Вторият ден от нашето азиатско приключение започна рано рано сутринта в 7 и 30. Денят беше плануван за организирана екскурзия из Банкок и разглеждане на основните забележителности. Взеха ни с голям климатизиран автобус и немско говорящ екскурзовод, много мил тайландец, Серин. Насочихме се към старата част на Банкок, където всъщност се намират и повечето забележителности. Тайландците не казват на столицата си Банкок, а използват тяхното наименование. Дори имат 2 варианта – кратък и дълъг. Това е най-дългото име на столица в света.

Тайланд си има крал, който между другото живее в Щарнберг, на около 50 км. Южно от Мюнхен и дори двата му самолета са на летище Мюнхен. Той самият е пилот и си ги управлява. Навсякъде в Тайланд може да се види неговият портрет.

Портрет на краля на Тайланд

Портрет на краля на Тайланд

Няма значение в коя част на страната се намираме, портретът на краля винаги може да се види. Тайланд също така има парламент. Системата за управление им е като тази в Англия. Хем крал, хем парламент. Не смятам обаче да навлизам в повече подробност.

Първата ни спирка беше пред кралския дворец. Е, наистина е кралски!

В кралския дворец

В кралския дворец

Разположен на много голяма площ, с отделно място в него, където има храмове, монаси и място за молене. Всичко беше много поддържано, добре организирано. Първата ни спирка беше на входа в двореца, където си направихме разбира се страхотни снимки. В кралския дворец в момента живее само сестрата на краля, както вече споменах той живее в Германия, или е из някоя от неговите многобройни резиденции. Първата ни спирка беше в отделението, където имаше храмове.

В отдела с храмовете

В отдела с храмовете

Навсякъде всички храмове и статуи на Буда са позлатени с 24 каратово злато (варак). Всяка сграда си има история, всичко е свързано с Буда. В храма Wat (означава храм) Pho, който е най-стария в Банкок, видяхме статуята на легналия Буда, която е 47 метра дълга и 15 метра висока – най-голямата в страната на легнал Буда.

Легналият Буда

Легналият Буда

Абе, целият храм беше само с Буда вътре. Няма значение къде ходихме, в колко храмове влизахме, навсякъде трябваше да си сваляме обувките. Освен това посетихме и Wat Phra Kaeo – в този храм видяхме 60 см. статуя на Буда, която е направена от смарагд или известна като най-голямата статуя на Смарагдения Буда.

Смарагденият Буда

Смарагденият Буда

В този храм дори не можеше да се снима вътре, а само отвън. Е, ние успяхме да направим снимка, която може да видите в моя блог. Поради различни тържества обаче, смарагденият Буда беше облечен със златни одежди.

Храмовете и сградите там бяха много цветно украсени с керамика, която се експортирала от Китай. Ако човек се вгледа, може да различи например части от счупени порцеланови чаши и чинии. Но тук не се хвърля нищо, а се използва.

Порцеланови украси

Порцеланови украси

Тайланд като държава е на около 700-800 години, тогава са се обединили малките градчета в една държава. Съответно и храмовете и сградите са им на горе долу толкова години.

Видяхме и кралската резиденция, обиколихме и разгледахме, направихме доста снимки, като част от тях споделям тук с вас.

Една фигура в храмовия парк

Една фигура в храмовия парк

Следващата спирка от нашето пътуване из Банкок беше на реката. Там ходихме да обядваме. Навсякъде, където ходихме, обядът беше бюфет. Много и различни варианти на местна и дори европейска храна (спагети), плодове и зеленчуци. Напитките не бяха включени. Само да вметна, че в Тайланд алкохолът не е много евтин. Ако пиете алкохол е добре например да си купите от безмитната зона на летището от което летите за насам. Имате право по на 1 литър. Бирата в заведенията иначе е между 5 и 7 евро. А в местния супер маркет 7 елевън бирата (Чанг) е 50 бата, или около 1,5 евро. Като съм на тема напитки, само да кажа, че в Тайланд се пие само минерлна вода. В хотелите има винаги безплатно такава, а в магазините 1,5л. струват 15 бата, или около 30 цента. Дори зъбите си мием с минерална вода. Другата от чешмата е само за къпане. Ако си правите чай или кафе в хотела, използвайте също минерална вода.

Та след като се наобядвахме на брега на реката в едно ресторантче и се поразходихме из магазините, беше време с лодка да направим една разходка по река Чао Прая из Банкок.

Разходка с лодка

Разходка с лодка

О, това беше голямо приключение, което е хубаво да се види. Лодката беше дървена с мотор. Качихме се и пътуването из реката и притечащите каналчета започна.

Мръсна река

Мръсна рекаРеката беше с мръсна вода и в нея плуваха ужасно много боклуци. Минавахме през различни места и канали, видяхме как живеят там обикновените хора. В едни бараки, почти в реката, почти срутени. Мръсно, запуснато, все едно изоставено, но изведнъж виждаш хората вътре, които си вършат разни неща. Флората и фауната в реката бяха неузнаваеми – добре е да не знае човек, какво плува вътре! Някой хора имат за домашни любимци котета и кучета, а други в Банкок – варани! Да, добре прочетохте – ВАРАН!

Варан в река Чао Прая

Варан в река Чао Прая

Лежи си животното под слънцето, пече се и хич не му дреме. Като му стане много жега се шмугне в мръсната вода, за да се разхлади. И аз си мислех, че тия неща ги има само по телевизията, но уви. Това беше истинския живот. Ей така посред нищото в реката видяхме и две лодки с накачулени неща в тях. Оказа се, че това са продавачи. Много известен в Банкок е плуващия пазар в реката. Не мога и да си представя да си купя нещо от там. Това ми напомни за миризмите от готвенето на храна по улицата от предния ден, като се разхождахме из града.

Строеж на нова Буда статуя

Строеж на нова Буда статуя

Но тези неща, живия живот трябва да се видят. Не само защото хората живеят така, а и да разберем и да бъдем благодарни, че ние живеем много по-добре, дори в случая в лукс, сравнявайки се с тях.

Март месец започва лятото в Тайланд. По времето, по което ние бяхме тук, температурите през деня варираха между 33 и 38 градуса през деня и до 25 през вечерта. Проблемът е влажността, която вечер достига до 87 %. В 13 часа е около 45 %. Тук и температурите и силата на слънцето са съвсем различни. Дори самите тайландци ходят с дълъг ръкав блузи и панталони, както и с шапки. Просто ги е страх от слънцето. В този ред на мисли само ще вметна, че тук в магазините се продава козметика само с избелващи съставки. Нашият екскурзовод ни разказа за това и препоръча да не си купуваме нищо от тук, защото всичко е „екстра уйатънинг“ или „екстра избелващо“. Дето се вика, кой каквото си няма. Те искат да са бели, с бяла кожа, а ние европейците идваме на море, за да се попечем под слънцето и да почернеем.

3 Д рисунка на стената в един от храмовете

3 Д рисунка на стената в един от храмовете

Връщам се отново към нашата разходка из Банкок. Приключението продължи с разходка из китайския квартал. Според официални данни живеят около 200 000 души в този квартал. И като казвам китайски, всичко беше на китайски – и надписи по магазини, реклами, говор, червени фенери и какво ли още не. Е, там вече беше пика на миризмите. Минахме директно през техния пазар и се нагледахме на какво ли не, в буквалния и в преносния смисъл на всичко. За съжаление нямаше как да предам миризмите, които се носеха из въздуха. Просто неописуемо и в пряк, и в преносен смисъл. На този пазар освен дрехи, които са най-малко атрактивни, човек можеше да види какви ли не кулинарни уникати – плодове, зеленчуци, готвена храна, която е правят пред теб. Можеше да се намери например и бял дроб от риба. Бил деликатес и само тук може да си го купи човек. И много знайни и незнайни чудесии. Е, на нас ни беше съвсем достатъчно минаването през там. Втори път едва ли ще повторим.

И още един храм с Буда

И още един храм с Буда

През деня успяхме да минем и през един огромен пазар за цветя. Като казвам огромен, значи мноооогоо огромен. Там се продаваха много цветя и цветни гирлянди. В Тайланд е нещо нормално да си купи човек цветя, за да ги сложи пред статуята на Буда или пред къщичката за духове и да се моли. Дори постоянно и по кръстовищата навсякъде се продават цветя, и хората си ги закачат на огледалото, като това за тях е молитва към духовете, които да ги пазят. Този пазар е най-големият в Банкок и от него идват и пазаруват всички по-малки фирми и продавачи. Отворен е почти 24 часа. Само 2 часа (между 12 и 2 през нощта) има пауза.

Статуя на стоящия Буда

Статуя на стоящия Буда

След китайския квартал отидохме до още един манастир, където посетихме една седяща статуя на Буда. Тук из цялата страна прави впечатление, че всички техни храмове, манастири са позлатени и много украсени, не са жалили материал и злато. Като контраст обаче са техните домове, в които живеят – запуснати и сякаш без да им се отдава голямо значение. Но разни хора, разни идеали…

Навсякъде статуи

Навсякъде статуи

След организираната разходка из града се прибрахме отново в хотела, за да си починем и съберем сили за следващите дни, които бяха доста интензивни и изпълнени с много нови за нас неща.