На следващата сутрин след като се събудихме, закусихме и пихме кафе в Чески Крумлов се насочихме към следващата наша цел, а именно замъкът Хлубока. Той се намира на около 30 километра от Крумлов и до там се стига изключително лесно. Преди да стигнем до там се информирах къде можем да паркираме, едно от остновните неща, когато сме на път с колата. До самия замък няма паркинг, но един голям платен паркинг има на около 10 минути пеша от там. Точно до местния магазин Пени има един голям обществен паркинг, където паркирахме. Дневната такса беше 2 евро, което беше за нас идеално. Както и в Пилзен, така и този път в Чехия не обменяхме пари, защото или плащахме с paypal през телефона т.е. с карта или пък в евро. Навсякъде се приемаше евро, ако човек нямаше крони – много практично, нали. Това мога да го препоръчам, защото банкоматите в Чехия имат големи такси, ако искате да теглите директно крони от там. А и да обменяме не сметнахме за нужно.

Та след като се паркирахме следвайки указателните табели се насочихме към замъка. Градът Хлубока се намира също на река Вълтава и е сравнително малък – около 5400 души и основно е известен със замъка.

Поглед отгоре

Поглед отгоре

Замъкът Хлубока сам по себе си определено си заслужава да се посети. След като се изкачихме до там по един сравнително стръмен път се озовахме в една прекрасна и добре поддържана градина. Определено такава гледка храни окото и доставя приятни емоции и чувства. Когато влезнахме в замъка се информирахме на гишето дали можем да влезнем в самия замък и да го разгледаме. За наш късмет имаше такава възможност и то на немски, от която разбира се се възползвахме. И докато чакаме да дойде уречения час, за да влезнем в замъка, се покатерихме на кулата, от която се разкри страхотна гледка към града и околността. Има доста стълби до горе и там беше много ветровито, но определно си заслужаваше гледката.

Градината пред замъка

Градината пред замъка

И тъй като това е основна туристическа цел, разбира се, че всичко е пригодено и за туристите – има 2 магазинчета за сувенири, има тоалетна, една от която е безплатна, както и малко кафене. Освен това има и автомати за храна и напитки, където цените са изключително приемливи, както и това, че може да се плаща с карта (paypal) беше страхотно предимство за нас и намерихме за много практично.

Докато чакаме влизането в замъка се разходихме и из неговите градини. Подредено, чисто, поддържано, с пейки за отдих – какво повече му трябва на човек, за да си прекара деня страхотно.

И ето че дойде уреченият час и започнахме с разходката из самия замък. Първоначално в имението се издига ранноготически замък от втората половина на 13 век. През 1490 г. крал Владислав Ягело залага имението, заедно с имението Камик, на Вилхелм фон Пернщайн. В края на XV в. той разширява замъка и през 1514 г. го завещава на най-малкия си син Войтех. След смъртта му брат му Йохан наследява имота през 1534 г., като го оставя на братовчед си Андреас Унгнад фон Зонег. Семейство Унгнад фон Зонег управлява имението до разруха. През 1561 г. крал Фердинанд I откупува свръх задлъжнялото имение и на следващата година го продава на Йоахим фон Нойхаус. Синът му Адам продава имението Камик на Ян Войковски от Милхостице през 1562 г., а през 80-те години на XV в. архитектът Балдасаре Маги преустройва замъка Хлубока в ренесансов замък. През 1598 г. Йоахим Улрих фон Нойхаус продава замъка и имението Хлубока на своя кредитор Бохуслав Маловец от Маловице поради прекомерни дългове. След финансови спекулации и участие в имотния бунт, имотите на Маловец от Маловице са конфискувани и през 1623 г. имението е прехвърлено на Балтасар от Марадас, който го рекатолизира. През 1661 г. наследниците му продават владенията на Йохан Адолф I от Шварценберг. По искане на принц Адам Франц замъкът е преустроен в бароков стил в началото на XVIII в. по планове на Паул Игнац Байер и неговия наследник Антон Ерхард Мартинели.

През 1660 г. замъкът става собственост на рода Шварценберг. Именно с него е свързан модерният външен вид на сградата.

Замъкът Хлубока

Замъкът Хлубока

През втората третина на XIX в. Йохан Адолф II. Княз Шварценберг решава да преработи Хлубока в романтичен стил. Проектът, който се вписва в архитектурно-историческия контекст на ренесанса на замъка, е разработен от виенския архитект Франц Беер, който ръководи строителните работи, започнали през 1840 г., в продължение на двадесет години. Старите сгради са разрушени, а на тяхно място е издигнат живописен замък в стил Тюдорска готика. Амбициозният дизайн на екстериора и интериора е завършен от Фердинанд Дворецки през 1871 г. Идеята за създаване на „Чешкия Уиндзор“, както неофициално е наречен замъкът, принадлежи на един от собствениците – херцогиня Елеонора Шварценберг.

Още през 1900 година по нейна идея е бил електрифициран целия замък.

Княз Адолф Шварценберг е експроприиран от германските окупатори през 1939 г. по заповед на Хайнрих Химлер, възстановява собствеността си в Третата чехословашка република през 1945 г. и отново е експроприиран от комунистите през 1947 г. с Лех Шварценберг. Неговият наследник Карел Шварценберг, по-късно министър на външните работи на Чехия, не оспорва този закон със средства за правна защита след 1990 г.

Замъкът Хлубока е държавна собственост и като такава е много добре поддържан.

Поглед от кулата в двора

Поглед от кулата в двора

Комплексът на замъка се състои от 140 стаи, 11 кули, два вътрешни двора, остъклена оранжерия, конюшни. Крепостните стени отвън и отвътре са украсени с ловни трофеи на бившите му собственици. Освен това, в стаите могат да се видят рицарски доспехи на рода Шварценберг. В замъка са представени мебели от 18–19 век, колекция на холандска живопис от 16–18 век, исторически оръжия, колекции на порцелан, керамика и стъкло (от 1604 г.), както и старинни гоблени. Интериорът е обзаведен в стила на късния период на английския ренесанс. Таваните на стаите на замъка, вратите, рамките на картините са украсени с богато резбовани дървени орнаменти. Някак си тази дърворезба навсякъде ми дойде малко в повече. Дървото беше доста тъмно и помещенията бяха от това доста тъмни. В сравнение с други замъци, които сме посещавали до сега, тук дърворезбата беше много на почит. Най-ценните мебели се намират в салона за закуска. Спалнята и гардеробната на принцеса Елеонора, така нареченият кабинет Хамилтън и читалнята са украсени с картини на европейски майстори от XVI-XVIII в., както и с полилеи, витрини и фаянс от Делфт. Портретите по стените изобразяват най-важните представители на фамилията Шварценберг. Най-голямото помещение е библиотеката с касетиран таван, който е пренесен в Хлубока от родовия замък в Шварценберг. В библиотеката имаше много книги, до колкото помня над 12000 издания, доста от които бяха на немски. В неоготическия параклис има олтар с голям късноготически ковчег. В бившата манежна зала на замъка днес се помещава южночешката галерия “Алеш” (Alšova Jihočeská galérie) с изложба на картини на холандски и фламандски художници от XVII и XVIII век и на статуи. В галерията не влизахме, но който желае може да го направи.

Освен това видяхме и първата прахосмукачка от онова време – беше доста огромна и тежка. От вътрешноста на замъка не мога да ви споделя снимки, защото снимането беше забравнено, но мога да ви препоръчам да го посетите вътре, заслужава си.

След като приключи разходката ни в замъка се насочихме към колата и към следващата ни цел – Ческе Будейовице.