И отново идваше почивен ден в четвъртък и по традиция си взехме петък, за да си направим почивните дни повече. Този път решихме да отидем до Италия – една много любима наша дестинация. Където и да си избере човек да отиде в Италия, винаги ще е интересно. Освен това времето там е винаги по-топло, отколкото при нас.

Този път решихме да посетим 2 града, които отдавна искахме да видим и ето сега вече беше дошъл момента да го направим.

Решихме да започнем с Верона, за която бяхме отделили един ден. Оказа се напълно достатъчен за този град.

Верона се намира на около 450 км. южно от нас и до там ни бяха необходими около 6 часа, докато стигнем, тъй като по пътя имаше леки забавяния. Тръгнахме в четвъртък рано – рано сутринта и около обяд бяхме вече там. Бяхме си резервирали хотел, който се намираше на около 1,5 км. от центъра или около 15 минути пеша, което за нас беше много добре. След като пристигнахме можахме да си паркираме колата пред хотела, да се поосвежим и да се запътихме да търсим приключения из града. Очертаваше се доста топло времето, а както и установихме в края на деня, дори горещо.

От хотела получихме и кратка карта на града, с която стартирахме разходката.

Верона не е много голям град, около 260 000 жители, като от 2000 г. старият град на Верона е част от световното културно наследство на ЮНЕСКО. Верона е разположена на река Адидже, на около 59 м надморска височина, на изхода на долината на Адидже и транзитния път на Бренер към долината на река По.

С предоставянето на граждански права на римляните по времето на Гай Юлий Цезар Верона става община през 49 г. пр.н.е., което се счита за официалния акт на основаване на града. С това назначение Верона претърпява и радикална промяна в градоустройството.  Докато преди това центърът на града се е намирал на левия бряг на Адидже, сега Верона е разположена на десния бряг в завоя на Адидже и е защитена с градски стени откъм равнината По. Между река Адидже и римските стени римският град Верона е създаден още по времето на император Август и скоро се разраства отвъд стените си. Така малко по-малко от век по-късно непосредствено до градските стени е построен добре запазеният амфитеатър – Арената на Верона. Градът процъфтява най-вече под управлението на Скалигери през XIII и XIV в. от н.е. и като част от Венецианската република от XV до XVIII в. от н.е. Верона е съхранила забележително голям брой паметници от античността, Средновековието и Ренесанса. Той е и отличен пример за военно укрепление, използвано в продължение на две хилядолетия.

Порта Палио

Порта Палио

Стигайки до центъра на града попаднахме на първата забележителност Кастелвекио. Това е замъкът на фамилията Скалигер във Верона. От 1923 г. в сградата се помещава музей. Името Кастелвекио се появява десетилетия след построяването на замъка, за да се отличава по-лесно от по-новите замъци, построени от Висконти – Кастел Сан Феличе и Кастел Сан Пиетро.Първоначално замъкът Скалигер се нарича Кастел ди Сан Мартино в Акваро, във връзка с едноименната църква, от която са запазени само няколко останки от стените във вътрешния двор на замъка. От там се открива страхотна гледка към града. Определено си струва да отделите време и да се разходите там.

Кастелвекио

Кастелвекио

Кангранде II дела Скала нарежда да се построи Кастелвекио между 1354 и 1356 г. Периферното местоположение на брега на Адидже е избрано умишлено. Замъкът е имал за цел не само да осигурява защита от външни врагове, но и да служи като място за убежище при нападения от страна на населението или роднините на самия замък. Мостът Скалигер над река Адидже е построен през 1355 г. като път за бягство, който първоначално е бил достъпен само от замъка и е бил предназначен само за обитателите му. По време на управлението на Бартоломео II делла Скала и по-малкия му брат Антонио делла Скала крепостта, която служи и за мостова кула, е завършена през 1375 г., както напомня паметният камък в крепостта. Само няколко години по-късно настъпва краят на управлението на Скалигерите, когато през октомври 1387 г. Антонио дела Скала напразно търси убежище в замъка от нападащите го войски на Джан Галеацо Висконти и накрая трябва да предаде замъка и града.

През следващите векове сградата е променяна няколко пъти. Венецианците използват Кастела като крепост и склад, а френските и австрийските окупатори – като казарма. През 1923 г. държавата отстъпва правото на ползване на град Верона. От 1924 г. до 26 г. сградата е превърната в музей. Тази работа включва мащабни промени в структурата и тъканта на сградата. В духа на историзма са използвани ренесансови строителни форми, като материалът е взет от останките на дворците, разрушени във Верона по време на войната.

Изглед към града от Кастелвекио

Изглед към града от Кастелвекио

Продължавайки нашата разходка в горещия ден, търсехме сенчести места, за да се разхладим. Когато човек е в Италия не бива да липсва вкусен италиански сладолед, даже не само един. Тъй като бяхме в четвъртък във Верона нямаше изключително много туристи, както обикновено е през уикенда. Следвайки картата, хората и разхождайки се стигнахме неусетно до друга забележителност – Арена ди Верона – може би една от най-известните забележителности в града. През лятото в Арената има представления и ако имате възможност то си купете билет. Когато ние бяхме там представленията започваха от следващия ден и нямаше как да гледаме нещо, но пък видяхме подготовката на едно такова събитие. Отвън покрай Арената имаше много декори от предстоящите представления. Въпреки това успяхме да влезнем в Арената и да я разгледаме. Билетът за вход е 10 евро, което може би е малко множко, имайки предвид, че няма кой знае какво да се види вътре. Арената е добре запазен римски амфитеатър построен извън стените на римския град около 30 г. след Христа. Той побира над 30 000 зрители и се използва за гладиаторски битки и състезания. Фасадата е облицована с бял и розов варовик. През 265 г., по времето на император Галиен, съществуващата градска стена е разширена около арената.

Арена ди Верона

Арена ди Верона

Широко разпространено е мнението, че по-голямата част от външния пръстен е била разрушена при земетресение през 1117 г. Археологическите находки на маркирани камъни от външния пръстен обаче показват, че остготският крал Теодерик е разрушил външния пръстен още през 489 г., след като е завладял града, и е използвал камъните, за да построи новата си градска стена. Вероятно пръстенът е бил разрушен и по военни причини, тъй като в противен случай арената е заплашвала да се издигне доста над градските стени. Още по-късно постройката служи като кариера за разрастващия се средновековен град. От първоначалните 72 арки на външния пръстен са останали само четири. Жителите на Верона ги наричат “l’ala” – крилото. През 1278 г. на арената е извършена последната голяма екзекуция на катари: след успехите на Инквизицията през 50-те години на ХІХ в. в Южна Франция в борбата ѝ срещу катарите, оцелелите се оттеглят в Северна Италия. Те намират последно убежище в Сирмионе. През 1276 г. те са заловени в Сирмионе от Алберто I делла Скала от името на епископа на Верона и са изгорени на арената във Верона през 1278 г.

През Ренесанса се полагат усилия сградата отново да бъде използвана като театър. Това обаче се прави редовно едва от 1913 г. насам. На 10 август 1913 г. операта “Аида” е представена по случай 100-годишния юбилей на Джузепе Верди. Благодарение на отличната си акустика арената бързо се утвърждава като място за концерти.

Арена ди Верона преди представление

Арена ди Верона преди представление

Обикновено концертите и представленията започват в 21 часа, защото през деня е много топло, а камъните на амфитеатъра се нагряват изключително много. Това го установихме след като се изкатерихме до върха – много горещи камъни и катеренето само по себе си беше предизвикателство.

Пред Арената има един много хубав парк и фонтан, където човек може да си почине и да си отдъхне.

След като разгледахме амфитеатъра кривнахме по една уличка и се запътихме да търсим така прочутата къща на Жулиета. Е, няма как да не иде човек във Верона и да не иде да види прословутата тераса на Жулиета.

Терасата на Жулиета

Терасата на Жулиета

Разхождайки се из горещите улици и търсейки сенчести места попаднахме случайно на една обществена чешма с питейна вода. Това много ми хареса, защото денят беше изключително горещ, а там си утолихме жаждата със студена вода. Пишеше на самата чешма, че е с питейна вода. Тук отдавна не съм виждала такива чешми. Но какво по-хубаво може да направи един град за своето население от една обществена питейна чешма и обществена тоалетна разбира се.

Чешма с питейна вода

Чешма с питейна вода

Е, намерихме и прословутата къща на Жулиета. Къщата на Жулиета е средновековен дворец във Верона, разположен на улица Капело, недалеч от централния площад Пиаца деле Ербе. Трагедията на Ромео и Жулиета е намерила паралели във Верона, а фантазията е смесила легенда и реалност до такава степен, че са разпознати различни места, където би се случила историята, разказана от Шекспир.

Всъщност е имало две фамилии, наречени Монтеки и Капулети (точното име обаче е Капелети): за Капелети има сведения, че са присъствали до годините на престоя на Данте във Верона, в къщата на Жулиета, намираща се близо до площад Ербе, където за тяхното присъствие свидетелства емблемата на шапката върху ключовия камък на арката на входа на двора на къщата.

Монтеки, важни гибелински търговци от Верона, наистина участват в кървави борби за контрол над властта във Верона, особено с гвелфската фамилия Самбонифачо, но няма данни за съперничество с Капелети.

Статуята на Жулиета

Статуята на Жулиета

Монтеки и Капелети са споменати и от Данте в “Божествена комедия” (Чистилище, VI, 105-107). Къщата на Жулиета се превръща в хоспиталиум в Капело през XIV в., а новото семейство Капело, което живее там (и вероятно е взело името си от мястото, където живее), се смята, че е упражнявало професията speciari (т.е. аптекари) дори в края на XV в. От XVII до XIX век той се превръща в сергия с хотел (с много лошо качество, като се има предвид, че Дикенс очевидно го споменава). Само входната кула датира от XIII в., въпреки че е претърпяла безброй трансформации, включително и останалите сгради, разположени в двора. В двора на къщата има една статуя на Жулиета, която е обградена от туристи, които си правят снимки, хващайки я за дясната гърда. Смята се, че докосването й е добро предзнаменование и носи щастие в любовта. Е, и ние не останахме по-назад и се снимахме за спомен там, докосвайки Жулиета. В интерес на истината останахме малко разочаровани, защото като че ли очаквахме нещо по-така… не знам как да го обясня, но обикновено винаги се случва така – много прехвалените забележителности всъщност не са нищо особено. Но бяхме там, видяхме!

Разходихме се из уличките, поизморихме сме, защото беше доста топло, пихме бира и се прибрахме към хотела. След горещия ден беше супер, когато се прибрахме в охладената от климатик хотелска стая. Вечеряхме в едно близко ресторантче, а на следващият ден след закуската се отправихме към нашето следващо приключение – Милано!