Първият ни досег с Испания се случи тази година и то съвсем случайно. Обиколихме доста страни, но до Испания някак си все и не стигахме. Малко далечко ни идва с колата и не можем спонтанно да отидем за уикенда там. Със самолет също спонтанно няма евтини билети…
Е, целта си беше цел, и неочаквано и нейното време дойде.
Беше октомври, когато решихме да си вземем последните дни останала отпуска и да отидем някъде в Европа, просто ей така. Освен това съпругът ми имаше в началото на декември месец рожден ден, така че какво по-добро съчетаване на нещата. Речено-сторено. Отворих да търся за евтини полети и хоп, Барселона беше една такава цел.
Това вече си беше знак от съдбата, че трябваше да посетим най-накрая Испания.
Взехме си билети от летище Мюнхен до Барселона, като престоят ни там беше 5 цели дни.
Това пътуване беше едно може би от малкото, за които не бях планувала нищо кой знае какво. Имахме самолетни билети, резервирах и хотел (хостел 2 звезди) в центъра и това беше. Решихме, че на място ще правим това, за което имаме желание.
Попрочетох някой неща в интернет относно забележителности, входове в тях, какво може и трябва да се види и кое колко струва. Цифрите ме изумиха. Е, така или иначе вече бяхме решили, че ще правим каквото искаме, но на място.
Уреченият ден дойде и по ранина хванахме автобуса за летището. Най-голямото предимство ни е, че живеем много близо до летището и не трябва да ставаме много рано, за да хванем самолета. Бяхме само с ръчен багаж, което още повече улесняваше нещата. С втория самолет за деня, излитащ от летище Мюнхен, се отправихме за Барселона, град привличащ милиони туристи от цял свят всяка година. Е, и ние бяхме на път за там.
Полетът не беше дълъг, около час и половина, или нещо такова. Нито в Германия, нито в Испания, някой искаше да показваме документи за самоличност… Бързо, лесно, безпроблемно пътуване. След като излезнахме от летището, първото място до което се спряхме беше любимата ми туристическа информация, от където си взехме карта за града. Основната информация, която вече ме интересуваше, вече я знаехме.
Като си на летището, трябва да знаеш как да се придвижиш до центъра на града или до района, където е хотелът ти.
Кацнахме на Терминал 1. От там има 3 основни начина за придвижване до централната част на града – метро, частна автобусна линия А1 или А2 и обществения транспорт в лицето на автобус номер 46, който обаче те води само до площад Испания.
Тук идва въпросът, кое колко струва, както и това, колко често ще използваме транспорт в Барселона и дали си струва да си купуваме дневна карта за транспорт или ни върши билет, който важи за 75 минути.
Мога само да ви кажа, че ако мястото, където ще нощувате е сравнително централно, то може да обиколите основните забележителност пеша. Това беше изключително удобно и на нас лично много ни допадна.
Ние се спряхме на варианта да се придвижим от летището до площад Испания с автобус 46, билетът за който струваше 2,65 евро. Това е и най-евтиният и директен вариант за придвижване. Ако кацате на Терминал 1, след като излезнете навън, намерете спирката на автобуса (с червен надпис). Качвате се от вратата на шофьора и с телефона или банковата карта плащате билета – т.е. докосвате телефона, за да ви отчете плащането и сте готови. Настанявате се в автобуса и слизате на последна спирка.
Автобус 46
Ако кацате на Терминал 2, то по същия начин действате. Разстоянието между двата терминала е няколко километра, така че пеша не е вариант.
Само за сравнение мога да кажа, че билетите за частните автобуси са тройно по-скъпи. Разбира се, всеки решава сам за себе си, кой вариант да избере. Има и билети за няколко дни, както и други варианти, така че се информирайте предварително кой вариант на вас ще ви е най-удачен.
След като пътувахме около 45 минути до площад Испания, слязохме там и решихме, че първо трябва да хапнем, преди да се впуснем в ходенето и разглеждането на Барселона.
Точно на площад Испания има една Арена, която преди е била Арена за кориди, а по настоящем е търговски център с много магазини и ресторанти. Най-отгоре има една чудесна панорамна тераса, която ви открива чудесна гледка над града. Безплатно може да се разходите там и дори да седнете в някой от ресторантчетата и да си похапнете. Най-отдолу в този търговски център има страхотен голям супермаркет, който също си заслужава да посетите, дори и с цел само да разгледате. Витрината с пресни морски дарове ми беше любима!
След като хвърлихме един пръв поглед на Барселона от терасата на тази Арена, решихме да се насочим към друга точка, намираща се срещу тази Арена, а именно тамошният музей.
В нашето първо видео от Барселона може да видите кое къде се намира и да добиете бегла представа за местността там.
Времето през втората седмица на декември в Барселона беше нещото, което най-много ми хареса и допадна докато бяхме там. Още от първия ден синьото небе, слънцето и средиземноморският климат ни съпровождаха и правеха престоят ни още по-приятен.
След Арената, минавайки през Венецианските порти стигнахме до прага на музея. Хората много добре са го измислили стигането до там – има ескалатори, но не съвсем до отгоре, което прави придвижването много приятно. Има фонтани, водопади, които лично на мен ми напомниха за каскадите в моя роден град Смолян.
Решението да слезем на площад Испания беше прекрасно, защото ни позволи да се разходим из хълма Монджуик. От музея се отправихме към комуникационната кула. Едно съоръжение, което се вижда от далече. По пътя за там се минава през ботаническата градина, така че спокойно може да си изкарате един цял ден в този район, както направихме и ние.
На този хълм през 1992 година са се провеждали Олимпийските игри и за целта са били построени много неща там, свързани с игрите – стадиони, съоръжения и въпросната комуникационна кула, благодарение на която са се предавали игрите.
Комуникационната кула
Времето беше разкошно, нямаше голям наплив на хора – нито туристи, нито местни. Спокойствие!
И освен това безплатно можеше да се посетят тези места.
Имахме късмет да влезнем и в олимпийския стадион, който беше безплатно отворен.
По пътя за хотела, решихме дори да седнем на едно кафене и да пием по нещо, а от там като се отвори една прекрасна гледка към града и към Саграда Фамилия… просто наслада за сетивата. Слънцето и облаците играеха върху сградите, а от далече това се отразяваше на катедралата. Ту потъмняваше, то посветляваше…Борбата между тъмно и светло беше видима.
На този хълм има различни забележителности, зависи от интересите на всеки. Стигането до там става и с лифт, който може да се вземе от пристанището. Преценете кое ще ви е най-добре и най-интересно.
След като се насладихме на гледката от високо, трябваше да се насочим към мястото за нощувки. Бях резервирала Хостал Фернандо, 2 звезди в квартал Готик Бари. Абе, на центъра. И това беше едно от най-добрите решения за нощувка. Бяхме изключително положително изненадани от съотношението цена-качество. Смело мога да кажа, че сме нощували в по-лоши хотели, отколкото беше този хостел. Беше спретнато, чисто, ремонтирано и всичко се стигаше пеша. Мога само да го препоръчам на всеки, който не очаква 5 звезден лукс. И има метростанция на близо.
Вървейки към хостела, минахме през различни улички на Барселона. За тези пет дни, в които бяхме там, този град за мен се превърна в града на миризмите. Много и различни миризми от всяка улица. Минеш през центъра покрай някой магазин с парфюми, то те лъхне от там много и различна миризма. На много от централните улички пък “ухаеше” на тоалетна, като тук използвам много културна дума, за да не бъда груба. Миризмите бяха навсякъде различни, и на места доста интензивни. Но, все пак с нещо трябва да се запомни града, дори това да са миризмите.
Вечерна Барселона
Следващите дни в Барселона преминаха в разходки из града и посещаване разбира се на основните забележителност там. Един ден отидохме да се разходихме до пристанището. Беше много приятна разходка, слънце и вкусен сладолед. На пристанището видяхме разбира се и много яхти – от едната страна бяха паркирани лодките на милионерите, а от другата на мега милионерите. Там някак си парите не играят кой знае каква роля. Тъй като видяхме внушителни по размери лодки, яхти, се поинтересувахме в интернет и се оказа, че Барселона е мястото през зимата, където могат да се видят мегаяхти. Е, имаше там няколко такива мегаяхти, които изглеждаха доста впечатляващо. Акостирали в пристанището на Барселона, за да могат да ги подготвят за следващия плавателен сезон, това според информация от интернет.
Гледаш – от дясно яхти за 2-3 милиона, от ляво – такива мега яхти за по 200-300 милиона… за някой хора цифрите и нулите са нищо, а други хора по света няма какво да ядат. Ей такива, мой размисли и страсти.
Пристанището
Но такъв е животът! Всеки си има своята истина за него, своя приоритет и виждане.
Единственото, което научих за себе си е, че технологиите много са се развили. Това ми беше интересно и с удоволствие научихме малко нови неща за тези плавателни съдове от интернет.
Но разходката покрай морето беше чудесна, зареждаща и слънчева. Един ден там мога да ви препоръчам, защото е много приятно.
Разбира се намерихме и другите основни забележителности на Барселона. Къде без Саграда Фамилия и къщите Каза Мила и Каза Батло на Гауди? Разходихме се приятно и съблюдавайки по въздух къде е катедралата, отидохме и там.
Да, голяма, величествена, още в строеж. Произведение на архитектурното изкуство, привличащо туристи от цял свят. Заоблени форми, типични за Гауди, и цветни елементи, което беше нещо ново за мен. Нещо, което не бях виждала до сега на други катедрали или църкви до сега.
Лично на нас посещението на Саграда Фамилия вътре не ни беше приоритет и не влизахме. Смятам, че вход от над 36 евро на човек е изключително много. Но докато има хора, които са готови да плащат този безбожен вход, то той ще бъде толкова висок. За мен това беше неоправдан разход. За мен думата “храм” има друго значение, което не е равносилно на безбожен вход. Обиколихме катедралата и видяхме и входа.
Саграда Фамилия
Всеки сам за себе си трябва да прецени кое му е по-важно и на какво държи. Кое е важно да види и кое не. Аз не съм познавач на изкуството на Гауди, и не смятам, че високият вход за всяка една забележителност е оправдан. Това важи и за къщите, чийто архитект е той.
През декември обаче градът или по-точно централната част е много хубаво украсен. Всички булеварди, а по центъра е малки улички са направо заляти от светлини. От много, по-много, най-много. Е, това носи и много хубаво настроение и те кара да излезнеш навън, когато се стъмни, само за да може да се насладиш на тази игра на светлини. Ние с удоволствие се разхождахме вечер по уличките в търсене на още и още различни украси. Магазинчетата и те грееха, всяко от кое по-пъстро, по-цветно и по-накичено.
Освен многото светлини, вечер имаше и много хора. Предвидете и това!
Един ден отделихме и за парк Гюел. Още една основна забележителност. Препоръчвам да си вземете автобус, който да ви закара до там. Ние хванахме автобус от площад Каталуния, който за около 40 минути ни закара до парка. И там не влезнахме, защото и там искаха вход от 35 евро на човек, за един парк, в който има гущер, основна забележителност, където се снимат туристите. Ами, не, нямаше как да ги дам. Разходихме се в безплатната част, и да, има и такава, която не е много, но се вижда градът прекрасно.
Гледка към града от безплатната част на парк Гюел
От към храна – навсякъде има вкусно приготвени паея, чурос, тапас. Хората са мили, любезни и отзивчиви.
На петия ден от нашия престой в Барселона беше време да се прибираме. Отново взехме автобус 46 от площад Испания и слезнахме на последна спирка – Терминал 1. От там се прибрахме вкъщи.
Като заключение мога да кажа, че в Барселона беше приятно – климатът през декември, храната, коледната украса по улиците – внасяха прекрасно настроение. Човек може да се разходи из града и да види всички забележителност без да плаща вход, освен ако не държи да влезне някъде. За мен напълно неоправдан е скъпият вход на някой места. И не защото не мога да си го позволя, а защото знам, че може и с по-малко. Но докато има хора, които плащат, то входът ще расте.
Разбира се, Барселона за 5 дни не може да се види напълно. Има още доста неща, които могат да се посетят, усетят и направят. Е, трябва да си оставим нещо и за следващия път! Адиос!
