Рано сутринта след закуската започна нашето пътешествие из северен Тайланд. Още при резервирането на екскурзията за Тайланд искахме освен да си починем на морето, да видим и нещо от страната. Как живеят хората тук, как е живия живот. За това решихме да си направим едно 7 дневно пътуване из северен Тайланд. 2 дни от екскурзията бяха в Банкок, а следващите 5 из различни градчета в северната част на страната.

Пътуването беше комфортно. Нашият екскурзовод ни разказваше различни интересни неща за живота в Тайланд. Неусетно стигнахме до Аютая. Този град е бил някогашната столица на Тайланд и в продължение на 400 години е била много развит метропол в Тайланд. Освен това Аютая е била единствената столица на сиамското кралство. Там също има кралски дворец, който е 3 пъти по-голям от този в Банкок. А в Банкок е копие на този в Аютая. Но кралския дворец в Аютая е бил изгорен, и са останали само руини. Там посетихме Wat Na Phra Men.

Статуя на Буда в манастира

Статуя на Буда в манастира

В този храм имаше отново много Буда статуи, както и манастир, в който имаше и монаси. Монасите в Тайланд са облечени в оранжеви дрехи. Има тъмно и светло оранжеви, като това показва дали са отдадени на строг пост и молитва, или могат да ползват и телефони и да водят по-нормален живот. Имаше и монахини. Те са облечени в бяло облекло, като също са с бръснати глави и вежди. Като цяло всеки може да стане монах или да пробва да стане такъв. Нашият екскурзовод разказа, че той е бил 2 седмици монах и е разбрал, че това не е за него. Първо, преди да влезнеш в манастира, трябва да се подготвиш психически и физически за това нещо. Монасите се хранят 1-2 пъти на ден. Между 6 и 8 часа всяка сутрин излизат с канче за храна и вървят из улиците. Но те не просят, а чакат някой да ги повика и да им дари храна. Тук тайландците обичат да даряват. За тях това означава, че даряват за следващия си живот. Те смятат, че щом дарят на нуждаещ, то и те ще получат помощ, когато се нуждаят. Ежедневието на монасите е свързано с молитви и учене на свещеното писмо. Ако един човек реши, че иска да стане монах, то си има ритуал за това и започва да учи санскрит, за да може да чете свещеното писмо. Там е описано какво е учил Буда. И за да можеш да се молиш правилно трябва да можеш да четеш и да знаеш какво пише. Това важи и за жените. Могат да се видят и много млади монаси, деца дори. До 20 годишна възраст, за тях се казва че са неуки. Всъщност и те отиват и виждат, дали това е за тях или не. Монасите ходят обикновено боси и не се ръководят от материални неща. Философия.

Свещеното цвете в Тайланд е лотосът. Снимахме от близо как изглежда той, още докато е на пъпка и не е разцъфнал.

Цвят на лотос

Цвят на лотос

Пред този храм имаше едно специално обособено място за молене. Там хората идваха, купуваха си една направена връзка, малко снопче, която включваше цвят от лотос, свещичка и димяща пръчка, както и малка част от варак (позлатено листче), което оставят като се молят. След като се помолят, цветята, които са оставени там, се вземат отново от сериите, в които се продават тези снопчета, и отново се препродават. По този начин един и същ лотосов цвят се препродаваше по безброй пъти, като с парите се подпомага храма.

Ето как изглеждаше това място за молене:

Място за молене пред храма

Място за молене пред храма

В този храм имаше крематориум. Като цяло в Тайланд хората не се погребват, а се изгарят. В този храм имаше дори в стена, където бяха погребани така да се каже доста хора. В случая имаше част от праха им там. Тук праха на умрелите може да се вземе част от роднините им, да се разпръсне или да се остави в някой храм. Преди да има такава напреднала комуникация, умрелите са били погребвани, за да не се разлагат и вмирисват, и се докато се информират и съберат всички, след което били изравяни и изгаряни. Разни хора, разни обичаи.

Пред храма

Пред храма

Около самия храм също беше много приятно за разходка и поддържано. Разбира се навсякъде имаше статуи на Буда.

Около храма

Около храма

След този храм се насочихме към кралския дворец, или останките от него. Огромна площ, вече под защитата на ЮНЕСКО.

Останките от кралския дворец и ступите

Останките от кралския дворец и ступите

Преди да стигнем до кралския дворец, видяхме тук-тук таксита. В северната част на страната са много разпространени. Това са едни триколки, които са на газ или електро. Мънички, практични, симпатични. В Аютая бяха и доста спретнати. Махаш и те спират. Пътуването струва около 30 бата или около 80 цента.

В кралския дворец посетихме Wat Phra Sri Sampeth. Имаше паметник на първия крал. В Тайланд е имало 33-ма крале.

Първият крал на Тайланд

Първият крал на Тайланд

Разходихме се там, където се намират техните Ступа. Това е като гробница, или като Египетските пирамиди. В такава ступа се съхраняват тленните останки на кралете Всеки крал си е строил такава ступа, която няма вход и изход. В Тайланд има тикови дървета и много от сградите са строени с такъв материал. В кралския дворец в Аютая това също е било така. Много от сградите там са били построени от дърво и при големия пожар са изгорели.

Ступи

Ступи

А такива ступи има навсякъде, но в повечето случаи, те са позлатени. Навсякъде в този парк имаше обезглавени статуи на Буда. За съжаление много от статуите били обезглавени и за продан на колекционери. За това дори е и забранено да се снима човек зад статуята.

Статуи на Буда

Статуи на Буда

От първата ступа там са я отворили и всичко, което било като ценности там, вече се намира в националния музей.

Ступите от задната страна

Ступите от задната страна

Посетихме и местния храм там с много статуи на Буда, от пазара си купихме магнитче и продължихме за следващия град – Кампенг Пет.

Преди да стигнем в Кампенг Пет спряхме да обядваме в едно много приятно направено ресторантче. Хранехме се разбира се с местни специалитети. Всичко много вкусно и добре приготвено.

По пътя за Кампенг Пет минахме и през един национален парк за маймуни. Това не беше включено в програмата, но нашия екскурзовод ни го показа. Там си живеят съвсем спокойно маймуните и хората между тях. Беше мръсно, спряхме за малко за снимки, като аз предпочетох да си остана в автобуса, защото ме беше страх. От бебета маймуни до големи, седяха, разхождаха се, ядяха. Имаше разбира се и хора, които си живеят там, заедно с тях. Видя ми се доста мизерия и добре, че не се задържахме много там. Успяхме разбира се да направим няколко снимки.

Маймуна в парка за маймуни

Маймуна в парка за маймуни

Продължихме към Кампенг Пет.

Стигнахме там късно след обяд. Кампенг Пет е бил преди 700 години важно място за войската. Старият град, или по-скоро останките, които са останали са под защитата на ЮНЕСКО. Разбира се има много останки не само от града, а и от различни храмове. Старият град е направен и като един огромен парк, където човек може да иде да се разходи или да потича. Преди са живели и хора в този стар град, но от както е под опеката на ЮНЕСКО, това вече не е възможно. Имало е много статуи на Буда в стояща и в лежаща позиция.

Останки в Кампенг Пет

Останки в Кампенг Пет

В този град посетихме една ступа със слонове. Разбира се, само руини бяха останали, но можеше малко да се различат слоновете. Дори се качихме горе и направихме малко снимки. Стълбите бяха изключително стръмни.

Ступа със слонове

Ступа със слонове

В момента в Тайланд е сухия сезон. Навсякъде е много сухо, дори когато пътувахме видяхме места, които са обгорени. Правят се контролирани пожари, за да се обгори сухата трева и шума, и в случай на пожар, да няма големи поражения.

Дърво без листа

Дърво без листа

В Кампенг Пет видяхме например дървета, които бяха останали без листа, но с цветовете си.

Дърво без листа

Дърво без листа

След като разгледахме останките от стария им град се насочихме към хотела, в който щяхме да нощуваме. Преди да се настаним обаче минахме през местния пазар, където можахме да видим, а и някой от хората пробваха де, пържени насекоми – скакалци, червеи и други. Ние лично нищо не сме пробвали от уличната търговия.

Хотелът беше приличен, все пак за една нощ нямахме големи претенции.

На следващия ден продължихме към следващите градчета, научавайки много нови неща за азиатската култура, бит и нрави.