в Чанг Май, отидохме първо до 3 интересни места – едното беше фабрика за производство на мебели и всичко от тиково дърво. Второто беше за обработка на сребро, а третото беше за производство на коприна.

Тийкова дърворезба

Тийкова дърворезба

Както вече споменах, тиковото дърво е много разпространено тук. Изключително твърдо и здраво е, и не може да го изядат дървеници. Освен това е трудно запалимо. Обработва се по специален начин, така, че да стане вечно. В тази фабрика ни показаха истински произведения на изкуството – от дърворезба на картини, до съдове от дърво (дори си купихме купичка за ядки), през страхотни мебели, маси и столове за хранене… Ако са добре обработени нещата, са невероятни – и издържливи, и красиви.

След това се насочихме към фабрика за обработка на сребро и за производство на сребърни бижута, аксесоари, съдове. Чистотата на среброто там беше 92,5 %, със сертификат. Бижута за фирми като Пандора се правят точно там. Имаше страхотни бижута, но аз сребро не нося и това не ми беше много интересно.

Копринени буби

Копринени буби

След среброто се насочихме към фабриката за производство на коприна (тя бяха едни до други). Там видяхме затворения цикъл на производство – от копринените буби, до извличането на копринените нишки, през тяхното боядисване с натурални цветове, до тяхното тъкане и накрая до готовите продукти. Имаше голям магазин, с още по-голям избор на дрехи и аксесоари от коприна. Е, бяха доста скъпи, но се предлагаше тази възможност.

Извличане на коприна

Извличане на коприна

След като разгледахме тези фабрики, се насочихме към нашия хотел. Той се намираше сравнително централно, точно до нощния базар в Чанг Май. Настаниха ни на 21 етаж в бизнес стая, която беше много хубава и широка. След като се освежихме, решихме да излезем и да разгледаме какво се продава на нощния базар. Животът кипеше. Пазарът започваше в 18 часа и продължаваше до 23 часа. Хубавото на пазарите в Тайланд е, че можеш да се пазариш. Но проявиш ли интерес един път за едно нещо и започнеш да се пазариш, ако ти дадат стоката за сумата, която ти даваш, то ще трябва да я купиш.

Тъкане на копринен плат

Тъкане на копринен плат

Освен дрехи, аксесоари и битови неща, можеше да се намерят и различни неща за хапване. Определено беше интересно преживяване, и разбира се, ние си купихме някой неща.

На една от съседните улици зад хотела имаше много малки ресторантчета и барове, в които можеше да се видят т.нар. лейдибой. Мъже, облечени като жени, чувствайки се жени, но все още с мъжки инструмент. Е, от автобуса като минавахме ги видяхме, но това не смятам, че беше някаква забележителност, с която искам да се снимам. За това не сме ходили и екстра да търсим такива хора, за да ги снимаме. Смятам, че тези хора са дори нещастни в известен смисъл на думата.

След като пийнахме по бира, се прибрахме в стаята, за да си починем и да се подготвим за приключенията, които щеше да ни донесе следващия ден!