В хотел Х 10 в Као Лак пристигнахме късно вечерта, около 20 часа. Полетът от Банкок до Пукет беше около 1 час и малко. Изключително добро обслужване. Летяхме с банкокските авиолинии.
За този кратък полет получихме топла храна и напитки, а като цяло самолетът беше почти празен, нямаше много хора. Трансферът до хотела ни беше около час и половина. Когато пристигнахме беше вече тъмно. Още от бусчето ни пое момиче от рецепцията, багажът ни от пиколото. Влязохме в добре климатизирано помещение, където им беше рецепцията. Веднага ни поднесоха освежаващи напитки, както и студени влажни хавлиени кърпи, за да можем да си освежим лицето и ръцете. О, това беше божествено, имайки предвид дългия път, който имахме през деня. Това се нарича обслужване. След като се регистрирахме, момичето ни съпроводи до стаята, като ни обясни кое къде се намира. Комплексът е много голям, има 2 ресторанта, 2 обособени места за пушене.Освен това до едното място за пушене, което е близо до рецепцията, има кафе машина, както и студена вода и детокс вода (с ябълки, менти и лимета), които също са безплатни.
В комплекса има и малък мини маркет с най-необходимите неща. Цените са изключително приемливи, имайки предвид, че това е 5 звезден хотел. Бяхме си резервирали стая, от която директно влизаш в басейна. Това е толкова голямо удобство и предимство, че бих могла само да го препоръчам.
В сравнение с другите стаи, ценовата разлика тук не беше особено голяма. В бъдеще ще искаме винаги такава стая. Влизайки, се усети че вътре беше климатизирано, и въздухът не беше застоял. Просторна стая, със сравнително голяма баня, телевизор, гардероб, сейф, и голям хладилник. На терасата към басейна имаше 2 шезлонга и малка масичка. Бяха помислили за всичко и беше страхотно. Направихме малка обиколка, но беше тъмно, а ние много изморени.
На сутринта се събудих сравнително рано, може би към 6 и 30. Басейните вече се почистваха. Навън беше изключително приятно, може би около 25 градуса. Реших да отида да видя морето, а и то да види мен 😊 Чистеха и плажа. Пясъкът беше различен, мокър….Морето шумеше и ме поздравяваше. Имаше спокойствие и хармония в тази сутрин. Разходих се из плажа, направих малко видеа, цопнах във водата. Приятно усещане.
Една сутрин след закуска направих едно кратко видео, в което показвам хотела и плажа. Видеото може да видите в моя ютуб канал, като разбира се го споделям и тук:
По протежението на плажа имаше скали в морето. Бяхме решили и искахме да пробваме морската вода, но след като видяхме какво се излива в морето, се отказахме. А и хора, които влизаха, споделиха, че от време на време нещо ги е ужилвало. Крайбрежията на Тайланд са известни с това, че се срещат медузи, и то не много безопасни. Решихме, че на басейна ни е идеално. Но почти всеки ден си правихме разходки из плажа, ту в едната, ту в другата посока.
Навсякъде по бреговете има хотели, така че, където и да отидете, няма да сбъркате.
Закуската на следващата сутрин беше изключително богата, каквото човек си пожелае го имаше. Правеха и фрешове от плодове, които ти си избереш. Е, това ми беше любимо нещо. Между 6 и 30 и 10 и 30 можеше да закуси човек.
Дните на почивката ни минаваха спокойно. Един ден решихме да посетим острова на Джеймс Бонд. За него ще може да прочетете отделно. Иначе всяка вечер излизахме да вечеряме навън. Има много ресторантчета навсякъде, където готвят много вкусно и е много евтино. Вечерята на двама човека средно с храна и напитки (най-скъпото понякога е бирата), е около 8-10 евро, в зависимост от това, какво ще хапва и пийва човек.
Разхождахме се из магазинчетата и пазарите, разбира се трябваха и малко подаръци. Купувахме си тукашни плодове. Влюбих се в тукашното манго. Жълто, сочно, топящо се в устата ти. Всеки ден може да се каже изяждах поне по 1 манго.
В моя ютуб канал може да видите видео как беля манго. Споделям и видеото тук:
Освен това пробвах и друг плод – мангостийн, който ви показвам също във видео тук:
Ето и малко информация за самия Као Лак.
Као Лак е планина на западния бряг в Тайлнад близо до Андаманово море. Намира се на около 60 километра северно от Пукет. Много известен е районът със своите плажове, които се разпростират на 25 километра по крайбрежието на Андаманово море. Плажовете се сливат един в друг, но въпреки всичко предлагат различна атмосфера. От иглолистни дървета до кокосови палми или цветни градини, човек може да види всичко. Пясъкът също е различен – има на места пясък със съдържание на черен цинк, но и такива с фин бял пясък . Но всички плажове в Као Лак са една покана за почивка, отмора, къпане и разходки. Тъй като много от плажовете са част от националния парк, не могат да се видят чадъри и шезлонги по плажа. Също така и водните спортове са забранени, но сърфирането не е.
Където и да решите да отидете няма да сбъркате.
Као Лак обаче е познат и с нещо тъжно, а именно с цунамито от 26-ти декември 2004. По официални данни са загинали тогава над 4000 човека, а по неофициални – над 10 000. Щетите били отстранени за 2 години и през есента на 2006 година хотелите отново отворили врати. Като спомен от това цунами е останал морски кораб, който е бил завлечен 2 км. навътре от брега. В момента този кораб е направен като музей.
Както всяко хубаво нещо, така и нашата почивка имаше край. В последния ден закусихме добре, поплувахме за последно в басейна, тъй като трябваше да освободим стаята до 12 часа, и отидохме да чакаме транспорта за трансфер до летището в Пукет.
Всичко вървеше по план и дори, че тъкмо беше започнал страса покрай пандемията с корона вируса, нещата се случиха, както бяха планувани.
Полетът от Пукет за Банкок беше нормален, а от Банкок за Мюнхен беше много изтощителен. Самолетът беше препълнен от хора, които искаха и трябваше да се приберат вкъщи. Полетът ми се стори изключително дълъг, в самолета беше много студено. Обслужването на тайлндските авиолинии беше на ниво.
Разбира се бяхме много радостни, когато кацнахме в Мюнхен. Заради пандемията летището беше празно, изглеждаше някак си призрачно. Направих едно видео от там, докато чакахме автобуса за вкъщи.
Тайландската ни почивка беше страхотна и със сигурност ще отидем пак.