Запътихме се към Старата градска баня „Дели Хамам“. Ако сте турист и не познавате града няма да имате проблем да се ориентирате, защото има указателни табели.

„Дели Хамам“ е стара градска баня в Ловеч, построена през 16 век, която от няколко години насам е преустроена в музей на водата. Смята се, че е последният турски хамам, използван като обществена баня в страната. Ако желаете да научите повече исторически факти за банята, то си заслужава да се разходите до там. Вътре в самата баня със снимки, описания и филмчета е разказана историята й. Освен на български, филмчето за банята е и на английски език. Много ни хареса. Единственото, което е като препоръка към общината, е да продават например дискове с филмчето за историята на банята. Или поне да има някакви брошури.

Дели Хамам

Дели Хамам

След банята може да се разходите из квартал „Вароша“ – възрожденският квартал на град Ловеч. Малките тесни калдаръмени улички свързват къщите, запазени във възрожденски стил.

Във Вароша се намира музеят на Васли Левски. Музеят е малък, но информативно направен.  Той е част от Регионалния исторически музей Ловеч. Мезеят е включен в Стоте национални туристически обекта под номер 30, така че ако събирате печати, не забравяйте да си поискате такъв на касата. А ако нямате книжка за печати, може да си закупите от касата.

Музей "Васил Левски"

Музей „Васил Левски“

Музеят е на два етажа (две нива) и отразява борбите на българите за национално освобождение, както и  дейността на Левски в България, Ловешкия частен революционен комитет и ролята му на централен за вътрешността на страната, Новоселското въстание (1876), Първото и Второто освобождение на Ловеч през Руско-турската война (1877-1878).

Музей "Васил Левски"

Музей „Васил Левски“

В музея се съхранява най-богатата в страната колекция от лични вещи на Апостола – неговата сабя, кама, малка печатница, фалшиви турски печати, квитанции, както и оригинален негов портрет от 1870 г. Съхраняват се и лични вещи и документи на съратници и сподвижници на Левски, на участници в Априлското въстание (1876) и Руско-турската война (1877-1878). Тук се пази пушката на Филип Тотю, револвера на Васил Йонков (Гложенеца), сабята на Христо Иванов (Големия) и др. В музея може да се види фотокопие от личното тефтерче на Левски.

Музей "Васил Левски"

Музей „Васил Левски“

Стана ми  много жалко за това, че беше края на декември, а вътре хората се разхождаха с палта и беше изключително студено. Навън може би беше по-топло отколкото вътре. Но все пак е интересно да се разгледа.

Във Вароша препоръчвам да посетите Етнографския комплекс, който започва съществуването си с откриване на експозиция в Драсовата къща през 1973 г. Последвана е от експозиция в съседната Рашова къща през 1983 г. Днес двете къщи оформят Етнографския комплекс на град Ловеч.

Етнографски комплекс

Етнографски комплекс

Драсовата къща е построена в средата на ХІХ век, като показва живота и бита на заможен ловешки търговец. Движимите културни ценности са оригинални и са използвани от ловешки семейства. В Драсовата къща може да видите характерната печка „джамал“. Направена е така, че да се пали от едната стая, а да топли 2 стаи. В хола се вижда същата смесица между европейски и ориенталски стил-до миндера, покрит с шарени черги, са разположени виенските столове, мебели и руски самовар.

В една от стаите

В една от стаите

В спалнята има огромен одър, на който е спяло цялото семейство. Булчинската стая е изцяло обзаведена с облекло, виенски мебели и немски порцелан. В най-долното ниво на къщата се помещава винарната. Изложени са кошове за грозде, т.н. кораб за събиране и тъпкане на грозде, големи бъчви, където е било наливано вино.

Рашовата къща е строена върху основи от ХVІІ век, като се датира около 1834 -1835 г.. Къщата е завещана на музея от Ненчо Рашов – местен учител, краевед и любител-музикант. Той дарява личната си библиотеката и част от имуществото. Домашният интериор пресъздава начина на живот на семейство на интелектуалец от средната класа през 30-те и 40-те години на ХХ век. Кухнята е с висока маса, европейски столове, съдове от порцелан, настолни лампи, детско люлеещо се кошче, немски часовници и др. Интересни са кърпите с поздравителни надписи.

В холната стая може да се види традиционното градско облекло на дамите с техните неизменни шапки и чадърчета. Показани са домашни занаяти, упражнявани от членовете на семейството. Представено е характерно за времето облекло на жените и девойките. В работния кабинет на Ненчо Рашов са изложени лични вещи, музикални инструменти и библиотеката му.

Ние бяхме много щастливи, че имахме възможността да разлгедаме и да ни разкажат за тези къщи. Определено си заслужава посещението там.

Нагоре по каладърмените улички следвайки пътя стигаме до Ловешката средновековна крепост, която е разположена на хълм, който бил наречен по времето на турското робство „Хисаря“.

Стълбите към крепостта

Стълбите към крепостта

Ловешката средновековна крепост е създадена около IX-X век, според арехеологически данни. Построена на хълм и разположена на две защитени тераси, крепостта е имала главно отбранителни функции и е била рядко населена. Основното население в крепостта са били войски, духовници и много малко цивилно население. В края на XII век крепостта е превърната в цитадела. Крепостните стени от IX век и сгради биват преустроени. В началото на XIV век крепостта е резиденция на деспот Иван Александър, избран за цар на българите през 1331 г.

Ловешка средновековна крепост

Ловешка средновековна крепост

Днес голяма част от крепостта е реставрирана. До колкото знам се провеждат различни мероприятия – като концерти и театрални постановки. Аз лично не съм имала щастието да присъствам на такова събитие там, но предполагам, че ще е страхотно. Има и изградена сцена и пейки. Има дух, има настроение.

Ловешка средновековна крепост

Ловешка средновековна крепост

Вечер крепостта е осветена и гледката е страхотна. Ако имате възможност разходете се и вечер, за да видите чара на града, облян в светлини.

Представям ви едно кратко видео от крепостта:

Ако посещавате града пролетта, лятото или през топъл и слънчев есенен ден, и имате време, то разходете се из парк Стратеш и отидете до Зоологическата градина. През декември не се разхождахме там, но определено може да изкарате един страхотен ден там. Зоологическата градина не е много голяма, но е хубаво развлечение. Жалкото е, че има малко животни, които са затворени на много малко пространство… Мъчно ми е за животните в Ловеч, защото знам как живеят животните в другите Зоопаркове в Европа.

Пожелавам ви прекрасен престой в града на люляците!