Идеята за почивка в Египет се появи спонтанно. Искахме да отидем някъде на море и тъй като много хора посещават Египет, решихме и ние да отидем там. Та една неделя отидохме на летището, където има много туристически бюра и си харесахме едно путъване до Хургада. Тъй като не бяхме ходили преди там, нямахме представа как са нещата, какво ни очаква и какво се предлага там. От бюрото ни предложиха един ‘различен’ хотел – беше много интересен на снимките, направен като пещера. Така се и казваше Caves Resort. И така, 1 седмица там.
Преди да отидем където и да е, първо е необходима съответната подготовка. Започнах да събирам информация за страната и за порядките там и да подготвям багажа. Винаги е важно, човек да е добре подготвен, където и да отива. А аз обичам да е така. Тъй като мен винаги ме е страх от някакви болести, прочетох какво се изисква за там като имунизации. Човек, разбира се, не може да се имунизира срещу всичките болести на света, но все пак основните неща. Като цяло за тази страна няма задължителни имунизации, а само препоръчителни. Добре е, човек да има имунизация за тетанус, дифтерит…една 4 валентна имунизация. Ние си бяхме направили такава. Много зависи разбира се, когато се ходи някъде, каква е целта на пътуването. Нашата основна цел беше да отидем на море и то на море заради самото море и морската вода. Ние не сме привърженици да идем на море и да стоим около хотелския басейн. Та имайки предвид това, във връзка с имунизациите, решихме да не прекаляваме. Все пак ако има да става нещо, то ще стане.
Освен това е добре за там, ако човек обикаля из страната, да си направи имунизация против бяс и хепатит А. И тези са ни в плана, но всяко нещо с времето си.
Друго важно нещо, което трябва да се знае е, дали за тази страна е необходима виза при пристигане и за самото пребиваване. При пътувания в Европа е лесно, ходиш и обикаляш, където си искаш и дори и паспорт не ти трябва, а само лична карта.
Ние сме български граждани и имаме български лични карти и международен паспорт. Мога да говоря единствено и само за нашия случай. Като цяло има достатъчно информация в интернет, на сайта на посолството и в много туристически сайтове. И така, за Египет е необходима виза. Има два основни варианта за получаването й – единият е да си я поръчате предварително в посолството, а другият е да я получите на място на летището при самото пристигне. Тъй като повечето пристигащи там са с основа цел туризъм, то най-удобният начин е като се пристигне на летището.
Отностно лекарства – ние си имаме една малка аптечна с най-необходимите неща – хапечета при главоболие, разстройство, температура и т.н. Има противоречиви мнения за това, какво ви трябва или не ви трябва. Едни казват вземете си например хапчета за разстройство, други казват, няма смисъл, там бактерийте са други и ако ви са необходими хапчета, то по-добре да се купят на място. Това го споменавам, защото най-често хората има проблеми със стомашно-чревни разстройства. Ние за щастие нямахме никакви проблеми. Тези неща зависят от самия организъм.
Датата на нашето пътуване дойде. Ние летяхме в средата на септември. Полетът до Египет трае 4,5 часа от летище Мюнхен до Хургада. Като цяло мина добре. Преди да кацнем, стюардесите ни дадоха едни картончета, където трябваше да си попълним данните – име, дата на раждане, националност. Това беше необходимо за визата. След като кацнахме трябваше да си вземем виза. Общо взето човек няма как да се обърка, защото всеки върви в тази посока. На летището освен на арабски, имаше надписи на английски, немски и руски език. Следвайки тълпата и имайки предвид предварително прочетеното в интернет, търсихме банка, от където можеше да си купим визата. На летището имаше две малки будки вдясно, което беше тяхната ‘Банка’ и разбира се местни хора, които само викаха, след като видяха пристигащите и приканваха за визи от туристическите бюра. С тези неща трябва да се внимава доста, защото има сериозна разлика в цените на визите. Нормалната цена на визата беше 25 долара или около 22-23 евро. На гишето на банката дадохме 25 евро заедно с паспорта и с попълненото картонче в самолета. Сложиха ни визата и ни върнаха около 2-3 евро в тяхната валута – египетски паунд.
По-късно по време на трансфера разбрахме, че визите при туристическите гишета са стрували 30 евро! За това внимавайте и търсете само където пише банка!
След като си взехме паспортите с визите, минахме през паспортна проверка, където взеха попълнените картончета и сложиха печат върху визата, че сме влезнали в страната. Минахме още една проверка – само контрола, че печата наистина е върху визата и  се насочихме към лентата за получаване на багажа.
Първото впечатление в 3 часа сутринта не беше много хубаво… Исках да отида до тоалетна, но … се отказах, защото беше доста мръсно. Влезнахме в безмитния магазин, за да видим как вървят цените на цигарите … и там беше доста мръсно… имаше прах и се пушеше вътре… не е това, което човек е свикнал да вижда на европейските летища.
Та след като си взехме багажа, излезнахме навън, където чакаха туроператорите за трансфера. В това отношение бяха доста добре организирани нещата. Още с даването на куфара да го качат на бусчето, ти се иска бакшиш. Хората там живеят от бакшиши само. Друго, което видяхме беше, че нямаше жени, които да работят. Единствено и само мъже. Тук-таме, говоря 1-2 жени най-много да сме видяли, които да работят нещо. Но това е друга страна, друг манталитет, друга религия, които трябва да се уважават.
След като се качихме в климатизираното бусче (само да вметна, че багажа беше на покрива на бусчето в своеобразен багажник), потеглихме. Като цяло в бусчето беше чисто и приятно. Тъй като идвахме от Германия, човекът от туристическата агенция, който ни посрещна и беше с нас по време на трансфера, говореше немски език. Хората там определно се стараеха във всяко едно отношение да задоволят туристите.
В момента, в които се запътихме към хотелите, можеше да се види истинския контраст в тази страна. Гледаш пустиня, боклуци, вятърни централи, дори може би заради туристите, самите улици и магистрали са осветени и изведнъж някакви отромни хотелкси комплекси… от една страна хората са бедни, но пък улиците са осветени. Там, където бяха хотелите, имаше и доста растителност, имайки предвид, че там е пустиня. Имаше много запустели сгради, които са в строеж. Или пък строено до някъде, но без прозорци и врати, и просто ей така изоставено….
Първото впечатление за пътищата им беше, че са хубави и с нов асфалт…поне така изглеждаше, тук таме можахме да видим и пътни знаци, имаше повече светлинни указателни знаци. И както си караше шофьора да речем със 100 км./ч. и изведнъж набива спирачки и намаля, за да може да премине през пияния полицай по средата на пътя. Мигачи или други светлинни предупреждения няма, от време на време клаксон. Абе там всеки знае, към къде пътува другия.
След като оставихме другите туристи в техните хотели, дойде и нашият ред (ние бяхме последни), и беше вече 5 часа сутринта. Там денят или по скоро слънцето изгрява към 5-5 и 30 сутринта и залязва по същото време. В 18 часа вечерта беше вече напълно тъмно…

[:]