Аурангабад, познат още като Чатрапати Самбажи Нагар (Chhatrapati Sambhaji Nagar или Chhatrapati Sambhajinagar) се намира в индийската провинция Махаращра. Той е петият по население в Махаращра след Мумбай, Пуне, Нагпур и Нашик. Според информацията, която получих от местните жители тук, Аурангабад е с около 1,7 – 1,8 милиона жители. За този град не бяхме чували докато не трябваше да дойдем насам. Оказа се приятен и в интерес на истината му свикнах.
Аурангабад е известен със своите 52 порти и отново от местните жители разбрахме, че има 32 квартала тук. Това го отличава от редица други средновековни градове в Индия. Всяка от 52-те порти има местна история или личности, свързани с нея. От 52-те порти са оцелели само четири главни и девет подчинени, като най-известната, най-старата и най-голямата от тях е Бхадкалската порта в близост до двореца Наукханда на низамите.
Когато Аурангзеб превръща Аурангабад в своя столица, в самия град има 54 предградия, оградени с крепостни стени, като основните от тях са Бегумпура и Аурангпура.
По време на второто вицекралство на Хан Джахан през 1682 г. Аурангзеб построява стена около града, за да го защити от набезите на маратите, а през 1696 г. издига подобна укрепена стена и за Бегумпура. Градската стена е терасовидна и е от здрава зидария, но не е много висока, като на много места е не повече от четиринадесет фута. Крепостните стени са с дупки, а мерлините над порталите и на някои места по стената са с махиколи; полукръгли бастиони, увенчани с кули, се намират на всеки флангови ъгъл и на равни интервали по протежение на крепостта. Стената е пробита с тринадесет портала, с изключение на една малка потерна с врата, а общата ѝ дължина е малко над шест мили. Всички порти, с изключение на една, са свързани с Аурангзеб.
Четирите главни входа са обърнати към основните посоки и се състоят от портата Делхи на север, портата Джална на изток, портата Пайтан на юг и портата Мека на запад.
Освен тях има още портите Джафар, Хирки, Барапул, Махмуд и Рошан, както и четири други, които сега са затворени – Кизри, Хадгар, Мада и Кумхар. Барапул също е била зазидана за известно време.
Бхадкалската порта е най-голямата порта на града. Построена е от вазира Малик Амбар от Ахмаднагар, Муртаза Низамшах. Построена е в чест на победата срещу Моголската империя през 1612 г. и затова е известна още като Портата на победата. Вратата Бхадкал е уникална в архитектурно отношение като първата сграда с колонен градеж в Индия.
Портата Делхи е най-голямата и величествена порта е построена от Аурангзеб. Разположена е в северната част на града с лице към Делхи. Тя е подобна на Лахорската порта в Делхи Лал Кила (Червения форт).
Порта “Делхи”
Порта Пайтан е по-малка по размери и е била кралска порта, водеща към град Пайтан. Тази порта е по-малка по размер в сравнение с другите порти.
Портата Мека или Макай води към Бегумпура, друг ограден със стени квартал на града, и е единствената порта, на която е монтиран канон. Тя е обърната към свещения град Мека на запад.
Портата Кхас или Джална е с прост дизайн, но се е разпадала. Неотдавна е била реставрирана. Тя е обърната към град Джална на изток.
Портата Каала Дарваза води към дворцовата крепост Кила-е-Арк. Дворецът е имал собствени крепостни стени и е имал пет порти, различни от Каала дарваза, всички порти са в руини.
Портата Рошан се намира на север от портата Джална или портата Кхас. Тя е по-голяма по размер и ръст в сравнение с портата Джална. Смята се, че портата Рошан е наречена на сестрата на Аурангезеб – Рошанара, към която императорът бил много привързан и тя останала негов любим приятел и съветник.
Аурангабад е основан през 1610 г. под името Кхарки от родения в Етиопия генерал, политик и инженер Малик Амбар, който по това време е министър-председател на Ахмаднагар, владетел на Деканското султанство. Малик Амбар го превърнал в своя столица, а хората от армията му издигнали жилищата си около него. В рамките на едно десетилетие Кхарки се превръща в многолюден и внушителен град. Малик Амбар хранел силна любов и способност към архитектурата. Аурангабад е архитектурното постижение и творение на Амбар. Въпреки това през 1621 г. той е опустошен и опожарен от императорските войски при Джахангир. Император Джахангир винаги наричал основателя на града Амбар с груби имена като нещастник, проклетник, Амбар Сияри, черен Амбар и Амбар Бадахтур. Малик Амбар умира през 1626 г. Наследява го синът му Фатех Хан, който променя името на Кхарки на Фатехнагар. През същата година мохалският наместник Хан Джахан Лоди напредва към града, но се оттегля в Бурханпур, след като е подкупен от командващия Низам Шахи, Хамид Хан. С превземането на крепостта Даулатабад от имперските войски през 1633 г. владенията на Низам Шахи, включително Фатехнагар, преминават във владение на моголите.
През 1653 г., когато принц Аурангзеб е назначен за втори път за наместник на Декан, той прави Фатехнагар своя столица и го нарича Аурангабад. Хронистите на управлението на Аурангзеб понякога наричат Аурангабад Худжиста Буняд. През март 1666 г., придружен от 1000 избрани войници, Шиваджи пристига в Аурангабад на път за Агра. Сафшикан хан, управителят на Аурангабад, се отнася към него с оскъдно уважение. За тази постъпка Джай Сингх му направил строго порицание и го накарал да се отбие при Чатрапати Шиваджи. През 1668 г. градът едва не става арена на конфликт между императорските войски под командването на Дилер хан и тези, командвани от принц Муаззам, вицекрал. През 1681 г., след като разграбват Бурханпур, маратите се събират в околностите на хълмовете Сатара, за да нападнат Аурангабад. Планът обаче е изоставен, след като научават за пристигането на вицекраля, хан Джахан Бахадур. През същата година хан Джахан Бахадур издига стена около Аурангабад, за да го защити от внезапни нападения на маратите. Тя е направена по заповед на императора и струва три лакхи рупии. Две години по-късно в Аурангабад пристигнал самият император.
През 1724 г. Асаф Джах, моголски генерал и низам ал-Мулк в района на Декан, решава да се отдели от разпадащата се Моголска империя с намерението да основе своя собствена династия в Декан. През следващите 40 години Аурангабад продължава да има политическо и културно значение като столица на новото владение на Асаф Джах, докато неговият син и наследник Низам Али Хан Асаф Джах II не премества столицата в Хайдерабад през 1763 г. Загубата на привилегированото положение на Аурангабад води до период на икономически упадък. В началото на XIX в. градът е значително по-слабо населен, което води до осакатяване на администрацията му, а сградите му се рушат. Въпреки това Аурангабад продължава да бъде важен като “втори град” на владенията на низама до края на живота на политика.
През 1816 г. британците установяват кантон извън Аурангабад (както правят и в други части на владенията на Низам), но са възпрепятствани да влязат в самия град от служителите на Низам. Като княжеска държава под британски сюзеренитет, щатът Хайдерабад на Низам е почти автономен, което означава, че културата на Аурангабад е донякъде свободна от колониално влияние.
Аурангабад започва да се индустриализира в края на XIX в., като първата памучна фабрика в града е открита през 1889 г. Населението на града е 30 000 души през 1881 г., като през следващите две десетилетия нараства до 36 000 души. Аурангабад е особено засегнат от глада в Декан през 1899-1900, 1918 и 1920 г., което предизвиква рязък ръст на престъпността.
След обявяването на индийската независимост щатът Хайдерабад е присъединен към Индийския съюз през 1948 г. и следователно Аурангабад става част от щата Хайдерабад на Индийския съюз. През 1956 г. преминава към новообразувания двуезичен щат Бомбай, а през 1960 г. става част от щата Махаращра.
През 1988 г. Бал Текерай предлага градът да бъде преименуван на Самбхаджинагар. Местният управителен орган, т.е. градската корпорация, приема решение за промяна на името през 1995 г. На 29 юни 2022 г. кабинетът на Махаращра, ръководен от Шив Сена, одобрява преименуването на Аурангабад на Самбхаджи Нагар, на името на Самбхаджи Бхосале, вторият чатрапати на империята Маратха.
Градът е известен с производството си на памучен текстил и художествени копринени тъкани, като например известното тъкане Himroo и саритата Paithani, изработени от коприна. Занаятът Himroo, който датира от XIV в., преживява ренесанс през последните години и в една от фабриките тук, в Аурангабад, можете да видите огромни стари станове и да си купите изделия, произведени там. Моят рикша шофьор дори ме закара до едно такова място, а именно фабриката Пайтани, където можах да видя как се тъче на станове. Ръчна изработка всичко, което отнема доста време. Направата на едно сари (местната дреха за жени тук) отнема около 4-5 месеца, в зависимост от изискванията.
Фабрика за производство на Сари и шалове
Тук има и университет основан през 1958 година, един от най-старите в областта Махаращра след тези в Мумбай и Пуне и има 39 факултета.
Като цяло това е индустриален град – има доста фирми, които допринасят за развитието на града.
Най-добре е да посетите Аурангабад от октомври до април. Ние сме тук през октомври и мога да кажа, че температурите са доста приятни – около 30 градуса. През лятото температурата достига над 40 градуса.
За да усетите по-добре духа на града ви препоръчвам да се разходите с рикша тук. Това си е едно истинско приключение. Аз си намерих тук един шофьор, който ме разхожда напред-назад, където аз искам или пък където той сметне, че ще ми е интересно.
Аз в рикшата
Първият път ме беше страх, защото тук движението е много интензивно и объркано, но след това свикнах и дори се забавлявам.
Въпреки, че Аурангабад не е най-туристическият град, то и тук има какво да се посети.
На около 30 километра от града са скалните пещери Еллора, а на около 100 км. – Аджанта, като и двете са обекти на световното културно наследство ЮНЕСКО от 1983 насам. Други туристически атракции са пещерите Аурангабад, крепостта Девагири / Дуалтабад, храмът Гришнешвар, джамията Джама, Биби Ка Макбара, Химаят Баг, Панчаки и езерото Салим Али.
За някой от тях, които посетихме, ще ви разкажа в отделни статии.
