Стратфорд на река Ейвън ни посрещна с типичното английско време – мокро, дъждовно, облачно, но в същото време свежо, чисто и прохладно. Всъщност няма лошо време, а неподходящо облекло, както обичат да казват тук в Германия, така че в този случай съм съгласна с това твърдение. Случайността ни заведе в града на Шекспир, защото се бяхме насочили към Бирмингам, та решихме да се отбием в Стратфорд на Ейвън, защо ни беше по пътно. А и какво по-хубаво от това да посетим и рожденото място на Шекспир.
Колата спряхме на един паркинг, близо до центъра, тъй като решихме, че малкото време с което разполагаме и лошото време, което ни съпътстваше, трябваше да се компенсират с по-малко ходене и повече време за разглеждане.
Паркингът се намираше и много близо до туристическата информация – едно любимо мое място, което винаги търся, когато съм на ново място.
Там ни дадоха карта и първоначални насоки и се отправихме по следите на Шекспир. Въпреки че ръмеше, хората там не използваха много чадър, ами те са си свикнали, дето се вика. Беше нормален дъждовен делничен ден, в които заблудени туристи като нас искаха да разгледат много неща за малкото време, което имаха. Е, сега като се замисля определено си струваше, но и със сигурност ще се върнем там още веднъж, защото не успяхме да видим всичко. Вървейки по пътя стигнахме до главната улица, където се намира и паметника на Шекспир. Стратфорд на река Ейвън е рожденото му място, и разбира се това привлича неимоверно много туристи всяка година, в така малкия 30 000 град.
От паметника на Шекспир започва така да се каже пешеходната част на главната улица, където има много магазинчета, сувенирни магазинчета, музей, рождената къща на твореца и разбира се, където човек може да се разходи. Ние, ограничени във времето и залени от дъжда попретупахме посещението си там. Видяхме къщата на Шекспир, разходихме се по главната улица, видяхме една много интересна телефонна кабина, която беше като реклама за МАД музея в града. Следващият път определено ще посетим този музей – Музеят за механично изкуство и дизайн. Така че, Стратфорд не е само Шекспир.
Други забележителности или неща, с които е известен града и могат да се посетят, ако човек разполага с 2 дни време са и имението на Ан Хатауей, съпругата на Шекспир (Anne Hathaway’s Cottage), Къщата на дъщерята на Шекспир (Hall’s Croft), театъра, църквата Church of the Holy Trinity. Тази църква намерихме по случайност, разхождайки се, вече накиснали и леко уморени. Районът, по-скоро централната част на градчето е много симпатична и приятна за разходки. Ние стигнахме до тази църква, където и влезнахме за да се посгреем и да въздъхнем малко преди да продължим разходката.
Беше тихо, мокро и спокойно, а вътре в църквата топло, светло и приятно. Имаше група ученици, които бяха там на посещение, та и ние се настанихме да поразгледаме. В тази църква се намира гроба или по-скоро съркофага на Шекспир, но за да идеш да го видиш трябва да си заплатиш за това. Църквата сама по себе си е безплатна за посещение, но ако искаш да отидеш директно до Шекспир, струваше мисля 5 паунда. Е, ние го видяхме от далече, което ни беше напълно достатъчно.
Църквата се намира на много приятно място, точно на река Ейвън, до нея има хубав парк и човек може да се разхожда покрай реката. Дори и в дъждовния ден беше изключително приятно, спокойно и свежо. Имаше и корабчета, с които човек можеше да се разходи по реката, но ние не стигнахме до там.
Определено ще се върнем тук, за да доразгледаме. Градчето имаше много приятна атмосфера. Ако планувате да го посетите, то си отделете 1 цял ден или по-добре 2.
Завършихме краткия си престой в Стратфорд на река Ейвън с късен обяд и след това се насочихме към нашето следващо приключение.





