Беше събота, когато ни заведоха да посетим една от най-известните забележителности тук – Биби Ка Макбара.
Това е една от най-посещаваните забележителности в Аурангабад, която се посещава не само от чужденци, а и от много индийци от цялата страна.
Пред входа първо трябва да си купи човек билети. Това, което забелязахме тук е, че цените за чужденци като нас за вход бяха доста по-високи, отколкото за местните жители. Като сравнение – ние платихме 300 рупии на човек, а за местните жители входът беше 25 рупии.
Тук като цяло входът за забележителности не е толкова висок, дори и за местните хора.
След като си закупихме билети се насочихме към входа. Ние отидохме там в късния след обяд. Нашите местни гидове ни заведоха екстра в късния след обяд, за да можем да видим Биби Ка Макбара и когато се стъмни и се включи осветлението. Това мога единствено и само да ви го препоръчам, определено си заслужава.
Имаше много посетители, но ние успяхме без особено голямо чакане да влезнем.
Тук в Индия хората като видят някой по-различен от тях, веднага го спират и го заговарят. Искат разбира се да се снимат с теб. Навсякъде, където ходихме това беше задължителна част от програмата. Заговарят те, спират те и искат снимка с теб. Е, това се случва поне на всеки пет минути, така че докато разгледаш една забележителност, вместо един час например, са ти нужни два. Но е забавно, а и децата например са на седмото небе, че имат селфи с чужденец.
Селфи
Всеки познава поне по снимка Тадж Махал – е, Биби Ка Макбара е негово умалено копие. Така че, когато застанете пред Биби, все едно сте в Агра, но тук в малко по-малък вариант.
Биби Ка Макбара е гробница, разположена в Аурангабад, Махаращра, Индия. Поръчана е през 1660 г. от сина на моголския император Аурангзеб – принц Азам Шах, в памет на неговата любяща майка Дилрас Бану Бегум (посмъртно известна като Рабиа-ул-Дурани). Тя поразително прилича на Тадж Махал, мавзолея на майката на Аурангзеб, Мумтаз Махал. Аурангзеб не се интересувал много от архитектура, въпреки че поръчал малката, но елегантна Перлена джамия в Делхи. Биби Ка Макбара е втората по големина постройка, която Аурангзеб е построил, като най-голямата е джамията Бадшахи.
Сравнението с Тадж Махал често е засенчвало собствения му значителен чар. Заради силната прилика е наричан още Дакхани Тадж (Тадж на Декан). Биби Ка Макбара е “главният паметник” на Аурангабад и на историческия му град. В надпис, открит на главната входна врата, се споменава, че този мавзолей е проектиран и издигнат съответно от архитекта Ата-уллах и инженера Ханспат Рай. Ата-уллах е син на Устад Ахмад Лахаури, главния проектант на Тадж Махал. Синът на Аурангзеб, Мухаммад Азам Шах, в по-късните години е натоварен от Шах Джахан да наблюдава ремонтните дейности на мавзолея.
Биби Ка Макбара
Дилрас Бану Бегум, майката на Азам Шах, е родена като принцеса от видната династия на Сафавидите в Иран (Персия) и е дъщеря на Мирза Бади-уз-Заман Сафави (титулуван Шахнаваз хан), който е наместник на Гуджарат. Тя се омъжва за принц Мухи-уд-дин (по-късно известен като Аурангзеб след възкачването си) на 8 май 1637 г. в Агра. Дилра е първата му съпруга и главна съпруга, както и негова фаворитка. Имат пет деца – Зеб-ун-Ниса, Зинат-ун-Ниса, Зубдат-ун-Ниса, Мухаммад Азам Шах и султан Мухаммад Акбар.
След раждането на петото си дете, Мохамед Акбар, Дилрас Бану Бегум вероятно страда от родилна треска поради усложнения, причинени от раждането, и умира месец след раждането на сина си на 8 октомври 1657 г. След смъртта ѝ болката на Аурангзеб е изключителна, а най-големият им син, Азам Шах, е толкова опечален, че получава нервен срив. Най-голямата дъщеря на Дилрас, принцеса Зеб-ун-Ниса, поема отговорността да се грижи за новороденото си братче. Зеб-ун-Ниса много се грижи за братчето си, а в същото време Аурангзеб много се отдава на сина си без майка и принцът скоро става най-обичаният му син.
През 1660 г. Аурангзеб поръчва мавзолей в Аурангабад, който да служи като място за последен покой на Дилрас, известен като Bibi Ka Maqbara / Биби Ка Макбара (“Гробницата на дамата”). Тук Дилрас е погребана с посмъртната титла “Рабиа-уд-Даурани” (“Рабиа на века”). През следващите години гробницата ѝ е ремонтирана от сина ѝ Азам Шах по заповед на Аурангзеб. Биби Ка Макбара е най-голямата постройка, която Аурангзеб е имал в актива си, и поразително прилича на Тадж Махал – мавзолея на свекървата на Дилра, императрица Мумтаз Махал, която сама умира при раждане. Самият Аурангзеб е погребан на няколко километра от нейния мавзолей в Хулдабад.
Смята се, че Биби Ка Макбара е построена между 1668 и 1669 г. от н.е. Според “Тарих Нама” на Гулам Мустафа разходите за построяването на мавзолея са 668 203-7 рупии (шест лаки, шестдесет и осем хиляди, двеста и три и седем ана) – Аурангзеб е отпуснал само 700 000 рупии за построяването на гробницата. Мраморът за нея е донесен от мини близо до Джайпур. Според Таверние, по време на пътуването си от Сурат до Голконда той е видял около триста каруци, натоварени с мрамор, теглени от поне 12 вола. Мавзолеят е бил замислен да съперничи на Тадж Махал, но спадът в архитектурата и пропорциите на постройката (и двете се дължат на строгите бюджетни ограничения, наложени от Аурангзеб) са довели до един различен и особен паметник със собствена значителна красота.
Мавзолеят е разположен в официална градина в стил чарбаг. Той е разположен в центъра на огромно заграждение с размери около 458 м. с.ш. и 275 м. и.д. В центъра на северната, източната и западната част на ограждащата стена са разположени барадари или павилиони с пилони. Високата стена на заграждението е издълбана със заострени дъговидни ниши и бастиони на равни интервали. Вдлъбнатините са разделени с пиластри, увенчани с малки минарета. Мавзолеят е построен върху висока квадратна платформа с четири минарета в ъглите, до която се стига по стълби от трите страни. На запад от основната структура има джамия, която е по-късна добавка на низама на Хайдерабад, в резултат на което западният вход е затворен.
Влизането в мавзолея става през главната входна врата от юг, която има листни мотиви върху месингова плоча върху дървено покритие отвън. За да влезнете вътре трябва да си събуете обувките. Това важи обаче за всеки храм тук, така че не е нещо необикновено. След като се премине през входа, е предвиден малък резервоар и нископрофилна преградна стена води до основната структура. В центъра на екранираната пътека има поредица от фонтани.
Част от градините
Мавзолеят е облицован с мрамор до нивото на тавана. Над нивото на тавана той е изграден от базалтов трап до основата на купола; последният отново е изграден от мрамор. Базалтовият трап е покрит с фина мазилка, която е фино полирана и украсена с фини мазилкови декорации. Тленните останки на Рабиа Даурани са поставени под нивото на земята, заобиколени от осмоъгълен мраморен параван с изящни мотиви, до който се стига по спускащи се стъпала. Покривът на тази камера, която съответства на приземното ниво на мавзолея, е пробит от осмоъгълен отвор и е снабден с нисък заграден мраморен параван. Това прави гробницата видима от нивото на земята през този осмоъгълен отвор. Мавзолеят е увенчан с купол, пронизан от решетки и съпътстващи панели, украсени с флорални мотиви. Конструкцията е във формата на шестоъгълник, а ъглите му са украсени с минарета.
В Биби Ка Макбара може да прекарате няколко часа като се разхождате из поддържаните градини, или просто се насладите на гледката. Освен това със сигурност ще бъдете заговорени от някой местни жители и ще бъдете част от много снимки. Аз трябваше да снимам една група от хора, които се подредиха специално за снимка. В някой случаи човек няма друг избор освен да следва вълната и да се впусне в събитията.
Черешката на тортата в съботната вечер беше разбира се осветяването на Биби Ка Макбара. Това се случи около 18:30 вечерта. Съоръжението придобива съвсем друг вид и атмосферата е изключително прекрасна. Мога единствено и само да ви препоръчам това, чакането си заслужава.
Биби Ка Макбара през нощта
Ако някой ден ни се отдаде възможност да посетим Тадж Махал, то тогава ще можем да направим сравнение с малкия такъв наречен Биби Ка Магбара.
