Както вече споменах в предната ми статия за Ловеч, си бяхме там през декември и то за цял месец. Това ни даде чудесната възможност да се поразходим из града и да посетим някой забележителности.

С времето установихме, че човек, когато живее на едно определено място, то не се замисля особено какво предлага то като забележителности. Когато се разхождаш, срещаш хора дошли от близо и далеч, за да посетят твоя град и неговите хубави места, музеи, паркове, площади, а ти забързан в ежедневието не успяваш да видиш това, което ти се предлага на място. Тук не говоря конкретно за Ловеч, а по принцип.

И ние, чувствайки се малко като туристи в родния си град, решихме да пообиколим и да отидем на местата, които посещават туристите. Освен това и времето позволяваше.

От вкъщи се насочихме към центъра на града. Ние не живеем далеч от него, така че разходката беше приятна.

Центърът на Ловеч е със сравнително дълга пешеходна зона, която от преди няколко години е с ремонтирана настилка. Има доста дървета, което намирам за хубаво, както и пейки, на които може човек да си отдъхне. Срещу театъра има една новопостроена църква – Катедрален храм „Св.Св. Кирил и Методий“.

Катедрален храм "Св. Кирил и Методий"

Катедрален храм „Св. Кирил и Методий“

Вътре е чисто и приятно, с хубави икописи. Аз не съм познавач на църкви, но когато сме на някое ново място, влизаме в храмовете да ги разгледаме от любопитство. Е, тук си запалихме и свещичка за здраве. Имаше и уют, което според мен е най-важното. Дълги години беше строена тази църква и до колкото знам основно с дарения на хората.

Точно срещу църквата има едно голяма указателна карта с основните забележителности на града, така че може да погледнете и там къде какво се намира.

Указателна табела

Указателна табела

Нагоре по центъра се насочваме към общината. Площадът пред нея е направен много добре и въпреки сивото време и липсата на листа по дърветата, ни хареса коледната украса. Обикновено като има някакво събитие, то се отбелязва пред общината. Тя не е забележителност, а просто като ориентир, къде се намирате в града.

Община Ловеч

Община Ловеч

В ляво от общината, както и в статията ми за Ловеч споменах, се намира Мостът за никъде. Това е широк пешеходен мост, минаващ над река Осъм. За него явно не са стигнали парите за ремонт, но да не доглеждаме и да не бъдем дребнави. Този мост не е така да кажа някаква официална забележителност, но е известен сред местните жители. Освен това от там се разкрива една невероятна гледка към Покрития мост , както и към крепоста „Хисаря“ и към квартал Вароша. След като си направим страхотни снимки и съберем малко впечатления от Моста за никъде, се насочваме към Покрития мост, а от там и към останалата част на нашата разходка из забележителностите на Ловеч.

Покритият мост - изглед от Моста за никъде

Покритият мост – изглед от Моста за никъде

В края на главната улица и срещу Покрития мост се намират Бароковите къщи. Името им идва от стила, в които са построени – барок, като такива къщи започват да се строят след освобождението на града от Османско робство. Първата барокова къща в Ловеч е построена от местния търговец Петър Златев. Следващите къщи се датират през 1920 – 1930 година и са построени от Марийка Сълито, Иван Касабов, Минко Бакърджията и Петко Бакърджиев, образувайко своеобразен бароков комплекс. През 1974 г. , на 1-ви май след манифестация къщата на Петър Златев изгаря. Смята се, че се запалила туба с бензин. След това градския народен съвет взема решение къщите да се съборят и изградят наново. Това става през 1985- 1988 година, като се запазва функционалността им.

Бароковите къщи

Бароковите къщи

Вървейки по тротоара и задминавайки бароковите къщи, нашата разходка преминава през Покрития мост. Това е единственият по рода си мост на Балканския полуостров, свързващ Квартал Вароша с новата част на града.

Надпис на покрития мост

Надпис на покрития мост

Първият Покрит мост в Ловеч е построен през 1874 – 1876 година от Кольо Фичето по поръчка на Османската държава. Бил е проектиран като пешеходен и транспортен мост. Изграден е бил изцяло от дърво и 5 каменни устоя, без метални части. По идея на ловчанските занаятчии е бил покрит и в него били направени 64 малки дюкянчета. Осветявал се е бил с газови фенери. След около 50 годишно съществуване мостът изгаря почти до основи през 1925 година. На мястото на изгорелия мост се изгражда през 1926-1931 година нов железобетонен транспортен и пешеходен мост. Проектът е бил на  архитект Стефан Олеков и инженер Цветков. През 1981 – 1982 година този железобетонен мост е бил реконструиран по проект на архитект Христо Златев и инженер А. Малеев, като придобива днешния си вид и е копие на моста на Кольо Фичето. Дълъг е 106 метра и е само пешеходен. Има също много дюкянчета, в които човек може да си купи сувенири на града. Освен това има и работилници, както и кафене.

Кафене на покрития мост

Кафене на покрития мост

 

По средата на моста се намира и Информационният център на града. От тук може да си закупите комбиниран билет за крепостта и музея на водата – Старата градска баня „Дели хамам“.  Това ви го препоръчвам! Билетът и за двете места струва 5 лева.

Много ми хареса и макетът, който е изложен до Информационния център, по средата на моста. Заслужава си да отделите малко време и да го разгледате. Ето едно кратко видео:

 

През зимата Покритият мост беше много хубаво украсен и внасяше страхотно коледно настроение.

Покритият мост

Покритият мост

След като прекосим моста, слизаме на площад Тодор Кирков. На този площад има една постоянна сцена и когато има културни мероприята, то те се провеждат тук. Освен това по традиция в седмицата преди Велик ден, на Цветница има голям празник и площадът е изпълнен със занаятчий, веселие и кебапчета. Ако планувате ходене по това време, то останете в Ловеч за уиекнда, заслужава си!

Площад Тодор Кирков

Площад Тодор Кирков

Площадът не е голям, но е компактен и симпатичен. А Тодор Кирков, чието име носи, е революционер, участвал в Априлското въстание. Роден и израснал в Ловеч, работел като шивач и кафеджия. Роднина по майчина линия с Иван Драсов, под чието влияние се впуска в революционната борба.

Прекосявайки площада и стигайки до улицата имаме два варианта на действие – да завием надясно и да стигнем до Старата градска баня „Дели Хамам“ или де пресечем улицата и да се впуснем из калдаръмените улици на квартал Вароша.

Ние лично отидохме първо до банята.