След разходката ни в Бамберг, се насочихме към следващата ни цел. Това беше разположеният на около 100 километра западно от Бамберг град Вюрцбург.

Вюрцбург е седмият по големина град в Бавария със свотите 127000 жители. Първото сведения за града и споменавания са от 704 година.

За няколкото дни, през които бяхме там, обходихме основните забележителности на града основно пеша. Градът е хубав и има какво да се види. Направи ни впечатление, че има страшно много църкви, все едно бяха една до друга и никнеха на всеки ъгъл. Както по-късно разбрахме, цървките в града са над 60.

Всъщност човек насочи ли се към централната част на града, то там са забележителностите.

Страхотно място за разходка е Резиденцията във Вюрцбург – хубава градина и възможност за почвка под сянката на някое дърво. Ако сте с кола, то пред самата Резиденция има един много голям платен паркинг, така че може да паркирате там. Ако сте с обществения транспорт, отново точно пред Резиденията има спирки. Е, ние бяхме пеша, така че обиколихме навсякъде.

Резиденцията

Резиденцията

Вюрцбургскатa резиденция е основно произведение на южногерманската барокова архитектура и един от най-важните дворци в Европа. Още през 1981 г. ЮНЕСКО я включва в списъка на световното културно наследство.

Резиденцията е построена в периода 1720-1744 г. по планове на Балтазар Нойман. През 2020 г. се навършват 300 години от полагането на основния камък на Резиденцията. За украсата на Резиденцията са допринесли голям брой изтъкнати художници, сред които майсторът на мазилки Антонио Боси и най-значимият фресков художник по онова време – венецианецът Джовани Батиста Тиеполо, който създава най-голямата непрекъсната фреска в света на стълбището. Нойман е подпомаган от Лукас фон Хилдебрандт от Виена и Максимилиан фон Велш от Майнц. Когато градът е разрушен на 16 март 1945 г., стълбището, Бялата зала, Залата на императора и Градинската зала са запазени. Парадните зали, обзаведени в най-богатия стил рококо, са реставрирани, а мебелите и гоблените са почти напълно запазени. Възстановяването отнема почти 40 години. От приблизително 340-те стаи в Резиденцията 42 са превърнати в изложбени зали. Части от Резиденцията се използват и от университета и музея “Мартин фон Вагнер”.

От Резиденцията се насочихме към крепостта Мариенберг, но докато стигнем до там разбира се минахме през някой други забележителности.

Една от тях беше катедралата Св. Килиан. Катедралата е четвъртата по големина романска църква в Германия и е основно произведение на немската архитектура от времето на салийските императори. Строителството започва около 1040 г., а източните кули са завършени през 1237 г. Вътрешността на катедралата е изработена от Пиетро Мано през 1701/04 г. в най-богатия бароков стил.
През 1945 г. катедралата изгаря напълно. Осветена е след реконструкция през 1967 г. През 1987/88 г. хорът е преустроен по проект на Х. Елзесер. През 2006 г., като част от ремонтните дейности, катедралата получава нов, светъл слой външна боя, базиран на оригиналната ѝ цветова схема.  През 2011/12 г. интериорът е изцяло обновен и преработен. Аз лично не бях особено много впечатлена от катедралата, но това е мое лично мнение – според мен има по-красиви цървки в града. Както вече по-горе споменах във Вюрцбург имаш над 60 църкви.

Св.Килиан

Св.Килиан

Близо до катедралата се намира Графенекарт. Графенекарт е най-старата част от кметството на Вюрцбург. Първоначално е бил седалище на епископски служител, има романска кула и заедно със залата Венцел от 13-и век е най-старата светска стая в града. През 1256 г. във Вюрцбург за първи път се споменава за общински съвет. По този начин гражданите участват значително в управлението на града. През 1316 г. кметът и съветът се сдобиват с Графенекарт – видим знак за стремежа на гражданите към независимост от епископския суверен. Днес Графенекарт е най-старата част на кметството, което през вековете е било постоянно разширявано. Червената сграда, построена през 1659/60 г. в стил късен ренесанс, граничи на запад с Графенекарт, а на север със секуларизирания манастир на Дискасионираните кармелити, който е закупен от градския съвет през 19 век. На бомбардировките от 16-ти март 1945 година оцелява само Графенекарт и предната част на върха на червената сграда. Точно пред Графенекарт има един бароков фонтан с 4 тръби, създаден около 1765 г. от L. v. d. Auvera и Петер Вагнер.

Графенекарт

Графенекарт

Друга забележителност през която минахме беше Старият мост на река Майн. Там е сборен пункт за срещи на млади и стари, може да си пийваш, дърдориш, да се наслаждаваш на страхотната гледка към крепостта Мариенберг. Смята се, че първият каменен мост в Германия е построен на сегашното място около 1120 г. През XV в., поради нарастващите щети, е взето решение да се построи нов мост от майстора Ханс фон Кьонигсхофен. Пирсовете са завършени между 1476 и 1488 г. Връзката между стълбовете е изградена от дърво. За да се спестят разходите по поддръжката на дървената конструкция, през 1512 г. арките започват да се строят от камък. През бароковия период портите и кулите на моста са разрушени. Около 1730 г. мостът е обогатен с характерните барокови фигури на светци с височина 4,5 м. Фигурите, които вече са били разбити веднъж през 1912 г. и използвани за строеж на пътища, са сериозно повредени в нощта на бомбардировките през 1945 г., но са могли да бъдат възстановени отново.

Старият мост

Старият мост

През всички тези забележителности минахме, защото се бяхме насочили към крепостта Мариенберг. Мога да ви препоръчам с две ръце да се качите до там и то пеша. Ние си избрахме пътя до горе по едни стълби…уж беше по-краткия, ноооо си трябваха почивки докато стигнем върха. Имаше разбираше пейки, които предвидливо бяха сложени по пътя към върха! Гледката към града обаче от крепостта е спираща дъха! Невероятна, прекрасна, върху целия град – просто веднъж! Мога само да ви препоръчам да си направите и разходка с екскурзовод из крепостта – определено си струва и се разбират и виждат неща, които не са достъпни иначе за хората. Билетът струва 4 Евро на човек, а времетраенето е около 1 час.

Мариенберг

Мариенберг

Една от най-впечатляващите индивидуални структури на крепостта Мариенберг във Вюрцбург е кулата Машикули. Построена е в периода 1724-29 г. от Балтазар Нойман по проект на придворния архитект на Майнц Максимилиан фон Велш и е една от най-забележителните крепостни сгради в Германия. Също толкова впечатляваща е и дългата над 200 метра подземна касета, която свързва кулата с главния замък.

С богатото си историческо минало и гордия си вид крепостта Мариенберг е един от най-впечатляващите архитектурни паметници от древността. Историята на планинската крепост се простира в продължение на три хилядолетия. Още през 1000 г. пр.н.е. на мястото на днешната крепост е имало келтско убежище. Ядрото на по-късния замъчен комплекс се състои от църквата “Света Мария”, осветена през 706 г., най-ранната свещена сграда на изток от Рейн. Замъкът е основан през 1201 г. (оттогава датира и крепостта), а от 1253 до 1719 г. е резиденция на вюрцбургските князе-епископи.

Мариенберг

Мариенберг

Главният замък, заобиколен от средновековен пръстен, е превърнат в ренесансов дворец около 1600 г. От този период датират Ехтербастей и къщата с кладенеца, която може да се определи като един от най-красивите примери за ренесансова архитектура във Франкония. След като шведите завладяват замъка през 1631 г., той е превърнат в барокова крепост и е оформена Княжеската градина, която през лятото е артистично засадена и предлага прекрасна гледка към града.

След разрушенията през Втората световна война Главният франкски музей, понастоящем Музей на Франкония, се премества в помещенията си в бароковата оръжейна. В него е представена изключителна колекция от произведения на изкуството от Франкония, включително световноизвестните скулптури на Тилман Рименшнайдер. В него има и праисторическа колекция, свидетелства за франкската винарска култура и фолклорен отдел.

В източното крило е разположен Музеят на Франкия в сградата на князете (Museum für Franken im Fürstenbau) с жилищните помещения на князете-епископи, съкровищницата и раздел, посветен на историята на Вюрцбург.

Очарователна туристическа пътека води до крепостта Мариенберг от Санкт Буркард. Освен това до крепостта Мариенберг може да се стигне пеша през Tellsteige, както и през територията на държавното градинско изложение през 1990 г.
Очаква се цялостното обновяване и препроектиране на крепостта Мариенберг да продължи до 2026 г. Ресторантите в замъка са затворени, но павилионът остава отворен и предлага освежителни напитки.

Вюрцбург

Вюрцбург

Разбира се има още неща, които могат да се видят във Вюрцбург, но едно посещение в града мога само да препоръчам.