През март си бяхме планували една седмица отпуска и се чудехме какво ще правим, къде да отидем и какво да предприемем. С все още настоящите мерки покрай короната и ограниченията не можеше да плануваме нищо кой знае какво предварително, защото мерките се менят от днес за утре. Та този път решихме да действаме спонтанно. По принцип всяко наше пътуване е винаги планувано и организирано. Този път обаче нещата бяха различни и решихме да импровизираме.

Не искахме да ходим надалеч и за това в неделя седнахме пред компютъра и си избрахме 2 близки цели.  А именно градовете Бамберг и Вюрцбург. Запазихме си хотели и стегнахме куфарите. В понеделник като се наспахме и стартирахме в посока Бамберг. Този град си го избрахме за първа цел.

Денят ни стартира с усмихнато настроение, синьо небе и много слънце – какво повече му трябва на човек за една чудесна отпуска.

Бамберг се намира на 230 км. северно от нас и ни бяха необходими около 2,5 часа, докато стигнем до там. След като се паркирахме и настанихме в хотела, излезнахме да се разходим и да видим кое къде се намира.

Тъй като хотелът ни беше близо до центъра, разбира се, че се насочихме натам. Всички забележителности обикновено са в центъра, така че натам, за да се отбележим и ние.

Бамберг или Бабенберг, както са му казвали през Средновековието, е средно голям град – има около 77 000 жители и се намира в Горна Франкония в провинция Бавария, както споменах по-горе. От 1993 година старият град е включен в списъка на световното културно наследство на Юнеско. По време на войните Бамберг е имал късмет и почти не е бил бомбардиран. Това си е голям късмет, защото старите исторически сгради остават запазени, и ние можем сега да им се наслаждаваме. Освен това Бамберг е известен с разнообразните си традиции в производството на бира. В Бамбер има 13 семейни пивоварни и още 60 такива в околността, които произвеждат над 400 вида бира. Една от най-известните и типични бири за Бамберг е опушената бира, за която ще разкажа по-късно.  Средната консумация в Бамберг на бира е около 280 литра годишно на човек! Да, изключително много, имайки предвид, че Германия през 2020 година е с 95 литра на човек. Та определено трябва да опитате поне няколко различни бири. Ние лично си опитахме доста бири от различни пивоварно. Като съм на тема бира тук задължително трябва да спомена за така известната опушена / пушена или раух бира, която може да се намери само тук. Тази бира се нарича раух (пушак) бира или пушена (опушена) бира. Има тъмен цвят и опушен вкус. Това се дължи на факта, че по време на приготвянето й малца се опушва с букови въглища, докато се суши. Задължителна спирка за дегустация на тази бива в Бамберг е една пивоварна на центъра – Schlenkerla се казва. Още като се разхождахме видяхме точно пред тази кръчма много хора, взели си чаша бира, седят пред кръчмата и пият бира. Ние лично влезнахме вътре и се насладихме на тази особена бира. Вкусът на това пиво е въпрос на вкус – на нас ни беше пивко. Като препоръка, ако си купите бутилка – непременно сипете бирата в чаша и след това като пиете, просто пийте, без да държите бирата в уста. Не е задължително да ви хареса, но при едно посещение в Бамберг е задължително да опитате!

Schlenkerla

Schlenkerla

Освен пиенето не трябва да забравяме и яденето. Задължително трябва да хапнете типичното Шойферла / или Шойферле в Бамберг – предлага се във всяко заведение. Е, това ястие е типично за Франкония! Шойферлата е свинска плешка с кожата и костта, която се сервира с голяма картофена кнедла и кисело зеле, върху тъмен бирен сос. Изключително вкусно ястие, което пие много бира. Шойферла идва от немската дума Schaufel, което означава лопата. Всъщност костта, която остава от това ястие прилича на лопатка.

Шойферла

Шойферла

Разходката ни до центъра беше много хубава и приятна. Както във всеки град, така и тук, основните забележителности бяха на и около центъра. Ако имате време, желание и възможност ви препоръчвам да си запазите една разходка из града с екскурзовод. Предлагат такава в информационния център за туристи. Ние направихме това и научихме доста интересни неща за града.

Бамберг, подобно на Пловдив, е град на седем тепета, наричан още „Франкският Рим“. Там могат да се разгледат археологически шедьоври на повече от 1000 години. Старият епископски град е разделен на общо три части: градът на градинарите, градът на катедралата и градът на гражданите, който е разположен на остров. Градът на катедрала носи името си от императорската катедрала и е духовният център на Бамберг. Центърът на градът на гражданите или Бюргерщадт е Зеленият пазар (Grüner Markt), който се радва на голяма популярност като основна пешеходна зона в Бамберг.

Името на града произлиза от местност, която се е намирала около замъка на Бабенбергите. След изчезването му замъкът и селището се връщат на короната. Тогавашният император Хенри II иска да направи Бамберг столица. Основава многобройни фондации и епископство. Градът разцъфтява в нов блясък и се строят нови манастири и църкви. До 1802 г. е бил резиденциален град, а днес все още е седалище на архиепископа.

В Бамберг има доста забележителност, но тук ще спомена само някой от основните.

Старото кметство в Бамберг се намира точно по средата на река Регниц, построено на изкуствен остров. Островът е свързан с брега с два моста. Заради местоположението си старото кметство често е наричано от бамбергчани островното или мостовото кметство. Още през 1386 г. на това място се споменава кметство. През 1460 г. обаче това първо кметство става жертва на пожар. Настоящата сграда е построена на същото място от 1461 г. нататък.  Сграда от южната страна е запазена в оригиналния си вид. Легендата разказва за необичайното място за строеж с отказа на епископа да предостави на гражданите място за исканото от тях кметство. По-правдоподобно обаче изглежда обяснението, че гражданите са искали да покажат новопридобитата си власт на границата между техния островен град и планинския град на епископа. От пешеходния мост се вижда бившият мелничен район нагоре по течението на реката. Някога там са се намирали фабрики за зърно, хартия и дъбилници, а днес има студентски общежития и хотели.

Старото кметство

Старото кметство

От мостна на старото кметство се вижда и една друга забележителност на Бамберг, а именно малката Венеция. Името Малката Венеция е дадено от двама журналисти през 1842 г. в книгата „Наръчник за пътешественици на Луната“. Въпреки че Малката Венеция няма много общо с известния си италиански съименник, живописните рибарски къщички по поречието на река Регниц си заслужават да бъдат посетени. Бившето рибарско селище се състои от около 30 жилищни къщи, построени през XV-XVI в., и е разположено на източния бряг на река Регниц между бившето пристанище „am Kranen“ и моста „Свети Марк“. Най-старите от тези малки къщи са едноетажни и с високи покриви. За разлика от други крайбрежни къщи, дневните са обърнати към водата, а не към улицата.

Малката Венеция

Малката Венеция

 

По това време мазетата са били отворени към водата. Покривите са малко наклонени, имат красиви балкони, малки градинки и много хубави кейове. Идиличното местоположение е причина за желанието на малките къщички и днес. Някои от тях са превърнати във ваканционни апартаменти, за да може всеки посетител да прекара свободното си време в тази живописна местност. На юг от рибарските къщички се намира бароковата кланица, построена през 1742 г. Построена е навътре в реката, за да може тя да тече през част от къщата. Това прави изхвърлянето на месните отпадъци много удобно. Пред входа, обърнат към „am Kranen“, е поставен вол с латински надпис. В превод тя гласи: „Да бъдеш веднага пред вол, а не пред телее против природата…“.

Друга известна забележителност в Бамберг е Катедралата. През 1007 г. император Хайнрих II и съпругата му Кунигунде основават епископството Бамберг. В хода на това е построена катедрала. За съжаление, през 1185 г. тя е опожарен. След това е построена нова катедрала, която е осветена през 1237 г. Тя е замислен така, че да прилича максимално на първата, но да я превъзхожда по височина и ширина. Тази катедрала е изработена и украсена много сложно.

Катедралата

Катедралата

В горната й част например се издигат скулптури на Бамбергския конник или на синагогата. Бамбергският конник бързо се превръща в забележителност на Бамберг и е едно от най-ценните съкровища в историята на европейското изкуство.  Смята се, че конникът е унгарският крал Стефан. Той е дошъл в Бамберг, за да се ожени за сестрата на император Хенрих. Но по това време той не принадлежи към никоя църква. Легендата разказва, че той просто влязъл с коня си в катедралата. След дългогодишно проучване на Бамбергския конник резултатите потвърждават, че Бамбергският конник наистина символизира крал Стефан. Друг паметник в чест на крал Стефан е издигнат от епископ Екберт през 1235 г. Причината за това изглежда е благодарността на епископа към Унгария. Сестра му е кралица на Унгария. Когато брат ѝ е заподозрян в убийството на крал Филип Швабски и трябва да напусне Бамберг, тя го приютява. Така че ако имате време влезте в катедрала и я разгледайте – освен конника, може да надникнете и в катакомбите. Строежът на катедралата отнема 40 години.

Бамбергският конник

Бамбергският конник

Днес тя е висока 98 метра. По време на строителството епохите се сменят от романтична до готическа. Тя има четири кули, високи над 75 метра, които придават на сградата величествен вид. Катедралата има източен и западен хор. По римски образец главният олтар е поставен в западния, а не в източния хор. Във вътрешността на катедралата може да се влезе през четири портала: Портата на Свети Вит, Портата на принца, Портата на благодатта и Портата на Адам.

Точно срещу катедралата се намира новата резиденция. Това е изящна сграда, построена в средата на 17-и век. Били необходими две различни фази на строителството. Първият от двата етапа на строителството е през 1602 г. и е иницииран от принц-епископ Йохан Филип фон Гебсател. Тази първа част е построена в ренесансов стил и днес представлява обърнатата назад част на сградата. Едва между 1697 и 1703 г. е построена втората част на Новата резиденция. Този път сградата е поръчана от принц-епископ Лотар Франц фон Шьонборн. Веднъж той каза: „Строителството е дяволска работа, веднъж започнеш ли, не можеш да спреш“. Тази предна част е изработена в бароков стил. Краят на строежа е отбелязан с издигането на павилиона 14-те светци.

Новата резиденция

Новата резиденция

По това време Новата резиденция е резиденция и работно място на бамбергските князе-епископи. Затова великолепната сграда имала за цел да подчертае властта на епископите.

След 1803 г. обаче Новата резиденция вече не се обитава от княжеските епископи, а служи като кралска резиденция.

По това време князът-епископ иска да разшири Новата резиденция. На мястото, където задната ренесансова сграда и предната барокова сграда се срещат, се виждат корнизи. Всички те сочат към Стария съд на Бамберг. Причината за това е, че според плановете на князете-епископи двете сгради е трябвало да бъдат свързани. Пътят трябваше да минава през арка под връзката.

Но имало и планове Alte Hofhaltung да изчезне напълно, за да се освободи повече място за разширяване на Новата резиденция. Тези планове не могат да бъдат осъществени поради лошото финансово състояние по онова време. По същото време бушуват испанските войни и не се вижда подобрение на паричните ресурси.

В двора на резиденцията има прекрасна градина с рози, а от терасата се вижда част от града и има страхотна гледка към манастира Св. Михаел. От 10 години там се правят ремонтни работи, като се предполага, че ремонтите ще продължат още толкова дълго.

Манастирът Св.Михаел

Манастирът Св.Михаел

Днес в сградата на Новата резиденция се помещава и част от Баварската държавна библиотека.

Има разбира се още забележителности в града. Ако имате време, отидете до там и се убедете сами. Освен с добре запазени исторически забележителности, с които може да нахраните своя дух, може и добре да нахраните и своето тяло с прекрасна храна и пиво.