След като посетих Сонери Махал и музея там, заедно с моя рикша шофьор отидохме до Панчаки. В интерес на истината нямах си много представа какво е това, знаех само че е водна мелница.
Тук отново заплатих вход от 100 рупии и влезнах. Мястото там не е особено голямо, но една малка разходка наистина си заслужава. Хубавото тук беше отново факта, че нямаше прекалено много хора, защото беше работен ден. През събота и неделя, и най-вече в неделя, тук навсякъде има страшно много хора, така че ако си планувате забележителности, то през седмицата е идеално за разглеждане и правене на снимки.
Водната мелница Панчаки в Аурангабад показва научния процес на мислене, вложен в средновековната индийска архитектура. Тя е проектирана така, че да генерира енергия чрез водата, която се спуска от извор в планината. Сградата, прикрепена към даргата на суфисткия светец Баба Шах Мусафир, се намира в градина близо до една от 52-те порти на Аурангабад Махмуд Дарваза и се състои от джамия, медресе, качери, къща на министър, сарай и къщи за занани.
Повечето от сградите в комплекса дарга (включително Панчаки) са построени от Турктаз хан, благородник от персонала на Низам-ул-Мулк Асаф Джах около 1695 г. Продълговатият резервоар, който много прилича на басейн, пред джамията и фонтаните са добавени 20 години по-късно от Джамил Бег хан. Тази водна мелница е проектирана така, че да използва енергията, генерирана от течащата вода от близкия извор, за завъртане на големите мелещи камъни на мелницата за брашно. Шах Мусафир умира през 1689 г. Водната мелница е използвана за смилане на зърно за поклонници и ученици на светци, както и за войските на гарнизона.
Водната мелница се захранва с достатъчно вода от подземен канал, който започва от кладенец точно над мястото, където се слива река Харсул с приток на осем километра. След като пресече притока близо до вливането му в река Харсул, този водопровод продължава към резервоара Панчаки. Разположението е такова, че водата пада в резервоара Панчаки от доста голяма височина, за да генерира необходимата енергия за задвижване на мелницата. Цистерната се намира пред джамията, чието дъно представлява покрив на просторна зала. Прохладните помещения на залата се използват през лятото от поклонниците и е с размери 164 x 31 фута, украсена с фонтани. Излишъкът от водата се пуска в река Кхам.
От прозорците на тази зала се открива прекрасна гледка към река Кхам. Има и кенотаф на духовния наставник на Баба Мусафир Шах, гробница на неговия ученик Баба Шах Махмуд и няколко други гроба. Огромно дърво банян, посадено през 1400 година, т.е. е на над 620 години, се намира в южния край на резервоара и осигурява сянка и придава красота на мястото там. В северозападния ъгъл, в непосредствена близост до цистерната, се намира водната мелница, която се задвижва изцяло с водна енергия. Говори се, че в старите времена зърното е можело да се мели без физически усилия. Може да отидете до там и да видите как се задвижва перката от водата, а като се качите по стълбичките, може да видите и камъка, задвижван от водата.
Страната тук е един от най-живописните пейзажи в района на Аурангабад. Реката Каула Нала заобикаля градината и първо се пресича от стар мост със заострени арки, а след това от втори мост, който я пресича по-ниско. Отдясно се виждат стените на Бегампура, отляво – градските стени, а градината на шах Мусафир е между последните и брега на реката. Стените на градината се спускат до коритото на Нала, а даргата и съпътстващите я сгради, с преплетените цистерни и фонтани, се сливат живописно с растителността в градината.
След 70 години тук в Аурангабад отново е открита библиотека от 18-и век, в която се съхраняват ръкописи и редица ценни книги. До независимостта на Индия (1947 г.) библиотеката е съхранявала около 100 000 книги и писмени произведения. През 70-те години на ХХ в. обаче тя е затворена поради административни причини, поради което много от книгите са преместени в Хайдерабад. Понастоящем в библиотеката се съхраняват 2500 книги на различни теми, свързани с историята, правото, медицината, суфизма, религията и философията на арабски език, написани от философи, светци и учени на урду и персийски език.
В Панчаки се намира и седалището на Вакъфския съвет на Махаращра.
Освен водната мелница Панчаки може да отидете и да видите джамията, както и един от най-малките музей, които до сега бях виждала. Насочиха ме към там местни хора, които седяха на двора, че имало музей. Много силно казано музей – една малка стая, която дори беше заключена.
В Панчаки има и много сергии, от които може да си купите различни сувенирчета, бижута и какво ли още не. Разбира се, там се продават и неща за ядене и пиене.
Беше интересно да се посети, така че спокойно може да го съчетаете със Сонери Махал, пещерите на Аурангабад и Биби Ка Макбара.





