Отново уикендът надничаше зад ъгъла и тъй като времето обещаваше да е хубаво, то трябваше да предприемем нещо и да отидем някъде да се разходим.
Речено-сторено. Поразгледах в интернет възможните цели около нас и се спрях на едно малко симпатично езеро, а имено езерото Симс / Симсзее.
Имайки предвид ситуацията с пандемията и ограниченията, не можем да плануваме дългосрочно целите си, а ги избираме на момента. Освен това трябва и да са някъде наоколо, така че да можем и да се приберем.
Обикновено цели в радиус около 100-150 км. от нас са доста приемливи за дневни излети.
Езерото Симс / Симсзее се намира на около 80 км. южно от нас, на около 7 км. от град Розенхайм. Намира се близо до много добре известното Киймзее, но Симсзее е много по-малко.
Около езерото са разположени пет общини. Площта на езерото е 6,49 км² , а максималната му дълбочина е 22,5 м.
Езерото може да се обиколи с колело или пеша, защото не е толкова голямо – около 16 км. Всъщност нашата идея беше такава – да обиколим Симсзее пеша, но нещо се объркахме и не успяхме. Е, изминахме тези 16 километра за времето на разходката ни там, но не успяхме да обиколим езерото. Това ние цел за следващия път!
За да стигнем до там ни трябваше малко повече от 1 час път. Има доста варианти за паркиране, в зависимост от това от къде идва човек, както и какво иска да види. Ние спряхме на този паркинг: Wanderparkplatz Baierbach, Graf-Dohna-Weg, 83071 Stephanskirchen. Мога да го препоръчам, защото не е малък, има достатъчно места за паркиране, лесно се стига до него и е безплатен. Освен това този паркинг е на 5 минути пеша от езерото.
След като се паркирахме се насочихме към езерото. Пред нас се откри невероятна гледка към Алпите, която беше като балсам не само за окото, но и за душата.
Вървиш и дишаш чистия въздух и се наслаждаваш на природата около теб. След около 5 минути стигнахме до езерото, като имахме възможност да изберем посоката на нашата обиколка. Избрахме да тръгнем надясно. Навсякъде има обозначения и табели.
Пътят за разходка не се намира точно до езерото и не винаги можеше да го виждаме. Пътечката лъкатушеше през малка горичка, в която можеше да се чуе освен тишината и невероятната песен на птиците, които живееха там.
Покарай Симсзее още от 1963 година насам ландшафните зони са защитени. И това наистина се забелязваше. Навсякъде в горичката имаше обозначения какви птици например живеят там, с какво се хранят и най-важната информация свързана с флората и фауната в района.
Освен това имаше много пейки и възможности да седнеш и да си починеш под приятната сянка и прохлада на гората.
Пътеките, по които се разхождахме бяха доста добре обособени и успявахме да се насладим на гледката или към езерото или към Алпите.
Езерото беше доста спокойно и през деня видяхме доста хора, които караха лодки, канута и дори имаха обособен плаж и по-смелите се къпеха във водата. Всичко беше спокойно, хармонично, идилично. Селцата наоколо гледаха непретенциозно към езерото и канеха гостите на района да ги посетят.
Покрай езерото имаше и възможности освен за плаж, и за похапване на вкусна месна хрна.
След доста ходене осъзнахме, че няма да можем да обиклим езерото пеша и решихме да се връщаме. Е, планът за 16 км. на ден вече беше преизпълнен.
Ако търсите спокойствие, приятна разходка, палж на езерото или просто един приятен ден сред природата, то Симсзее е една много добра идея. Ако имате деца, теренът също е много подходящ – дали с количка, пеша или с колело.
Нашата събота беше страхотно и отново ще отидем там, за да обиколим езерото!